Тюркски съвет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тюркски съвет
Türk Keneşi (Турски)

Türk Şurası (Aзербайджански)
Түрк кеңеши (Киргизки)
Türki keñesi (Казакски)

Turkiy Kengash (Узбекски)
Flag of the Organization of Turkic States.svg
Emblem of the Organization of Turkic States.svg
Istanbul hosts 8th Summit of Cooperation Council of Turkic-Speaking States (3).jpg
     Държави-членки      Асоциирани членове
     Държави-членки
     Асоциирани членове
Информация
Тип културна организация
Основана 3 октомври 2009 г.
Правно положение действаща организация
Седалище

Flag of Azerbaijan.svg Баку, Азербайджан
Flag of Turkey.svg Истанбул, Турция
Flag of Kazakhstan.svg Нур-Султан, Казахстан
Flag of Hungary.svg Будапеща, Унгария
Flag of Ukraine.svg Киев, Украйна
Flag of Kazakhstan.svg Тюркистан, Казахстан

Flag of Uzbekistan.svg Хива, Узбекистан
Официални езици азербайджански, английски, казахски, киргизки, турски, узбекски
Ръководител Flag of Kazakhstan.svg Багдад Амреев
Flag of Kazakhstan.svg Нурсултан Назарбаев
Сайт turkkon.org
Тюркски съвет в Общомедия

Тюркският съвет (на азербайджански: Türk Şurası; на казахски: Түрік кеңесі; на киргизки: Түрк кеңеш; на турски: Türk Keneşi), официално Съвет за сътрудничество на тюркскоговорещите страни, е международна организация на тюркските страни.

Основана е през 2009 година. Включва 4 страни: Турция, Казахстан, Киргизстан и Азербайджан.

Идеята за тази организация е лансирана през 2006 година от казахския президент Нурсултан Назарбаев. Насочеността ѝ е предимно към запазване и развитие на тюркската култура.

Организацията е оглавявана от генерален секретар. Секретариатът се намира в Анкара, в Баку (Азербайджан) е седалището на общото събрание, а в Астана (Казахстан) има Тюркска академия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Организацията е създадена на 3 октомври 2009 г. с Нахчиванското споразумение, подписано между Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Турция. Според Халил Акинчи, генерален секретар-основател на организацията:

Тюркският съвет се превърна в първия доброволен съюз на тюркските държави в историята.

През 2012 г. бе прието знамето на Тюркския съвет.

На 30 април 2018 г. беше обявено, че Узбекистан ще се присъедини към Тюркския съвет[1] и ще присъства на предстоящата среща на върха на организацията в Бишкек. Той официално кандидатства за членство на 12 септември 2019 г.[2]

От края на 2018 г. Унгария е наблюдател и може да поиска пълноправно членство[3]. През 2020 г. заместник -министърът на външните работи на Украйна - Емине Чепар заявява, че Украйна иска да бъде наблюдател.[4]

На 3 май 2021 г. Афганистан официално кандидатства за статут на наблюдател в Тюркския съвет. [5]

Мисия и задачи[редактиране | редактиране на кода]

Преамбюлът на Нахчиванското споразумение потвърждава волята на държавите членки да се придържат към целите и принципите, залегнали в Устава на ООН, и определя основната цел на Тюркския съвет като по-нататъчно задълбочаване на всеобхватното сътрудничество между тюркоезичните държави, както и дават общи приноси за мира и стабилността в региона и по света. Държавите членки потвърдиха ангажимента си към демократичните ценности, правата на човека, върховенството на закона и принципите на доброто управление.

Нахчиванското споразумение определя основните цели и задачи на Организацията, както следва:

  • Укрепване на взаимното доверие и приятелство между страните;
  • Разработване на общи позиции по въпросите на външната политика;
  • Координиране на действията за борба с международния тероризъм, сепаратизма, екстремизма и трансграничните престъпления;
  • Карта с тюркоезичните региони.
    Насърчаване на ефективно регионално и двустранно сътрудничество във всички области от общ интерес;
  • Създаване на благоприятни условия за търговия и инвестиции;
  • Стремеж към всеобхватен и балансиран икономически растеж, социално и културно развитие;
  • Разширяване на взаимодействието в областта на науката, технологиите, образованието, здравеопазването, културата, спорта и туризма;
  • Насърчаване на взаимодействието на средствата за масова информация и други средства за комуникация;
  • Насърчаване на обмена на съответна правна информация и засилване на правното сътрудничество.


Членове[редактиране | редактиране на кода]

Държава Присъединяване Население (2020) Площ (km2) БВП (2020) БВП на глава от населението (2020)
 Азербайджан Основатели 10,130,100 86,600 $42.6 млрд.долара $4,214
 Казахстан 18,962,900 2,724,900 $169.8 млрд.долара $9,056
 Киргизстан 6,586,600 199,900 $7.7 млрд.долара $1,174
 Турция 83,614,362 783,562 $720.1 млрд.долара $8,538
 Узбекистан 2019 34,588,900 447,400 $57.7 млрд.долара $1,686
Flag of the Organization of Turkic States.svg Tюрски съвет 153,882,862 4,242,362 $997.9 млрд.долара $6,485

Асоциирани членове[редактиране | редактиране на кода]

Държава Присъединяване Население (2018)[6] Площ (km2) БВП (2020) БВП на глава от населението (2020)
 Унгария 2018 9,707,499 93,030 $161 млрд.долара $16,475




Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]