Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон
Kaartin pataljoonan lippu.jpg
Георгиевско знаме, връчено на батальона за участието му в потушаването на Полското въстание
Информация
Активна 1818 – 1905
Държава Flag of Russia.svg Руска империя
Тип Гвардейска пехота
В състава на Първи гвардейски корпус
Гарнизон/щаб Хелзинки
Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон в Общомедия

Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон (на руски: 3-й стрелковый Финский лейб-гвардии батальон) (на фински: Henkikaartin 3. Suomen Tarkk’ampujapataljoona), наричан Финландска гвардия е батальон съставен от етнически финландци в състава на Руската армия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е на 7 март 1818 г. в град Парола като учебен батальон, а малко по-късно е прехвърлен в Хелзинки. Проявява се при потушаването на Полското въстание (1830 – 1831) и в Руско-турската война (1877 – 1878). Закрит е през 1905 г. при ликвидирането на обособените финландски въоръжени сили в рамките на Руската империя.

Символичен продължител на традициите на лейбгвардейския батальон е днешният финландски Гвардейски йегерски полк.[2]

В рамките на ограничените финландски въоръжени сили, които имат основно местни функции, Трети стрелкови батальон има представителни функции, включващи участието в реални военни действия съвместно с основните въоръжени сили на Руската империя. През март 1831 г. е изпратен в Полша и в продължение на няколко месеца участва в потушаването на Полско въстание (1830 – 1831).

Планирано е участието на батальона в руската интервенция срещу Унгарската революция (1848 – 1849), но не влиза в активни бойни действия. Остава за няколко месеца в резерв при град Брест-Литовск.

По време на Кримската война (1853 – 1856) е използван като спомагателна част на руска и полска територия, като за известно време охранява Павловския императорския дворец.[3]

Най-значителната военна кампания, в която участва батальонът е Руско-турската война (1877 – 1878). Заповедта за изпращането му на Балканския фронт е издадена на 3 август 1877 г. и през следващите седмици той е окомплектован до около 900 офицери и войници, от които 200 войници са доброволци. Под командването на полковник Георг Едвард Рамзай заминава от Хелзинки на 6 септември, прехвърлен е с влакове до град Фратещи в Румъния и продължава на пешин ход до позицията си в Йени Бъркач при Плевен.[4]

Офицери и войници от Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон на превзет турски редут при село Горни Дъбник

На 24 октомври Финският батальон участва в първото си и най-голямо сражение по време на войната битката при Горни Дъбник. Рано сутринта той пресича река Вит, след което две от ротите му участват в настъплението от север, а другите две роти се включват в основната атака от изток по-късно през деня. 24 души от батальона, сред които шестима офицери, са убити, а 94 души са ранени, като сред тях е и командирът полковник Георг Рамзай.[5]

След битката при Горни Дъбник Финският батальон прекарва няколко седмици край Плевен, след което се придвижва на югозапад и в края на ноември участва в битката при Правец. След превземането на Орхание батальонът остава за няколко седмици край село Врачеш. На 25 – 28 декември, зле снабден с храни и още с летните си униформи, той преминава при тежки зимни условия прохода Арабаконак, а на 31 декември участва в престрелки при селата Долно Камарци и Саранци по време на битката при Ташкесен. На 3 януари 1878 г. участва в превземането на моста над Искър при Враждебна, както и в гасенето на подпаленото село от отстъпващите османски части. На следващия ден влиза с руските войски в София.[6]

На 9 януари Финският лейбгвайрдейски батальон напуска София, придвижвайки се през Ихтиман към Пловдив, където участва в превземането на града. Остава в Пловдив до 21 януари, след което е прехвърлен в Одрин, където пристига на 28 януари, няколко дни преди сключването на примирието, а на 24 февруари батальонът пристига при Сан Стефано край Константинопол. По време на цялата кампания батальона е тежко засегнат от инфекциозни заболявания, най-вече тиф, които довеждат до около 150 починали, повече от загиналите при бойните действия около 40 души.[7]

На 23 април 1878 година Финският батальон напуска Сан Стефано с руски кораб и е прехвърлен в Одеса, откъдето с влак заминава за Хелзинки през Санкт Петербург. На 10 май е тържествено посрещнат в Хелзинки с многохилядни манифестации.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]