Тома Фиданчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тома Фиданчев
лекар и политик
Роден
Починал
не по-рано от 27 декември 1948 г.

Тома Николов Фиданчев или Тома Фиданчевич (на сръбски: Тома Фиданчевић) е лекар и политик, кмет на Струмица от 1927 до 1931 година и народен представител от Струмишкия срез от 1931 до 1935 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тома Фиданчев е роден на 25 март 1896 година в град Струмица, тогава в Османската империя. След Първата световна война, през 1919 година завършва кюстендилската гимназия,[2] след което учи медицина във Виена, Австрия, и завършва в Рощок, Германия.

В Югославия (до 1941 година)[редактиране | редактиране на кода]

След като защитава докторат, завръща се в Струмица, тогава вече в Кралството на сърби, хървати и словенци, и започва лекарска практика и се отдава на обществена дейност.[1]

Кмет на Струмица (1927 – 1931)[редактиране | редактиране на кода]

На изборите, проведени през 1927 година, е избран за председател на Струмишката община като кандидат на Народната радикална партия, тогава най-голямата политическа партия в кралството.[3] След установяването на Шестоянуарската диктатура през 1929 година, мандатът му като председател на общината е потвърден и продължава да заема поста.[4]

На проведената през есента на 1929 година Цариградска конференция на ВМРО (обединена) е избран за делегат от Вардарска Македония, но не пристига.[5]

Като председател на Струмишката община, през февруари 1930 година е арестуван заедно с подпредседателя на общината Михаил Ефтимов, втория подпредседател Григор Самарджиев и секретаря на общината Тасо Костов, обвинени в издаване на фалшиви документи. Според една версия за това събитие, предадена от Иван Михайлов, те така „услужвали на ВМРО“.[6] Следващия март в пловдивския вестник „Победа“ има предположение, че Фиданчев е освободен при условие „да говори противъ „македонствующитѣ“.[7] През ноември тази година изнася приветствена реч в Скопие на събитие, организирано от бана на Вардарската бановина Жика Лазич, посещение на „хърватски селяни“, които всъщност са били сърби.[8]

Народен представител (1931 – 1935)[редактиране | редактиране на кода]

С подкрепата на полицията, на изборите, проведени през 1931 година, е избран за народен представител от Струмишкия срез с листата на Югославската национална партия, тогава единствената политическа партия в кралството.[1][9] В спомените си, публикувани през 1973 година, опитвайки се да покаже какви хора са избрани за народни представители от македонските срезове на тези избори, Иван Михайлов нарича Фиданчев „доказаният ренегат“.[10]

След убийството на югославския крал Александър I Караджорджевич в Марсилия през 1934 година, вечерта на Задушница Фиданчев участва в тайна панихида за атентатора Владо Черноземски от ВМРО, отслужена в дома на Кирил Калкашлиев в Струмица.[11]

На изборите, проведени през 1935 година, отново е кандидат с листата на Югославската национална партия, но полицията подкрепя Йордан Ачимович.[9]

От 1936 година активно подкрепя Югославската радикална общност на министър-председателя на Югославия Милан Стоядинович.[9]

В България (1941 – 1944)[редактиране | редактиране на кода]

След инвазията на Югославия през април 1941 година в част от Македония е установена българска власт. Фиданчев остава в Струмица. Няколко месеца след установяването на новата власт той е сред основателите на Струмишката популярна банка. На учредителното събрание на банката, проведено на 17 октомври, той е избран за член на управителния съвет на тази банка.[12] На общото годишно събрание на банката на 23 март 1943 година отново е избран за член на управителния съвет.[13]

По време на българското управление Димитър Гюзелев се опитва да издейства интерниране на съгражданина си Фиданчев защото „беше во полна услуга на србската власт и на секаде трубеше да народът тука е србски“. Той събира публични речи на Фиданчев, които намира във вестници от Кралство Югославия, и пред скопския областен управител Димитър Раев и генерал Васил Бойдев прави „едно изложение за сите предателства на Тома Фиданчев“. Гюзелев успява и Фиданчев е интерниран, но след кратко време е върнат в Струмица и работи като лекар в гимназията. Фиданчев е сред струмишките граждани, които посрещат цар Борис III при посещението му на Струмица. Според Гюзелев Фиданчев е „во блиски врски со воените, Раев при посетуването на Струмица е одил и при него“.[14]

В Югославия (от 1944 година)[редактиране | редактиране на кода]

Фиданчев продължава да живее и работи в Струмица и в Югославия след Втората световна война. Референт е в здравния отдел за Струмишкия окръг. От началото на 1946 година е началник на здравната станция в град Струмица и временно изпълняващ длъжността референт в здравния отдел за Струмишката околия.[15] На 27 декември 1948 година е разпитван в полицията и протоколът от този разпит се пази в архива.[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 137. (на сръбски)
  2. ↑ Изгубено е зрелостното свидетелство № 16/901 от 9 юлий 1919 година — издадено от Кюстендилската мѫжка гимназия на Тома Фиданчев от град Струмица. Да се счита за невалидно. // Дѫржавен вестник Година XLIII, Брой 181. 12 ноемврий 1921 год. с. 16.
  3. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 322. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 322 – 323. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 127.
  6. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 620.
  7. ↑ Зарѫчанитѣ „митинги“ въ Македония. Сърбитѣ искатъ да нахлуятъ въ България // Победа. Год. I, Брой 38. 21 мартъ 1930 год. с. 1.
  8. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 37.
  9. ↑ а б в Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 323. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
  11. ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945–1985). Охрид, 1995. с. 141.
  12. ↑ Струмишки областенъ сѫдъ. Обявление № 2 // Държавенъ вестникъ. Година LXIV, Брой 149. 10 юлий 1942 година. с. 27.
  13. ↑ Струмишки областенъ сѫдъ. Обявление // Държавенъ вестникъ. Година LXV, Брой 147. 5 юлий 1943 година. с. 15.
  14. ↑ Показания от разпит на Димитър Гюзелев в Отделението за защита на народа на Македония за цялостната му дейност от 1922 до 1944 г. // Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944). Документален сборник. София, Държавна агенция „Архиви“, 2011. с. 399.
  15. ↑ Министерство на Народното здравје на НРМ. Решенија // Службен весник на Народна Република Македонија. Год. II, Број 4. 22 февруари 1946. с. 34.
  16. ↑ Тодоровски, Зоран. Внатрешна македонска револуционерна организација 1924 - 1934 година (докторска дисертација). Скопје, 1994. с. 124 – 125, 146, 293.
? → кмет на Струмица
(1927 – 1931) 		→ ?
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тома_Фиданчев&oldid=12085041“.