Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон
Kaartin pataljoonan lippu.jpg
Георгиевско знаме, връчено на батальона за участието му в потушаването на Полското въстание
Информация
Активна 1818 – 1905
Държава Flag of Russia.svg Руска империя
Тип Гвардейска пехота
В състава на Първи гвардейски корпус
Гарнизон/щаб Хелзинки
Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон в Общомедия

Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон (на фински: Henkikaartin 3. Suomen Tarkk’ampujapataljoona), наричан също Финландска гвардия, е батальон от въоръжените сили на Великото княжество Финландия, част от Руската империя.[1]

Създаден е на 7 март 1818 година в Парола като учебен батальон, а малко по-късно е прехвърлен в Хелзинки. Проявява се при потушаването на Полското въстание през 1830 – 1831 година и в Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Закрит е през 1905 година при ликвидирането на обособените финландски въоръжени сили в рамките на Руската империя.

Символичен продължител на традициите на Лейбгвардейския батальон е днешният финландски Гвардейски йегерски полк.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В рамките на ограничените финландски въоръжени сили, които имат основно местни функции, Трети стрелкови батальон има представителни функции, включващи участието в реални военни действия съвместно с основните въоръжени сили на Руската империя. През март 1831 година той е изпратен в Полша и в продължение на няколко месеца подпомага потушаването на Полското въстание. Планирано е участието на батальона в руската интервенция срещу Унгарската революция през 1849 година, но той не влиза в активни бойни действия, оставайки за няколко месеца в резерв при Брест-Литовск. По време на Кримската война през 1853 – 1856 година отново е използван като спомагателна част на руска и полска територия, като за известно време охранява императорския дворец в Павловск.[3]

Най-значителната военна кампания, в която участва батальонът е Руско-турската война. Заповедта за изпращането му на Балканския фронт е издадена на 3 август 1877 година и през следващите седмици той е окомплектован до около 900 души, близо 200 от които са новоприсъединиле се доброволци. Под командването на полковник Георг Едвард Рамзай той заминава от Хелзинки на 6 септември, прехвърлен е с влакове до Фрътещ, и оттам продължава на собствен ход до позицията си в Йени Бъркач при Плевен.[4]

На 24 октомври Финският батальон участва в първото си и най-голямо сражение по време на войната, битката при Горни Дъбник. Рано сутринта той пресича река Вит, след което две от ротите му участват в настъплението от север, а другите две роти се включват в основната атака от изток по-късно през деня. 24 души от батальона, сред които шестима офицери, са убити, а 94 души са ранени, като сред тях е и командирът полковник Рамзай.[5]

След битката при Горни Дъбник Финският батальон прекарва няколко седмици край Плевен, след което се придвижва на югозапад и в края на ноември участва в битката при Правец. След превземането на Орхание от руските войски батальонът остава за няколко седмици край село Врачеш. На 25 – 28 декември, зле снабден с храни и още с летните си униформи, той преминава при тежки зимни условия прохода Арабаконак, а на 31 декември участва в престрелки при Долно Камарци и Саранци по време на битката при Ташкесен. На 3 януари 1878 година участва в превземането на моста над Искър при Враждебна, както и в гасенето на подпаленото от отстъпващите османски части село. На следващия ден влиза с руските войски в изоставената от османците София.[6]

На 9 януари Финският лейбгвайрдейски батальон напуска София, придвижвайки се през Ихтиман към Пловдив, където участва в превземането на града. Остава в Пловдив до 21 януари, след което е прехвърлен в Одрин, където пристига на 28 януари, няколко дни преди сключването на примирието, а на 24 февруари батальонът пристига при Сан Стефано край Константинопол. По време на цялата кампания той е тежко засегнат от инфекциозни заболявания, най-вече тиф, които довеждат до около 150 жертви, повече от загиналите при бойните действия около 40 души.[7]

На 23 април 1878 година Финският батальон напуска Сан Стефано с руски кораб и е прехвърлен в Одеса, откъдето с влак заминава за Хелзинки през Санкт Петербург. На 10 май той е тържествено посрещнат в Хелзинки с многохилядни манифестации.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]