Тиберий Юлий Александър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тиберий Юлий Александър
римски военачалник, управител, преториански префект
Роден
10 г.
Починал
Семейство
Баща Тиберий Юлий Александър Старши
Братя/сестри Марк Юлий Александър

Тиберий Юлий Александър (на латински: Tiberius Iulius Alexander, на гръцки: Τιβέριος Ἀλέξανδρος; * 10 г.; † сл. 70 г.) е романизиран евреин, еквически управител и генерал на Римската империя през 1 век.

Той е прокуратор на Юдея между 46 – 48 г. и префект на Египет по времето на императорите Клавдий и Нерон. Подпомага на възхода на римския император Веспасиан.

Син е на александрийския алабарх Тиберий Юлий Александър, който е брат на философа Филон. По-големият брат е на Марк Юлий Александър, който се жени през 41 г. за Юлия Береника, дъщеря на цар Ирод Агрипа I.

Юлий Александър е първо епистратег на Тиваида (Thebais), територията около Тива. След това той е управител на римските провинции Юдея (46 – 48 г.) и Египет (68 – 69).

През 63 г. участва в партския поход на Гней Домиций Корбулон и участва в преговите с партския цар Тиридат I.

Рарушеният през 70 г., против желанието на Юлий Александър, храм в Иеросалим

Като управител на Египет Юлий Александър е главнокомандващ на III Киренайски легион и XXII Дейотаров легион, с които потушава еврейските размирици в Александрия. През 68/69 г. помага на Веспасиан да се качи на трона. През ноември 69 г. организира много успешно посещението на новия император Веспасиан в Египет, където той оставил при населението впечатлението, че може с допиране на ръка да лекува болести. Юлий Александър и Веспасиан разбират през януари 70 г. за загубата и смъртта на Вителий. Веспасиан тръгва към Рим, а Юлий Александър тръгва към Юдея, за да помага с познанията си и военния опит на императорския син Тит при завършването на юдейско-римската война.

Юлий Александър е командир на два легиона и участва в обсадата на Иерусалим, която трае до август и не може да предотврати разрушаването на еврейския храм. Той става преториански префект.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • John Hazel, Who’s Who in the Roman World, Auflage 2.Verlag Routledge, London, 2002, S. 8, ISBN 0-415-29162-3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]