Топоними с печенежки произход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Печенежките топоними са един от източниците за изучаването на печенежкия език[1]. Запазените до днес топоними с предполагаем печенежки произход са открити в топонимията на различни страни - Румъния, Унгария, България, Сърбия, Украйна,Молдова, Словакия и дори Австрия и Полша. За произхода на част от тях има повече мнения. Един от по-известните примери е спорът за етимологията на името на династията на Басарабите и оттам - на Бесарабия. По-сигурен е произходът на тези местни имена, които водят пряко към етнонима печенеги в различните му форми или към имената на отделни печенежки или сродни на печенегите племена - талмат, берендеи и други.

Австрия[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

Румъния[редактиране | редактиране на кода]

Словакия[редактиране | редактиране на кода]

Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Унгария[редактиране | редактиране на кода]

Украйна[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Баскаков, Н. А. Тюрские языки, Москва 1960, с. 129, Nemeth, J. Inschriften des Schatzes von Nagy-Szent-Miklos. Anhang I, Die Sprache der Petschenegen und Komanen, BOH II, Budapest 1932, стр. 50-51
  2. Иванов, Йордан. Северна Македония. Исторически издирвания. София 1906, с. 42-43
  3. Madgearu, Alexandru. Români şi pecenegi în sudul Transilvaniei, в:Relaţii interetnice în Transilvania (sec. VI-XIII), Simpozion, 13 – 15 Mai 2005, Sibiu
  4. Иречек, Константин. Няколко бележки върху остатъците от печенези, кумани, както и върху т.нар. народи гагаузи и сургучи в днешна България, Периодическо списание, 1890, год. 7, кн. 32-33, с. 213-214
  5. Младенов, Стефан. Печенези, узи-кумани в българската история. Българска историческа библиотека, IV, 1931, кн. 1, с. 133 - топонимът се извежда от наименованието на печенежкото племе кулпей.
  6. а б Луценко, Владимир. Тюркский фактор в истории и этногенезе украинцев и их предков