Тура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тура.

Анимирано представяне на структурата на тура на османския султан Махмуд II. В превод от османски турски турата буквално се превежда като Махмуд – Хан – син на – Абдул Хамид – вечния – победител

Тура̀, по-рано тугра (от персийски: طغراء през турски: tuğra[1]), е калиграфски печат или подпис от времето на Османската империя, използван за узаконяване на султански фермани.

История[редактиране | редактиране на кода]

Султанските тури включват пълното име на султана и неговата титла, като са изобразени в сложна плетеница, съставени от нишанджии (калиграфи). Както и личните печати на европейските монарси, така и турите са поставяни върху монетите и пощенските марки, издавани от Османската империя. Турите на османските султани са поставяни върху герба на Османската империя.

Турите играят ролята на картушите в Древен Египет. Всеки османски султан е притежавал своя индивидуална уникална тура. Те са били разпространени и в други тюркски държави, като Казанското ханство. По-късно турите продължават да се използват от татарите в Руската империя.

В днешни дни турата продължава умело да се изработва. Така например свои тури имат руският президент Владимир Путин и японският император Акихито.

Страна на монетата[редактиране | редактиране на кода]

В българския език „тура“ се нарича страна на монетата, на която има изобразен герб или образ, както някога е стояла турата на султана върху османските монети. Другата страна на монетата се казва „ези“ и произлиза от турската дума yazı, означаваща „написан текст, писменост".

Тури на османските султани[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турската буква „ğ“ днес не се чете, а служи за удължаване на предходната гласна.