Телекомуникационно инженерство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Телекомуникационен инженер, работещ за поддържане на телефонните услуги на Лондон по време на Втората световна война, през 1942 г.

Телекомуникационното инженерство е инженерна дисциплина, съчетаваща електрическото и компютърното инженерство, която се стреми да поддържа и подобрява далекосъобщителните системи.[1][2] Работата варира от проектиране на схеми до стратегически разработки за проектиране, производство, поддръжка, експлоатация, инженеринг и техническо осигуряване на комуникационни компоненти, възли, устройства, системи и мрежи[3] . Телекомуникационният инженер е отговорен за проектирането и надзора при инсталирането на телекомуникационно оборудване и съоръжения, като електронни комутационни системи и други аналогови или цифрови мрежи за телефонни услуги, оптични кабели, IP мрежи и микровълнови системи за предаване, използвани в радиоразпръскването.

Телекомуникациите са междинна инженерна област, свързана с електронното, гражданското и системното инженерство. В крайна сметка телекомуникационните инженери са отговорни за предоставянето на високоскоростни услуги за предаване на данни. За целта за проектиране на телекомуникационната мрежова инфраструктура те използват разнообразно оборудване и преносни среди; най-често срещаните носители, използвани от кабелните телекомуникации днес, са усукани двойки, коаксиални кабели и оптични влакна. Те предлагат също решения, свързани с безжични режими на комуникация и пренос на информация, като услуги за безжична комуникация, радио и сателитна комуникация, интернет, Wi-Fi и широколентови технологии.

История[редактиране | редактиране на кода]

Телекомуникационните системи се развиват на основата на технологичния напредък в телеграфната индустрия в края на 19 век и на радиото и телефонната индустрия в началото на 20 век. В днешно време телекомуникациите са широко разпространени и в много части на света се срещат устройства като телевизия, радио и телефон. Има и много мрежи, които свързват тези устройства, включително компютърни мрежи, обществена телефонна мрежа (PSTN), радио мрежи и телевизионни мрежи. Компютърната комуникация в интернет е един от многото примери за телекомуникации. Телекомуникациите играят жизненоважна роля в световната икономика, а приходите на телекомуникационната индустрия са поставени на малко под 3% от брутния световен продукт. 

Телеграф и телефон[редактиране | редактиране на кода]

 Основни статии: Телеграфия и Телефония
Телефон на Александър Греъм Бел, 1876 г., един от първите налични в търговската мрежа телефони, Национален музей на американската история

Самюъл Морз независимо разработва версия на електрическия телеграф, която неуспешно демонстрира на 2 септември 1837 г. Скоро след това към него се присъединява Алфред Вейл, който разработва регистъра — телеграфен терминал, който интегрира регистриращо устройство за запис на съобщения на хартиена лента. Това е демонстрирано успешно на разстояние над пет километра на 6 януари 1838 г., и по-късно – на над 64 километра между Вашингтон, окръг Колумбия и Балтимор на 24 май 1844 г. Патентованото изобретение се оказва доходоносно и до 1851 г. телеграфните линии в САЩ обхващат над 32 000 километра.[4]

Първият успешен трансатлантически телеграфен кабел е завършен на 27 юли 1866 г., позволявайки за първи път трансатлантическа телекомуникация. Първите трансатлантически кабели, инсталирани през 1857 и 1858 г., са работили само по няколко дни или седмици, преди да се развалят.[5] Международното използване на телеграфа понякога е наричано „викториански интернет“.[6]

Първите търговски телефонни услуги са създадени през 1878 и 1879 г. от двете страни на Атлантическия океан в градовете Ню Хейвън и Лондон. Александър Греъм Бел притежава основния патент за телефона, необходим за подобни услуги и в двете страни. От този момент технологията се разраства бързо, като до средата на 1880-те години се изграждат междуградски линии и телефонни централи във всеки голям град на Съединените щати.[7][8][9] Въпреки това гласовата комуникация през Атлантическия океан е невъзможна за клиентите до 7 януари 1927 г., когато се установява връзка с помощта на радио. Въпреки това кабелна връзка няма, докато на 25 септември 1956 г. не е открит първият трансатлантически телефонен кабел (на английски: Transatlantic No. 1, TAT-1), осигурявайки 36 успоредни телефонни връзии.[10]

През 1880 г. Бел и съизобретателят Чарлз Съмнър Тайнтер провеждат първото в света безжично телефонно обаждане чрез модулирани светлинни лъчи със специално конструиран от тях оптичен телефон, фотофон. Научните принципи на тяхното изобретение не са използвани в продължение на няколко десетилетия, като за първи път намират приложение във военни и оптични комуникации.

Радио и телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Радиоприемник с кристал, Маркони

В продължение на няколко години, започвайки от 1894 г., италианският изобретател Гулиелмо Маркони изгражда първата цялостна, търговски успешна безжична телеграфна система, базирана на електромагнитни вълни (радиопредаване).[11] През декември 1901 г. той продължава да установява безжична връзка между Великобритания и Нюфаундленд, което му носи Нобелова награда за физика през 1909 г. (която той споделя с Карл Браун).[12] През 1900 г. Реджиналд Фесенден успява да предаде безжично човешки глас. На 25 март 1925 г. шотландският изобретател Джон Логи Бърд публично демонстрира предаването на картини с подвижен силует в лондонския универсален магазин Selfridges. През октомври 1925 г. Джон Логи Бърд успява да получи движещи се картини с полутонови нюанси, които според повечето сведения са първите истински телевизионни снимки.[13] Това довежда до публична демонстрация на подобреното устройство на 26 януари 1926 г. отново в Selfridges. Първите устройства на Бърд разчитат на диска на Паул Нипков и по този начин стават известни като механична телевизия. Той лежи в основата на полу-експериментални излъчвания, направени от BBC от 30 септември 1929 г.

Символично представяне на ARPANET към септември 1974

Безжична комуникация[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Безжична комуникация

Безжичната комуникация включва предаване на информация на разстояние без помощта на проводници, кабели или други форми на електрически проводници.[14] Безжичните операции позволяват услуги, като например комуникации на дълги разстояния, които са невъзможни или непрактични за изпълнение с използване на кабели. Терминът обикновено се използва в телекомуникационната индустрия за обозначаване на телекомуникационни системи (напр. радиопредаватели и приемници, дистанционни управления и т.н.), които използват някаква форма на енергия (напр. радиовълни, акустична енергия и т.н.) за предаване на информация без използването на проводници.[15] По този начин информацията се предава както на къси, така и на дълги разстояния.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Burnham, Gerald O. The First Telecommunications Engineering Program in the United States // Journal of Engineering Education 90 (4). American Society for Engineering Education, October 2001. DOI:10.1002/j.2168-9830.2001.tb00655.x. с. 653 – 657. Посетен на 2012-09-22.
  2. ↑ Program criteria for telecommunications engineering technology or similarly named programs // Criteria for accrediting engineering technology programs 2012 – 2013. ABET. Посетен на 2012-09-22.
  3. ↑ Технически университет-София. ТУ – София – Специалност Телекомуникационно инженерство (на английски език) // Посетен на 22 октомври 2021.
  4. ↑ The Electromagnetic Telegraph, J. B. Calvert, April 2000.
  5. ↑ The Atlantic Cable, Bern Dibner, Burndy Library Inc., 1959
  6. ↑ Martin Redfern, Wiring up the 'Victorian internet', BBC News, 29 November 2005.
  7. ↑ Connected Earth: The telephone Архив на оригинала от 2008-12-21 в Wayback Machine., BT, 2006.
  8. ↑ History of AT&T Архив на оригинала от 2008-09-06 в Wayback Machine., AT&T, 2006.
  9. ↑ Page, Arthur W. Communication By Wire And „Wireless“: The Wonders of Telegraph and Telephone // The World's Work: A History of Our Time XIII. January 1906. с. 8408 – 8422.
  10. ↑ History of the Atlantic Cable & Submarine Telegraphy, Bill Glover, 2006.
  11. ↑ Klooster, John W. Icons of invention: the makers of the modern world from Gutenberg to Gates. ABC-CLIO, 2009. ISBN 9780313347436. с. 161 – 168. Посетен на 22 June 2017.
  12. ↑ Tesla Biography, Ljubo Vujovic, Tesla Memorial Society of New York, 1998.
  13. ↑ The Baird Television Website
  14. ↑ What is wireless communication technology and its types // EngineersGarage. Архивиран от оригинала на 2018-09-20. Посетен на 22 June 2017.
  15. ↑ ATIS Telecom Glossary 2007 // atis.org. Архивиран от оригинала на 2008-03-02. Посетен на 2008-03-16.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Telecommunications engineering в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Телекомуникационно_инженерство&oldid=11992628“.