Тит Статилий Барбар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тит Статилий Барбар
римски политик
Семейство
РодСтатилии

Тит Статилий Барбар (на латински: Titus Statilius Barbarus, на гръцки: Τίτος Στατίλιος Βάρβαρος) е политик и военен деец на Римската империя по времето на Северите. Произлиза от знатния римски род Статилии.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Управител е на провинция Тракия (legatus Augusti pro praetore Thraciae) по времето на август Септимий Север от 195 до 198 г. Участва в издаването на интензивни монетни емисии на тази провинция чрез градските управи на Филипопол (дн. Пловдив), Хадрианопол (дн. Одрин), Сердика (дн. София), Траянопол, Перинт (дн. Мармара Ерейли), Бизия (дн. Бизе), Пауталия (дн. Кюстендил), Августа Траяна (дн. Стара Загора) и Анхиало (дн. Поморие). При управлението му пада обсадения в гражданската война от 194195 г. Византион. Придружава императорското семейство начело със Септимий Север при преминаването по Диагоналния път от Перинт към Сирмиум през лятото на 195 г. При това посещение в Тракия Септимий Север дава на Перинт титлата Неокор.

Името му е известно и от два надписа – от Августа Траяна (дн. Стара Загора)[1] и с. Горно Ботево.[2] През 198 или 199 г. вероятно e суфектконсул.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мушмов, Н. Античните монети на Пловдивъ, Годишник на народната библиотека в Пловдивъ, 1924, 181 – 287.
  • Върбанов, И. Гръцки императорски монети и техните стойности. Каталог, т.III, Тракия (от Сердика до Хадрианопол), Тракийски Херсонес, Тракийски острови, Македония. Адиком, Бургас, 2002, 49 – 130.
  • Юрукова, Й. Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия ІІ-ІІІ в. Хадрианопол. Изд. БАН, 1987.
  • PIR ²
  • CIL VI, 1522
  • Ботева, Д. Долна Мизия и Тракия в Римската имперска система (197 – 217/218 г. сл. Хр.). Ун. Изд. Св. Климент Охридски, София, 1997.
  • Stein A. Römische Reichsbeamte der Provinz Thracia, Zemaljska Štamparija, 1920.
  • Mihailov G. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. I-V, Sofia, 1958 – 1997.