Уикипедия:Разговори/Архив/2010/декември

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Архив Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, направете го на текущата страница.

Съдържание

Начална страница

Пак за началната. Има ли начин да не се появява тоя текст "Начална страница" отгоре. Може така да е наравено по дифолт (подразбиране) и да не е сменено, но в разни други Уикипедии е махнато и няма такъв надпис, доколкото виждам. Освен това може ли някой да ми даде аксес за редакция на шаблончетата и самата начална, искам един голям надпис Добре дошли като в испанската и самият шаблон отгоре ми ми харесва, че показва час, ден и брой статии на испански. Тнкс. --Alexd 07:06, 24 ноември 2010 (UTC)

Ако убедиш някой админ да добави това в МедияУики:Vector.css (евентуално и в МедияУики:Monobook.css, но не ползвам Monobook отдавна и не ми се тества с него), ще изчезне Начална страница. Как точно ще ги омаеш, това вече е твоя работа. :-)
/* Hide the Main Page (Начална страница) header */
body.page-Начална_страница h1.firstHeading { display:none; }
body.page-Начална_страница div#siteSub { display:none; }
body.page-Начална_страница div#contentSub { display:none; }
ЛъчезарБ/П 12:50, 24 ноември 2010 (UTC)
Ще добавя, че би трябвало на таба най-отгоре до логото да не пише "статия", а "начална страница" както е в английската Уикипедия, защото дефакто не е статия Ухилен съм--Модернатор 12:54, 24 ноември 2010 (UTC)
Първо, не съм убеден, че трябва да има таб с толкова дълго име (Начална страница). Второ, за да стане, трябва да се прави от .js файловете или да се пипа нейде по-навътре (където не съм чак толкова в час). Не мисля, че си заслужава по който и да е от двата начина. Един зловреден вариант е да се премахне изцяло табът Статия за началната страница (без да се губи от беседата, щото иначе човек не може да се върне обратно по обичайния начин).
body.page-Начална_страница li#ca-nstab-main { display: none !important; }
Това наистина ми се струва леко извратено, но ако те кефи, можеш да си го сложиш в локалния .css. ЛъчезарБ/П 13:27, 24 ноември 2010 (UTC)
Мисля че АлексД иска да махне самото заглавия (h1 елемента с клас firstHeading ) от началната страница --Скроч б. п. 13:39, 24 ноември 2010 (UTC)
Е, това съм описал по-горе. Или някъде бъркам? ЛъчезарБ/П 13:44, 24 ноември 2010 (UTC)
Може би аз не съм разбрал правилно :-) --Скроч б. п. 14:36, 24 ноември 2010 (UTC)
Абе, не, че не можеше да съм сбъркал. Винаги си проверявам нещата, но в случая ми се наложи да си припомням разни работи — къде с четене, къде с проби-грешки — и току виж бях направил мааааалко по-голяма грешка. Ухилен съм ЛъчезарБ/П 15:48, 24 ноември 2010 (UTC)
E тва имам предвид и не мисля, че би трябвало да е толкова сложно. Даже хич. Става дума за h1 текста и чертата под него нищо повече. Като гледам в повечето уикипедии го няма, значи не е чак толкова сложно. Но основно молбата ми беше за аксес до шаблоните за начална, мисля че малко промени от време на време не са излишни, иначе го гледаш все едно и също, а на всичкото отгоре то не е и супер като дизайн, така или иначе, това сме го обсъждали. --Alexd 16:54, 24 ноември 2010 (UTC)
Да, табът ще стане много дълъг и за това няма смисъл да се пипа. Разбрах ти кода, значи трябва да омая админ хаха, но според мене трябва да е без h1 + други шаблони, за да има добър ефект. --Alexd 16:58, 24 ноември 2010 (UTC)
Мисля, че е добре да се остави предложението за коментари около месец (поне), и ако не постъпят (основателни) възражения, не виждам проблем да се направи това с CSS-а, т.е. скриването на „заглавието“ на началната страница (плюс нещата, свързани с него). Що се отнася до шаблоните, то е предмет на дългата тема за нов дизайн на началната страница. Бих казал, че най-доброто е да си подготви човек едно или повече предложения на свои подстраници, и след това да ги представи за обсъждане. Иначе, да може всеки да пипа началната страница, не смятам, че е добра идея, а друг начин няма: или само администратори, или всички. ЛъчезарБ/П 17:20, 24 ноември 2010 (UTC)
То аз вече промених единия шаблон. Очевидно няма възражения. Не казвам всеки да може. Защото има нерегове и прочее, админите очевидно не се занимават с това. Но все някой трябва да се занимава с начална, откъм дизайн. И да има права за редакция. Просто някой който може и има вкус, не държа изобщо да съм аз. Някакви предложения? Имаше потребители с опити за дизайн, но нищо интересно дотук. --Alexd 17:27, 24 ноември 2010 (UTC)
Мисля, че обясних, че трети начин няма: или само администратори редактират, или всички. Това не е прищявка, това е техническо ограничение. Теоретично може да се поиска създаване на група потребители, на които после да се даде право да редактират определени защитени страници, включително и началната, но би било прецедент, а и не мисля, че си заслужава. Така и не разбрах какъв е проблемът човек да си направи работно копие някъде при себе си, и когато идеята му бъде харесана, просто някой администратор да я приложи. Иначе е все едно аз да искам да ми дадат достъп до именното пространство МедияУики, щото да съм можел по-лесно да редактирам конфигурационните файлове. Еми, пускам си заявки на У:ЗА, и така даже съм сигурен, че поне още един човек ще ми погледне предложенията, преди да бъдат приложени. А и най-вече не се изкушавам „за по-бързо“ да си правя експерименти на гърба на цялата Уикипедия, ами първо прилежно си ги тествам в моите си локални настройки. Не се заяждам, просто не виждам смисъл от искането. ЛъчезарБ/П 18:02, 24 ноември 2010 (UTC)
За да не става много дълъг таба би могъл да бъде преименуван само на "проект" или "начало". :-)--Модернатор 18:45, 24 ноември 2010 (UTC)

Относно едно писмо

Получих писмо, което ми се стори, че е целесъобразно да представя на вниманието на редакторите. --Stanqo 11:28, 26 ноември 2010 (UTC)

Премахвам съдържанието на писмото. Не си го получил ти персонално, изпратено е до (непубличен) пощенски списък. Абсолютно недопустимо е да вземаш самостоятелни решения какво да правиш със съдържанието на писмото, при това без да обсъдиш как да се процедира. По тази причина ще искам да бъдеш изваден от списъка получатели.
Ако става въпрос, аз също получих писмото и щях да предложа - адекватен и коректен спрямо изпращачите - начин да получат отговор на въпросите си от колкото се може повече уикипедианци. Ти дори не си посочил на кого трябва да се изпращат отговорите на въпросите. Какво - ще се явяваш в ролята на медиатор ли? Дума да не става. Спири 13:17, 26 ноември 2010 (UTC)
Всички потребители и редактори на Уикипедия са медиатори в Уикипедия в рамките на собствените интереси и съвест доколкото могат да са полезни и на другите. --Stanqo 18:13, 26 ноември 2010 (UTC)
Когато желанието за помагане е съчетано и с известно количество интелигентност е полезно, съгласна съм. Спири 18:44, 26 ноември 2010 (UTC)

Stanqo, бих искал да ти обърна внимание, че домейнът wikipedia.org (поддомейн на който се явява bg.wikipedia.org) е регистриран и управляван от Фондация "Уикимедия", със седалище в Сан Франциско, Калифорния, САЩ. Сървърите, върху които оперират сайтовете от домейна wikipedia.org, се управляват също от Фондация "Уикимедия" и са физически разположени в щата Флорида, САЩ. Доколкото информацията върху тези сървъри не се намира в транзит към или от други юрисдикции, нейното съхраняване, управление и защита се подчиняват изцяло на законодателството на щата Флорида и федералното законодателство на САЩ. В този смисъл, тъй като въпросите се отнасят именно до управлението на сайта bg.wikipedia.org, както и до информацията, съхранявана на сървърите, върху които той оперира, компетентна да отговори е единствено Фондация "Уикимедия".

Ако си оправомощен от Фондацията да бъдеш „медиатор“ по такива въпроси, мисля, че е добре да покажеш пълномощното си, така както аз бих могъл да ти покажа моето, което ми дава право да извършвам определени действия по управлението и поддръжката на домейните на Фондацията в ccTLD .bg. Впрочем, дори с това пълномощно, пак не бих се осмелил да отговарям ако въпросите бяха насочени към .bg сайтовете, поне не без да се консултирам с Фондацията предварително. Фондацията със сигурност не би искала утре да установи, че някой е правил заявления от нейно име, а от текста на писмото съвсем не ставаше ясно дали данните ще бъдат анонимни или не.

Прочее, бъди малко повече дисциплиниран, моля те, щото и без друго скоро ще си имаш проблеми в Общомедия, като гледам.

ЛъчезарБ/П 00:29, 27 ноември 2010 (UTC)

Термин

Как се превежда терминът Scale height ? Влиза в следното изречение:

The atmospheric pressure declines steadily with altitude, and has a scale height of about 8 kilometres at the Earth's surface: the height at which the atmospheric pressure has declined by a factor of e (a mathematical constant equal to 2.71...).

Разширявам статията Природа и на места директно вмъквам превод от английски, за по-бързо, но се затруднявам с този термин.– Tourbillon Да ? 19:27, 26 ноември 2010 (UTC)

Не знам дали на български има израз за това, това е един вид логаритмична скала. Може да го преведеш без него: „Атмосферното налягане намалява с височината, на 8 километра над земната повърхност то е е пъти (е=2,71...) по-малко.“--Радостина 19:44, 26 ноември 2010 (UTC)
И аз мислех да го изпусна, но не знаех как да формулирам остатъка от изречението с неперовото число, мерси. – Tourbillon Да ? 20:28, 26 ноември 2010 (UTC)
В рамките на изотермичния модел, с увеличаване на надморската височина, атмосферното налягане намалява експоненциално.--Stanqo 21:20, 26 ноември 2010 (UTC)

Боя се, че не е съвсем същото, но пък може да ти е полезен (или интересен) по принцип този учебник (конкретно от 13 страница насетне). ЛъчезарБ/П 01:33, 27 ноември 2010 (UTC)

Подреждане на таблици една до друга

Някой може ли да ми каже как да подредя две таблици една до друга? Както и да опитвах, все се появяват една под друга. :( --Молли 14:20, 29 ноември 2010 (UTC)

Дай пример къде трябва да стане и може и да стане :-). BloodIce 14:36, 29 ноември 2010 (UTC)
Може да опиташ с вложени таблици. Примерно като в тази статия. --ShadeOfGrey 14:51, 29 ноември 2010 (UTC)
в стила на таблиците сложи float: left и след тях сложи шаблон Clear --Скроч б. п. 14:54, 29 ноември 2010 (UTC)
примерно {| class="wikitable" style="float: left; margin-right: 10px;" --Скроч б. п. 14:56, 29 ноември 2010 (UTC)
Благодаря ви за помощта. Мъча се ето тук --Молли 15:08, 29 ноември 2010 (UTC)
Използвах трика с вложени таблици. Можеш да видиш как е станало в страницата. BloodIce 15:40, 29 ноември 2010 (UTC)

Браво! Чудесно си го направил. Следващия път ще гледам от тук и ще се справя и аз. Благодаря ти! :)--Молли 15:48, 29 ноември 2010 (UTC)

По-чистият HTML + CSS вариант можеш да видиш тук - цък --Скроч б. п. 15:49, 29 ноември 2010 (UTC)

Да, наистина е съвсем ясно. А това clear в две скоби отдолу за какво е? --Молли 15:53, 29 ноември 2010 (UTC)

Защото иначе текста който е по-долу ще се презастъпи с таблиците и няма да се вижда. Добавя се такъв clear елемент който реално е един нов ред и изчиства подреждането вляво и вдясно --Скроч б. п. 16:38, 29 ноември 2010 (UTC)
Благодаря ти, разбирам. :)--Молли 17:42, 29 ноември 2010 (UTC)
Признавам, че посочения вариант изглежда по-чист за проследяване от хора. Scroch, ако ти се занимава поправи го според примера ти. BloodIce 10:11, 30 ноември 2010 (UTC)
Готово --Скроч б. п. 10:30, 30 ноември 2010 (UTC)
  • На мен лично ми харесва повече варианта на BloodIce, защото там колонките автоматично се свиват и така таблиците остават една до друга при повече положения на свиване на прозореца. --Stanqo 10:45, 30 ноември 2010 (UTC)
Добре, но на мен въобще не ми е ясно защо таблиците отново са една под друга.--Молли 15:29, 30 ноември 2010 (UTC)
Защото такава е логиката на браузърите. Ако няма място елемента или се свива, ако е възможно, или се слага на нов ред --Скроч б. п. 16:34, 30 ноември 2010 (UTC)
Аз точно затова харесах първия вариант (на BloodIce) защото таблиците се свиват, но не се преподреждат. --Stanqo 17:50, 30 ноември 2010 (UTC)
Въпросът не е в харесването, а в последователното прилагане на принципите на самия HTML — ако ще са отделни таблици (защото може и да се обединят), логично е да са плаващи (ако е толкова важно да стоят една до друга, може да се ограничи ширината им). --Спас Колев 19:06, 1 декември 2010 (UTC)

Според мен важното е страницата да изглежда ако не добре, то поне приемливо, независимо от принципите. Така цялата дясна част остава празна и лично аз го намирам за дразнещо. Ако знаех как мога да намаля ширината на тези таблици, бих го направила и бих ги сложила отново една до друга. И да, възможно е да бъдат обединени в една обща таблица, но не виждам това какво би променило. Мога и да преместя втората таблица в статията за население на Танзания. В крайна сметка информацията е налице и на нас ни остава само да я поднесем по най-добрия начин. А за мен той е просто да ги поставим една до друга. Другият вариант е в дясната част на страницата да се разположат серия снимки, но не мисля, че от това статията ще се подобри.--Молли 21:29, 1 декември 2010 (UTC)

[Ето]. Но при достатъчно малка резолюция пак ще изглежда по-зле от обединена таблица. --Спас Колев 15:37, 3 декември 2010 (UTC)

Бъг при цифрите на източниците до текста

Имам следния проблем, ползвам браузър Опера и понякога цифрите показващи номера на източника не се появяват след съхраняване на редактираното от мен. Качил съм направена от мен снимка с помощта на PrtScr/SysRq, като съм оградил с черен правоъгълник един раздел от статията за Джонас Брадърс и със стрелки съм посочил проблема. Парадоксът е в това, че същият проблем не ми се появява в английската Уикипедия, когато влизам там отново с Опера. С Internet Explorer и Mozilla Firefox не се появява този бъг. Ето и снимката.--Станислав Николаев Flag of Bulgaria.svg 19:09, 29 ноември 2010 (UTC)

Портал:Текущи събития

Последни събития (ПреглежданеРедакция)
Всеки желаещ може да добави новина! Прочетете днешните новини и добавете най-важните, указавайки източника.
  • Днес е последния ден на месеца и бих искал да се постигне някакво решение как да се архивират отделните месеци в портала.

Аз предлагам да спазим структурата на английската и руската - например ноември да отиде в именното пространство Ноември 2010. Моля за мнения.--Stanqo 13:28, 30 ноември 2010 (UTC)

  • Моля, прегледайте за информация аналогичните новинарски портали на другоезичните Уикипедии.
А аз предлагам да ги триеме на ротационен принцип - добавяне на ново число, махане на старо. Това са бивши новини, т.е. вече не са, няма смисъл да се пазят. Ако ще се пазят нека да е в Уикиновини, не тук. Отделно 90% от текста е с защитени авторски права от съответните вестници откъде си ги преписвал. Ако ме питаш, в момента съдържанието е за изтриване заради нарушаване на тези права, единственото което ме спира да я изтрия е, че искам да чуя мнението на останалите радектори. BloodIce 13:36, 30 ноември 2010 (UTC)
+1 Наистина не виждам защо това нещо трябва да стои в Уикипедия, след като Уикиновините са в отчайващо състояние. Значи вместо да продаваме краставиците в плод-и-зеленчука, в който само гладни мишки се разхождат, сме ги наредили заедно с каса домати насред щанда за iPhone-и, iPad-и и други такива. Нещо като айКраставици, айДомати. ЛъчезарБ/П 19:14, 30 ноември 2010 (UTC)

Онлайн видео: "Уикиномика на знанието" от БГ Сайт 2010 и промените в ЗКН

За тези, които се интересуват от темата, а не можаха да присъстват на лекцията и обсъждането, ето архивен видео запис. Лекцията започва около 24-тата минута на записа. Мисля, че представлява особен интерес дискусията по промените в ЗКН, където в частност може да се види дали е била вдигана излишно паника или не. :-) ЛъчезарБ/П 19:21, 30 ноември 2010 (UTC)

Как се качва снимка

Можете ли да ми кажете как да добавя снимка към някоя статия, още съм начинаеща и не съм много наясно как точно става... Вчера опитах но не се получи.--Предният неподписан коментар е направен от Mimuranka (беседа • приноси) .

Качването на снимки става чрез Общомедия, а добавянето на снимки от една уикипедия в друга не става толкова лесно, защото в английската уикипедия например има лиценз fair use (честна употреба), който тук сме отхвърлили и снимките с такъв лиценз не могат да се сложат при нас. Колкото до самите снимки, ако са в Общомедия значи могат да се сложат и при нас.--Ilikeliljon 21:18, 2 декември 2010 (UTC)
Картинки се изпращат ("качват") като се натисне връзката "Качване в Общомедия" в страничното меню. В началото може да изглежда сложно, но като се разбере основното (за авторското право), е лесно. За добавяне в статии на вече "качени" картинки, може да се прочете на Уикипедия:Картинки. --Петко 09:17, 3 декември 2010 (UTC)

Снимки една до друга

Има ли начин две снимки да бъдат сложени една до друга, но без да са събрани в галерия и да не са подравнени вляво - център, а двете вляво, но вместо една под друга - една до друга?--HSV 23:24, 2 декември 2010 (UTC)

Да, може да се сложат в таблица с две колонки, която са се подравни вляво. Първият ред на таблицата започва с: {| align=left border=0. Ако картинките са с различни пропорции, ще трябва ръчно да се налучкат ширините, за да станат с еднаква височина, което вероятно е по-красиво. --Петко 09:23, 3 декември 2010 (UTC)
Точно каквото ми трябваше, мерси! --HSV 12:06, 3 декември 2010 (UTC)
Има и един Шаблон:Double image, но липсва документация за ползването му (може да се види как става в Бразилия). --Спас Колев 15:33, 3 декември 2010 (UTC)
И това е вариант, мерси и на теб! --HSV 20:16, 3 декември 2010 (UTC)

Географски названия от латиница на кирилица.

Завършвам една статия за вулканите в Източноафриканската рифтова зона и имам проблем с някои от имената, които не искам да оставя с латинското изписване, защото са подредени в таблица по азбучен ред. Чудя се дали трябва да прилагам правилата за транскрибиране от английски, след като презполагам, че някои са написани на езиците в съответните държави. Всяка помощ ще ми е от полза и благодаря на тези, които биха взели отношение.

  • Етиопия — комплексът Bora-Bericcio, Boset-Bericha, Jalua, Mallahle,
  • Танзания — Kieyo, Losirua,
  • Кения — Segererua, Silali
  • ДР Конго — Tshibinda (това най-много ме тормози)

--Молли 16:51, 3 декември 2010 (UTC)

Чибинда трябва да е последното (някой някога се е мъчил да го напише на френски). Първите две етиопски може би са с италиански произход и тогава биха станали Бора-Беричо и Бозет-Берича (по-рано се е наричал Boseti-Bericcia). Останалите изглеждат местни и вероятно следват фонетиката. --Спас Колев 18:13, 3 декември 2010 (UTC)
Благодаря ти, и аз бях стигнала до същия извод. Ще ги напиша по този начин. :) --Молли 18:42, 3 декември 2010 (UTC)

Шаблон за вулкан

Съжалявам, че пак имам нужда от помощ. Исках да променя един шаблон, но не ми се получава. Става въпрос за шаблона за вулканите, където исках да махна един съществуващ текст и да допълня три нови. Някой може ли да ми обясни как да го направя? Или ако е трудно за лаици, да го направи вместо мен? Искам да махна "оптимален маршрут" и да добавя "площ на кратера", "диаметър на кратера" и "дълбочина на кратера". Знам че площ и диаметър в случая се припокриват, но понякога в текстовете намирам само едното, а друг път — другото. Дано такава промяна да не се окаже трудна. --Молли 21:38, 5 декември 2010 (UTC)

По принцип премахването на параметри не е желателно, защото могат да се ползват в много статии и тогава това налага промяната на всички, другите неща не са проблем, и предполагам някой ще се заеме, аз за съжаление в момента нямам време, но след няколко дни ако проблема стои ще погледна. Поздрави --Nadina 21:47, 5 декември 2010 (UTC)
Да, правилно, премахването на параметри наистина е неразумно. Освен това не зная дали може да се получи в шаблона да има възможност да се постави картата на съответната държава и при изписване на координатите на вулкана, той да се маркира върху нея. Както е при градовете. Дано не искам прекалено много. --Молли 13:36, 7 декември 2010 (UTC)
Допълних параметрите, но това с картата не ми е по силите :) Оптималния маршрут, както и повечето останали параметри не са задължителни и дори могат да се махнат от статиите, няма да се повреди кутията. {{Вулкан инфо}}. Поздрави --Nadina 19:43, 7 декември 2010 (UTC)

Благодаря ти, допълних данните за Нирагонго. Обаче виждам, че инфото за тип на вулкана не излиза на страницата. Поздрави и лека вечер :) --Молли 19:53, 7 декември 2010 (UTC)

Добре, че го забеляза, нямаше такъв параметър :) --Nadina 19:58, 7 декември 2010 (UTC)
Благодаря, Надин, вече всичко е ОК :)--Молли 20:20, 7 декември 2010 (UTC)

Седем!

Nuvola apps keditbookmarks.png
Nuvola apps keditbookmarks.png
Nuvola apps keditbookmarks.png
Nuvola apps keditbookmarks.png
Nuvola apps keditbookmarks.png
Nuvola apps keditbookmarks.png
Nuvola apps keditbookmarks.png

ЧРД на всички уикипедианци, редактори и читатели! Наздраве! --Петко 01:27, 6 декември 2010 (UTC)

Брех, че стана ли вече 7 години. Хайде честито и от мен, и само напред!--Ilikeliljon 02:54, 6 декември 2010 (UTC)
Хм, докарахме я до първолак Ухилен съм--Радостина 04:18, 6 декември 2010 (UTC)
Честито на всички! Възхищавам се на работата, която сте свършили и ви благодаря! :) --Молли 08:30, 6 декември 2010 (UTC)
Ами, весел празник, както се казва! Първите 7 години добре, сега трябва и образователния курс да минем! :-) --Александър 09:29, 6 декември 2010 (UTC)
Щастлив съм, че и аз допринесох с нещо. Поздрави на всички! --Поздрави, Петър Петров 10:51, 6 декември 2010 (UTC)
Наздраве. http://az-pitam.org/nk/?p=1317 :-D --Спас Колев 12:30, 6 декември 2010 (UTC)
Титанична статистика! Ако си навит да я публикуваш под свободен лиценз, може да я прекачиш в общомедия и да я сложиш в Българоезична Уикипедия :-). BloodIce 12:43, 6 декември 2010 (UTC)
То според общите условия на сайта трябва да е PD, но съм пропуснал да отбележа, че е производна на cc-by-sa. Добавих го. --Спас Колев 15:58, 6 декември 2010 (UTC)
ЧРД на всички редактори и читатели! Явно св. Николай е добър патрон :-). Живот, здраве и наздраве на всички за да има кой да я чете все пак. BloodIce 12:43, 6 декември 2010 (UTC)
Честито и от мен, и ако има нещо с което съм наскърбила или обидила някого прощавайте :) --Надина 14:40, 6 декември 2010 (UTC)
ЧРД и от мен! Живот и здраве най-интересното предстои - пубертетът. Ухилен съм--Алиса Селезньова 15:21, 6 декември 2010 (UTC)
Ха наздраве и от мен! ЧРД! --- Señor Pablo 15:57, 6 декември 2010 (UTC)
Честито!:-)87.64.132.234 18:32, 6 декември 2010 (UTC)
Ясно де, честит рожден ден на всички колеги, администратори, пъдари, ботове, автоматично одобрени потребители, автопатрули, потребители и т.н. :-) много се радвам, че съм част от Уикипедия, и че тук продължавам да срещам изключително интелигентни хора! Успех на всички! Я, всъщност, кой точно трябва да почерпи днес?Ухилен съм. --Станислав Николаев Flag of Bulgaria.svg 19:07, 6 декември 2010 (UTC)

Като видях името на раздела, първо се сетих за Se7en, пък от там за седемте смъртни гряха, и тъй реших да пожелая на всички ви да се сблъсквате все по-малко с тях — горделивост, завистничество, гняв, леност, алчност — и във всекидневието, и в Уикипедия. Чревоугодничеството нарочно го оставих настрана, зер няма лошо от време на време човек да си угажда (особено пък на уикисреща :-)), а пък похотливостта... Абе, вие си знаете, но предвид демографската криза може би си е направо нужна. Разбира се, гледайте да не пожелавате статията на ближния си. Ухилен съм ЛъчезарБ/П 21:01, 6 декември 2010 (UTC)

Честито и от мен! Абе за клюката (и по повод похотливостта:-D): още ли нямаме двойка, която се е формирала в общността :-D:-D:-D? −PetaRZ ¬ 23:23, 6 декември 2010 (UTC)
Като каза уикисреща, май има време за една преди празниците? --Спас Колев 15:02, 7 декември 2010 (UTC)
+187.64.188.111 20:51, 7 декември 2010 (UTC)
Между другото и аз си мислех за една уикисреща около 20ти.--Алиса Селезньова 20:53, 7 декември 2010 (UTC)
Може и да съм тръгнал по пътя на Асандж (в параноята), но имам силни резерви към срещи, към които проявяват интерес IP адреси. :-) ЛъчезарБ/П 21:55, 7 декември 2010 (UTC)
Хаха, дискриминация? Като ви гледам spelling хумора по–долу не е учудваща обаче. 20 е ОК.:-)19:44, 8 декември 2010 (UTC) --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 87.64.188.111 (беседа • приноси) 19:45, 8 декември 2010 (UTC).
Дискриминацията като понятие се отнася само до човешки индивиди. IP адресите не са хора, дори зад тях да претендират да стоят истински хора. По същия начин маските не са лица, дори зад тях да претендират да стоят истински лица. :-) ЛъчезарБ/П 20:12, 8 декември 2010 (UTC)
Честита ни годишнина на всички, довиждане до следващата У-среща. :-) --Подпоручикъ 08:31, 9 декември 2010 (UTC)
Честито на всички от един новобранец! Все още чета правилата и се надявам скоро да се включа в общото дело :-) --VPD 09:44, 24 декември 2010 (UTC)

Авторските права върху Слънцето

Ние с вас тук се напъваме да "освободим" от авторски права най-основните и елементарни научни знания, а гледайте хората каква "собственост" си имат вече: Слънцето — звезда от спектрален тип G2, намираща се центъра на Слънчевата система, на средно разстояние от Земята от около 149 600 000 км вече е частна собственост. И след като го притежават, всички ползватели на неговата светлина и топлина са длъжни да си плащат на "собственика", естествено. Подробности тук:

Ще трябва да си плащаме за Слънцето--Предният неподписан коментар е направен от Ivanov id (беседа • приноси) 06:52, 6 декември 2010 (проверка).

Не се вързвай на такива евтини сензации --Скроч б. п. 09:09, 6 декември 2010 (UTC)
И да става въпрос за някакви права, със сигурност те не са авторски. Спири 19:12, 8 декември 2010 (UTC)

Население на селищата в България

Потребител:MrPanyGoff и неговите рeдакции и ползане на НСИ вместо шаблон:Селище в България. Кое е прието? --Vammpi 10:37, 7 декември 2010 (UTC)

Аз бих оставил и двете, стига да са в подходяща форма (колкото повече информация даваме, толкова по-добре). По принцип данните на НСИ вероятно са по-реалистични от тези на ГРАО (едните се основават на преброяванията и прираста, а другите - на административната регистрация, която не е особено прецизна). Проблемът е, че НСИ не публикува данни за селата, а според мен е по-добре в инфокаретата данните да са консистентни за всички селища.
Освен това трябва да имаме предвид, че предстои преброяване, и ще трябва някак да интегрираме и данните от него. --Спас Колев 15:10, 7 декември 2010 (UTC)
Всичко се прави с цел уеднаквяване и прецизиране на информацията. Предстоящите избори, които НСИ подготвя ме подтикнаха да побързам с доброто оформление на страниците. Всички таблици са подготвени за добавяне на заветната колонка 2011! Само НСИ може да дава информация за статистически данни (максимално близки до истината) свързани с държавата (каквито и да са). Дългият опит показва следното за данните на ГРАО: посочените от тях цифри съдържат 1. близо 1% починали хора; 2. между 2% и 3% - т.нар. български турци, изселени преди 20 години в Турция но пазещи българските си документи (всички знаят защо). 3. между 2% и 3% - български граждани емигрирали от 3 и повече години (някои от първата вълна емигранти преди 18-20 години), всички те пазят БГ документите си и влизат в списъка на ГРАО. Когато изчислите горните % ще получите приблизително разликата между цифрите на ГРАО и НСИ. Последните отчитат тези явления. Не изключвам и умишлено завишаване на цифрите на ГРАО, които не са свободна и безпристрастна организация. Надявам се, че хората с по-малък опит и общи познания за заобикалящата ни среда сега са по-обогатени. Когато се изготвят сериозни неща е нужен задълбочен анализ и широк мироглед. Без сериозен човешки фактор няма как да се осмисли някоя подхвърлена чиновническа таблица.--MrPanyGoff 18:06, 7 декември 2010 (UTC)
Моля да се подкрепят усилията за повишаване на качеството на Уикипедия. Ако няма желание за подкрепа, поне да не се пречи!--MrPanyGoff 18:26, 7 декември 2010 (UTC)
След като се прави с цел уеднаквяване и прецизиране и НСИ не публикува данни за селата, следва че не може да има уеднаквяване и прецизиране с данни на НСИ. Затова трябва да се оставят актуалните данни на ГРАО, а на НСИ, да се ползват за минали години. Т.е. (визирам MrPanyGoff) без самоинициативи, които няма да доведат до уеднаквяване на методоголията. Това, че MrPanyGoff иска неговия шаблон да го има из цялата уикипедия, на немски, английски, български и да ползва разни данни, (поне в немското уики не ти признават източниците, освен НСИ и ГРАО), не означава че някои му пречи. Сега Шаблоните и статиите на българските селища са уеднаквени, след MrPanyGoff ще остане бъркотията.--Vammpi 23:09, 7 декември 2010 (UTC)
Как ви се вижда да се показват и двете числа (там, където са налични) - пример в Ловеч. --Спас Колев 06:18, 8 декември 2010 (UTC)
Мисля, че това е компромис и не е много добре. Трябва категорично да се подчертаят данните на НСИ за да не се създава чудене в читателя. Евентуално в секцията Население/Демография може да се покажат данните на ГРАО с едно-две изречения за обяснение какво е това. Обаче искам да подчертая, че не спора НСИ-ГРАО е главния проблем тук и това започна да си проличава от горния постинг на Потребител:Vammpi. Първо моля, Потребител:Vammpi да възстанови щетите по форматирането като цяло (малко са засега), които нанесе в статии касаещи България в немската Уикипедия.--MrPanyGoff 06:41, 8 декември 2010 (UTC)
Колкото повече данни, толкова по-добре. Vammpi да бъде така добър да го разбере, моля. Спири 19:08, 8 декември 2010 (UTC)
Нямам нищо против данни, за които може да се проследи от къде са взети. Т.е. не са от някои блог, интернестраница или разни автори които пишат според мен са...: Също така нямам нищо напротив да се ползват данни на НСИ стига това да е уеднеквено за всички статии и да има едно решенение на Бг. Уикидепия, а не на някои Потребител. Просто защото това засяга прекалено много статии. Стремежа на MrPanyGoff за уеднаквяване на цялата уикипедия, не само на българската само потвърждава тази мисъл. Нови данни ще има и след преброяването.. Лично аз мисля, че мястото на данните от НСИ е в раздел население, защото са миналогодишни, т.е. не са актуални и по този фактор не са съвместими с тези от ГРАО. А информацията (стига да е вярна) за разликата между методоголията е добре, но мястото и е в статия Население на България, където подкрепена с източници всеки да я почете. --Vammpi 08:21, 9 декември 2010 (UTC)

4esтит праздник ,на балгарските стоденти !!
 — от бадештите абутюренти
или защо е важна Уикипедия

Наистина, най-напред честит празник на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти: по принуда, призвание или невнимание. Ухилен съм Няма как да сте пропуснали особено тревожните за България, но и очаквани резултати от изследването на постиженията на учениците PISA 2009.[1][2] Причините са достатъчно обсъждани в медиите, и тъй като темата е твърде обширна, не бих искал да я засягам тук. Но по-скоро ми се иска да привлека вниманието ви върху потенциалната роля, която Уикипедия би могла да има в разрешаването на този проблем.

Естествено, ключът основно е в българското образовние, и няма как да бъде иначе. Но тъй като виждаме как то вече десетилетия (още от соцвремената, всъщност) се лута като из мъгла, проекти като Уикипедия биха могли да бъдат някаква „пътеводна светлина“. Далеч съм от мисълта, че една Уикипедия, особено пък бг:У, която сама си има достатъчно проблеми, може да поеме ролята на Моисей. Но най-малкото бихме могли да бъдем един добър пример, кътче онлайн „нормалност“ и цивилизованост в общата стихия на опростачаване и невежество.

Всъщност, целта ми е да подчертая за пореден път, че макар количеството да има своето важно значение, без съпътстващо го качество то единствено би допринесло за утвърждаване на общата картина на неграмотност в България. Едно съвсем практическо предложение в тази насока, тъй като явно доста хора извън Уикипедия не го осъзнават — нека разясняваме по-широко, че към Уикипедия може да се допринася по много начини: редактирането на статии за стил, граматика или дори просто правопис е съвсем не по-малко полезно от писането на нови. А много хора, мисля, биха се ангажирали с подобна дейност, дори иначе да се притесняват да пишат. Впрочем, визуалното оформяне на статиите също може да бъде такъв специфичен принос. Може би дори има смисъл да се създадат групи на УикиГноми и УикиФеи. :-)

Оште ,веднаж 4естит праздник и , умнъта ! Ухилен съм

ЛъчезарБ/П 14:00, 8 декември 2010 (UTC)

Както е казал бай Тошо: Честит ви 8-ми март студенти! Ухилен съм. Честит ми и на мен. ---Señor Pablo 14:09, 8 декември 2010 (UTC)
Уикипедия е нож с две остриета, особено опасно е, когато не се ползва за, ами вместо научаване, примерно като направо се копира и лепи в домашните. Едно дете от елитна столична гимназия сподели, че най- го е яд на препратките, които трябва една по една да се изчистват в Уърд, иначе много си личало. --Петко 14:18, 8 декември 2010 (UTC)
Хаха, яко. Съжалявам, че не мога да намеря красноречивата реплика на един възмутен ученик, с която той беше заместил една статия. Беше нещо в стила „абе еи марзели напишете тука повече бе утре имам контролно !!!“. Ухилен съм ЛъчезарБ/П 15:34, 8 декември 2010 (UTC)
Изпълнявам призива на г-н Илиев и му поправих една правописна грешка... Ухилен съм L.Payakoff 16:16, 8 декември 2010 (UTC)
Благодаря, благодаря, ама то идеята беше да зарибиш някого да ми я поправи, де. Ухилен съм ЛъчезарБ/П 18:42, 8 декември 2010 (UTC)

Лицата на Уикипедия

Виждам, че в ен:У най-накрая им е просветнало, че женските лица по рекламите (и банерите, демек) като цяло „продават“ по-добре. А ние, прочее, докога ще гледаме само наш Джимбо, особено като знаем какви хубави уикипедианки си имаме. Ухилен съм ЛъчезарБ/П 18:41, 8 декември 2010 (UTC)

Надяваме се скоро да сменят банера и при нас. А хубавите уикипедианки, ако искат да греят от банерите, първо да напишат някое послание в тоя дух и може и да ги видим изтипосани... Спири 19:07, 8 декември 2010 (UTC)
Само дето нищо не продаваме!:)--Darsie 19:24, 8 декември 2010 (UTC)
Абе вий отправете едно прочувствено послание, съчетано с подходяща снимка, пък ще уредим и продаването... Ето, скоро ще трябва примерно да плащаме пак таксата за домейните. Не, че не мога и аз да се изтипосам с някоя къса поличка, разбира се, но тогава посланието ще трябва да бъде по-скоро „Моля подкрепете Уикипедия, или тази снимка няма да бъде премахната!Ухилен съм ЛъчезарБ/П 19:44, 8 декември 2010 (UTC)
Важна е опаковката Ухилен съм --Nadina 20:16, 8 декември 2010 (UTC)
Някои хора и с обичайни дрехи ще свършим същата работа. :-D -- Григор Гачев 22:21, 8 декември 2010 (UTC)

Среща

Какво мислите за една срещица в София? Не се знае още колко ще съм тук, а софиянци, с изключение на тези, дето ги е срам Ухилен съм, явно няма да се сетят да предложат.--Darsie 20:21, 8 декември 2010 (UTC)

По-горе има предложение за 20-ти --Nadina 20:52, 8 декември 2010 (UTC)
Тъкмо щях да предложа 21-ви, заради пътуващи уикипедианци.:-) Слагам секция тук за обсъждане.--Алиса Селезньова 22:39, 8 декември 2010 (UTC)

Подкрепа за инициатива, потенциално свързана с .бг

Темата не е от най-близките до Уикипедия, но може би си струва да дадем едно рамо.

В момента в ICANN се обсъжда процедура за по-нататъшно даване на домейни с нелатински азбуки. Както сигурно знаете, на първо разглеждане ("бързата процедура") на България беше отказан домейна ".бг" с неясни мотиви и без право на обжалване, тъй като процедурата не предвиждала такова. За да не се повтори историята, България смята да настоява в тази процедура да има публичност и яснота на мотивите за съгласия и откази, и да има право на обжалване. Събира се подкрепа отвсякъде. Мисля си - дали да не се пишем национално отговорни, и като създатели на най-големия и използван български интелектуален продукт, широко използващ българската азбука, да дадем едно рамо? -- Григор Гачев 22:26, 8 декември 2010 (UTC)

Честно казано, не виждам как този въпрос е свързан с целите на Уикипедия. --Спас Колев 07:16, 10 декември 2010 (UTC)
С това, че Уикипедия би могла да има домейна уикипедия.бг, примерно. Много по-лесно, отколкото ако не изкаже подкрепа. -- Григор Гачев 22:59, 10 декември 2010 (UTC)
Само да поясня... мотивите на са толкова неясни. Причината за отказа е, че .бг домейнът прилича на .br (бразилски) и по този начин има възможност да се създават измамни сайтове. Ако например се регистрира сайт www.nameofbank.бг с цел да се събират данни за достъпа до сметки на потребителите, много лесно може тези потребители да бъдат измамени.--Илинко Нушев 07:48, 10 декември 2010 (UTC)
Темата за приликата между двата домейна е обсъждана много нашироко, и са правени петнайсетина проучвания. Засега резултатите са, че приликата е значително под границата. (Мога да напиша няколко страници по въпроса, но определено не им е мястото тук.) -- Григор Гачев 22:59, 10 декември 2010 (UTC)
Целта ми беше само да поясня, не да дискутирам дали е правилно или не. Тъй като Уикипедия трябва да е обективна, а е факт, че ICANN отхвърлят предложението, поради приликата с .br, не смятам за уместно да не се споменава защо е отказана регистрацията, а в същото време се твърди, че мотивите са неясни. Няма нищо неясно в това защо е отказано. --Илинко Нушев 06:20, 12 декември 2010 (UTC)
Че предложението е отхвърлено поради приликата с .br е строго неофициална информация. Вярно е, че е публична тайна, но официално ICANN не са посочили точна причина за отхвърлянето. Именно заради това беше добра идея да се поиска публичност и яснота на мотивите, и процедура за обжалване. -- Григор Гачев 23:14, 17 декември 2010 (UTC)

Разрешение за публикуване на снимки

Получих разрешение за публикуване на снимки от няколко човека от типа "Да, съгласен съм снимката ми да бъде публикувана в Уикипедия". За съжаление се оказа, че това не е достатъчно. Какво трябва да съдържа отговорът, така че разрешението да бъде валидно и приемливо? --Молли 08:56, 9 декември 2010 (UTC)

Тук е подробно описано: Уикипедия:Разрешения за ползване на материали има и примерен текст на писмо на български (съжалявам, че те пращам да четеш, вместо да го резюмирам...) Спири 11:03, 9 декември 2010 (UTC)

ПФК Велбъжд (Кюстендил)

Преместено от У:ЗА:[3]

Taka tay kato znam che ste dosta dostoverni, izkaneto mi kam vas e da redaktirate stranicat za futbolistite na Velbujd Kjustendil s nay-mnogo machove v "A" grupa! Ne namiram nikakvi danni za edin ot nay-znakovite futbolisti na Velbujd za perioda 1995-2001 !!!??? Stava vapros za Rosen Vasilev Petrov edin ot nay-dobrite bekove v Balgariq za tozi period!!!! Kato gledam toy ima poveche machove za tozi period,kakto i za tozi otbor ot 60-70% ot futbolistite ot spisaka koyto ste predlojili!!!!!! Tova napravo e bezumno,kak moje da ne ste napisali nishto za tozi futbolist?????? Materiali za nego v presata mojete da namerite kolkoto si izkate,dori v momenta dokolkoto znam prodaljava da igrae futbol, a e na 37 godini!!! Shte sen radvam mnogo ako v nay-skoro vreme vidq che ste redaktirali stranicata,nali vse pak ste enciklopediq i trqbva da pishete dostoverni neshta,a ne kakvoto vi padne?! S UVAJENIE: Rostip!!! --Предният неподписан коментар е направен от Rostip (беседа • приноси) 12:03, 9 декември 2010 (UTC).

На това „нещо“ на шльокавица заслужава ли си да му се отговаря? --Скроч б. п. 14:17, 9 декември 2010 (UTC)
Тц. --212.50.29.202 14:49, 9 декември 2010 (UTC)

Според мен заслужава.

Уважаеми Rostip,

Благодаря ви, че повдигате въпроса за ненаправеното в Уикипедия. Той е важен, и е свързан с личната отговорност на този, който не си е свършил работата.

Уикипедия се прави изцяло от доброволци. Статиите в нея се пишат, и грешките се оправят от този, който е забелязал, че липсва нужна статия, или че някъде има допусната грешка.

Ние не сме написали желаната от Вас статия / оправили посочената от Вас грешка, тъй като не сме забелязали, че проблемът съществува. Човекът, който го е забелязал, но не е направил необходимото, сте Вие. Затова вината този проблем все още да съществува е лично Ваша, както и отговорността да го оправите.

Уверени сме във Вашето желание да помагате на Уикипедия не само с гледане и даване на акъл, а и с работа. Затова ще очакваме в най-скоро време да отстраните проблема. Ако това не се случи, ще смятаме, че сте преоценили тежестта му, и вече смятате, че Уикипедия няма нужда той да бъде поправен.

Благодаря ви за вниманието.

-- Григор Гачев 00:46, 10 декември 2010 (UTC)

Източници

Не ми е ясно защо някой непрекъснато сменя текста "Източници" под статиите с "Бележки". Там са изброени само източници и няма никакви бележки. Според мен това "Бележки" не е ясно какво точно означава, докато "Източници" си е съвсем конкретно. --Молли 14:06, 13 декември 2010 (UTC)

Аз много често го сменям и е възможно да имате предвид мен. Бележки е по-точно, защото това са бележки под линия, а че са източници е допълнение. В този смисъл е по-точно да се нарекат бележки, защото бележките под линия могат да са не само източници, а и допълнителни обяснения за произношение и прочее. Това обаче май го обсъждахме с вас веднъж, не разбирам кое не е ясно и кое ви притеснява?--Алиса Селезньова 16:29, 13 декември 2010 (UTC)
Предположих че си ти :-). Но моето мнение е, че това в случая са по-скоро източници. За бележки според мен можем да говорим по-скоро при неща от рода на това. А иначе аз поне добавям и раздел „Литература“ (където мога и знам че има, де). --Peterdx 17:33, 13 декември 2010 (UTC)
Само понякога съм аз от там. :-) Те почти винаги са източници, но цитирани под линия източници се наричат бележки. Вече дали ще е по Харвардската система или не, е личен избор. Между другото се спестява и излишен труд, ако се появят обяснителни бележки, с които секцията трябва да се преименува. А както вече казах, този труд обикновено е чужд.--Алиса Селезньова 18:01, 13 декември 2010 (UTC)
Няма спор, така е — в печатните издания това са бележки. Вярно е и обаче, че това е въпрос на личен избор. Честно казано ако има начин този шаблон да бъде променен на Бележки, аз ще съм „За“ с всички крайници. Но и в случая не е грешно. --Peterdx 18:30, 13 декември 2010 (UTC)
За момента смятам, че разделите е по-логично да се казват "Източници", защото източниците са необходим елемент на всяка статия. "Бележки" е твърде общо и ненужно, защото нещо може да се поясни, не с бележка под линия, а с препратка към статия за него. Ако "Бележки" се използва масово, може да доведе до нежелани резултати - едно да пише в текста, друго под текста. --Ivanko 18:37, 13 декември 2010 (UTC)
Е, все пак понякога са нужни и пояснителни бележки (вж. горепосочения пример), заради което лично аз предпочитам да променям заглавието на раздела на „Източници и бележки“, когато има такива. Но ако той беше озаглавен бележки, нямаше да си играя. --Peterdx 18:42, 13 декември 2010 (UTC)

Все пак аз бих предпочела да си стои като "Източници" когато съдържа само такива. А ако има допълнителни бележки, не е проблем да се напише "Източници и бележки". Ако обаче пише само "Бележки", то от това не става ясно, че всъщност имаме предвид източници. --Молли 19:13, 13 декември 2010 (UTC)

Хаха, напротив - ясно е, че е цитиране под линия. Който не е виждал статия с цитирани източници, може би тогава няма да разбере какво са бележките и дали те са източници или не са и какво представляват. Това обаче дали трябва да се съобразяваме с четящи хора е безкраен спор. :-) Между другото няколко пъти отбелязах, че Източници не е грешно, просто не е особено точно и общо взето съм съгласна с Peterdx.--Алиса Селезньова 19:25, 13 декември 2010 (UTC)
Предпочитам да се разграничава употребата на "Бележки" и "Източници". Все пак за хората, чели правилата, като например Уикипедия:Възможност за проверка, Уикипедия:Цитиране на източници и Уикипедия:Благонадеждни източници "източници" следва да звучи много по-познато. "Благонадеждни бележки" не ми се връзва особено. Спири 19:57, 13 декември 2010 (UTC)
А за хората цитирали някога нещо "бележки" им звучи не по-малко познато. Които все ми се струва са повече от челите правилата.--Алиса Селезньова 20:05, 13 декември 2010 (UTC)

Стандартната научна употреба на български е Бележки. Никога в никоя книга не съм виждал Източници. --Мико 20:06, 13 декември 2010 (UTC)

Да, точно така е — няма такава книга на български. Има бележки под линия и раздел „Литература“, обикновено накрая. Но не виждам и никаква драма когато се цитират само източници, да бъдат в такъв раздел. Още повече, че в книгите често когато източниците са дадени като „бележки под линия“, то литература накрая не е дадена, и формално погледнато тези „бележки под линия“ могат да бъдат озаглавени и „източници“. Но нека не изпадаме в безкрайни спорове! Отново заявявам: Не бих имал нищо против шаблонът да бъде сменен под името „Бележки“, дори напротив, тъй като е по-правилно с оглед на книгоиздаването в България (все пак да не забравяме и евентуалната възпитателна (дори и чисто визуално) функция на Уикипедия). --Peterdx 21:07, 13 декември 2010 (UTC)
Уикипедия не е книга и не би могла да бъде. Тя се ползва от изключително много хора - както от такива, които са начетени, така и от такива, които не са държали книга в ръка. И затова си мисля, че е добре да бъдем максимално точни във всичко, което пишем. Когато давам заглавия на източници, мисля че най-нормално е да озаглавя раздела именно като източници. А и те са доказателството за истинноста на онова, което се публикува тук и което винаги може да бъде проверено от всеки желаещ. Ако се налага да се добавят и бележки, спокойно може да се напише "Източници и бележки". Не разбирам защо проблемът толкова се задълбочи. И защо въобще започва да прилича на проблем. Всъщност, мнението ми изцяло се припокрива с това на Ivanko. Не разбирам защо трябва да се коригира нещо, което не е грешно. Освен ако има общо решение за унифициране по въпроса. Но унифицирането не винаги е най-добрия подход. --Молли 22:15, 13 декември 2010 (UTC)
Реално погледнато по-точно е източници, защото именно там се поставя източника, който е използван. Вече, ако има допълнения те могат да се сложат в бележки, неслучайно се нарича бележка под линия. Аз лично предпочитам да пише източници и обикновено така действам като правя статии.--Ilikeliljon 22:36, 13 декември 2010 (UTC)

В книгите бележки (под линия) и източници са две напълно различни неща. Объркването ни идва от това, че много често оформяме източниците си като бележки под линия. Технически е правилно разделът да се нарича Бележки, тъй като <references /> тагът би включвал и бележки, които не са източници. Логически обаче е по-редно да се нарича Източници, тъй като почти винаги разделът съдържа единствено източници, а източници е по-тясното понятие.

Има ли как да помислим за разделяне в бележките на източници от не-източници? Това би улеснило подбора на правилния термин. -- Григор Гачев 22:48, 13 декември 2010 (UTC)

В У:ЦИ в раздел Техники за цитиране на източници има Пример за групиране на пояснителни текстове на две места извън текста. --Maymay 23:22, 13 декември 2010 (UTC)
За себе си съм намерил лесното :-): Ако са само източници, отиват под графа Източници, ако има и пояснителни бележки, променям името на раздела на Източници и бележки. --Peterdx 05:39, 14 декември 2010 (UTC)

Но Уикипедия е енциклопедия, което я категоризира като място, където трябва да се съобразяваме с научната употреба на нещата. А в научната литература си има точно определено име на обсъждания раздел и това не е въпрос на личен избор (системата за цитиране е, както горе отбелязах). Разбира се, тук не можем да накараме насила никого да направи нещо, включително и да именува правилно секциите. Само да вметна, че самият шаблон, който вика т.нар. източници се нарича Бележки - {{замест:бележки}}.:-) Така и така, като гледам, всеки си има система на цитиране, която си използва, така че май обсъждането е излишно.Ухилен съм--Алиса Селезньова 08:05, 14 декември 2010 (UTC)

Алиса, моля те не коригирай повече "Източници" на "Бележки" в статиите ми. След като няма единно мнение по въпроса и това не е грешка, държа при мен да стоят "Източници". В противен случай бих го приела като лично отношение. --Молли 23:14, 14 декември 2010 (UTC)
Молли, без да ми хрумва да променям твоето "Източници" (макар че може някога и да съм го направил и аз, без да подозирам, че за теб е толкова важно), аз се отнасям с уважение към традиционната употреба в българоезичната литература и е логично стандартите, зададени от научната литература, да имат стойност. От гледна точка на тази употреба твоят подход е по-скоро грешка - когато имаме нещо означено с цифра в самия текст, дадено под черта (в страницата или накрая на текста), то е бележка (под черта), а не източник под черта. Разбира се, тогава, когато то е изрично озаглавено - най-често не е, но пак го наричаме „бележка“ и няма голямо значение дали поясняваме нещо по текста или даваме конкретен източник със съответната страница, защото и второто е вид пояснение, при това твърде важно. Научният апарат, разбира се, включва и Източници (Литература, Извори и библиография, Библиография ...) - на съответното място накрая, както стана дума по-горе.--Simin 01:32, 15 декември 2010 (UTC)
По-добре не бих могла да отговоря. Така че, не смятам, ако видя грешно озаглавяване на секция и ако ми се занимава да я отварям, да я оставя. И май не сме се разбрали, има единно мнение по въпроса.--Алиса Селезньова 09:52, 15 декември 2010 (UTC)
Зависи за кой научен апарат става дума. Предполагам, повечето мнения тук засягат историческа научна литература (или хуманитарна като цяло). Е, има и друга научна литература (например природни науки) в която няма споменаване на бележки... а почти всяко изречение е цитирано въз основа на конкретен източник, посочен най-изотзадзе като „Литература“ или по-често като „Библиография“ и дори като сквернословното „Референции“ (последното е по-скоро изключение). Всъщност доста подобно на системата в Уикипедия. Бележка в природо-научен контекст звучи несериозно (извадка от личен лабораторен дневник). Явно единно мнение няма, затова окупацията на раздела от една или друга научна дисциплина не е добро решение. Все пак сме свободна енциклопедия. BloodIce 11:27, 15 декември 2010 (UTC)
Това е друго нещо - раздел Литература, Източници, Библиография съществуват във всички научни апарати, но Бележките под линия са отделно нещо. Може да погледнете и в ен У дали има избрана статия, в която Бележки да е Sources или нещо подобно - там са References, a дори понякога Notes.--Алиса Селезньова 11:40, 15 декември 2010 (UTC)
Надявам се не започнахме да си говорим на Вие :-). Това което казваш е така, но означава, че трябва да имаме два раздела или дори три - единият бележки под линия и втори за използвана литература (сборът от книжки на мастити учени) и трети който да е с конкретни цитати към статии, линкове и прочие бързи справки, който най-компромисно според мен е да се казва източници. В такава подредба нямам нищо против, но говорим за няколко раздела. BloodIce 11:51, 15 декември 2010 (UTC)
Хаха, множествено число. Разделите не са свързани (освен в някои системи, но и там тази секция се нарича Бележки) - независимо дали има или няма раздел Библиография и прочее, секцията с текст под линия се нарича Бележки, защото всичко това са бележки.:-)--Алиса Селезньова 18:39, 15 декември 2010 (UTC)

ОК, в такъв случай ще пиша "Източници и бележки" и се надявам, че всички ще са доволни. Все пак единно мнение не забелязах, а за мен това наистина е важно. Надявам се тук да се работи на базата на общо разбирателство и без конфронтации. --Молли 10:58, 15 декември 2010 (UTC)

Източници е подкатегория на бележки. Както вече многократно се каза в научната литература единствено и само се използва Бележки, а това представлява единно мнение. Конфликтът е симптом на развитието.:-)--Алиса Селезньова 11:25, 15 декември 2010 (UTC)
От мен последно: Струва ми се, че Бележки е правилно, когато накрая има списък с използвана литература (Библиография). Но тъй като тук това не е практика, предпочитам да ползвам посочения по-горе от мен начин - когато има пояснителни бележки, към заглавието на раздел Източници да прибавям “и бележки“. --Peterdx 11:39, 15 декември 2010 (UTC)
А ако има уточнения трябва ли да пишем Източници, бележки и уточнения? Всичко това - източници, уточнения, пояснения, анализи и коментари, когато са под линия са Бележки. Както писах по-горе Бележки и Библиография са различни неща.--Алиса Селезньова 11:43, 15 декември 2010 (UTC)
Май говорим едно и също, но на различни езици :). Под пояснителни бележки разбирам точно уточненията (И тогава при мен става „Източници и бележки“). Иначе „бележките“ в печатните издания обикновено са по-точно позоваване на библиографията. Пак казвам - за мен няма значение как ще е озаглавен раздела, от една гледна точка Бележки е по-правилно, но и източници не е грешно. --Peterdx 11:59, 15 декември 2010 (UTC)

Искам само да обърна внимание на един чисто технически аспект. От падащото меню "Елементи на статията" в режим на редактиране по дифолт се вмъква

== Източници ==

<references />

--Rest 12:07, 15 декември 2010 (UTC)

Имайте предвид, че източници се използват в почти всички статии, а бележки - в малко на брой статии (дори само в редки случаи). Затова мисля, че в случаите, когато има нещо друго под линия, освен източници, разделът може да се преименува на "Бележки", за да бъдем точни. В стандартния случай - да си седи "Източници", за да сме пак точни. Така ще имаме раздел "Източници" и раздел "Бележки" според случая. --Ivanko 13:19, 15 декември 2010 (UTC)

Всичко под линия е бележка, независимо дали е източник или не, затова така и трябва да се казва разделът. Това, което отбеляза Рест е за оправяне.--Алиса Селезньова 18:39, 15 декември 2010 (UTC)
+1 --Александър 18:56, 15 декември 2010 (UTC)
Ще прощаваш, ама всичко под линия е източници. Само на някой места има бележки - явно това ти прави голямо впечатление. --Ivanko 20:30, 15 декември 2010 (UTC)
Иванко, ще се опитам да поясня:
Както многократно се изтъкна по-горе, не всичко под линия е източник, защото има и друг вид пояснения към текста. Макар и формално донякъде, това изключение е важно. Когато под линия, в текста, се посочва източник (за което си прав, че е преобладаващият случай), това също се нарича „бележка“. Това че източникът е даден в бележка към текста не го прави по-малко източник, но и не означава, че можем свободно да го наречем "източник под линия". Поне докато това не се утвърди като модел в литературата на български език.
Има случаи, когато в научни съчинения, в рубриката "Източници" (накрая, NB!) или в нейния еквивалент (има вариации) се посочват трудове, които ги няма в бележките. Това означава, че посоченият труд е използван при написването на съответния опус и е включен в общото изброяване, но не се цитира като източник в самия текст, т.е. няма го в ... бележките. "Бележки" (независимо дали включват само източници или има и други уточнения/авторови или редакторски коментари) и "източници" са две различни неща, макар и да имат сходно предназначение. При първото говорим за конкретика, за източник със страница, което показва откъде е взета точно определена информация (което отБЕЛЯЗваме), а при второто, за по-общ библиографски, архивен и т.н. поглед.--Simin 02:08, 16 декември 2010 (UTC)
Не съм съгласен от изключенията да се създават общовалидни правила, както и непрекъснато да се прави аналогия на електронни с хартиени книги - при двете медии има разлика в организацията и ползването на информацията! В случая точно това ме притеснява - загубата на конкретика, защото "източниците" са жизненоважни за съществуването на статиите в електронната енциклопедия. Насърчаването на слагане на източници (а не на бележки!) е основен принцип, който трябва да бъде поддържан и насърчаван. В този смисъл, не е проблем, името на раздела да се променя на "бележки/уточнения/справки и т.н.", ако и когато съдържа и друга информация, но в масовия случай има нужда от раздел "източници". Да не говорим, че поощряване на бележки/уточнения/справки под линия ще доведе дотам, че редакторите ще пишат едно в текста, а под линия - друго, което пък ще наруши неутралността на статиите. Пак ще кажа че "източниците", а не "бележките" са жизненоважни за съществуването на статиите в електронната енциклопедия и това трябва да е ясно на всички. --Ivanko 08:48, 16 декември 2010 (UTC)
Общото е, че се безпокоим от възможна загубата на конкретика в статиите. Но не се разбираме в едно - не изключение, а правило е вметнатите в текста източници да се наричат „Бележки“. Това е правило в научните издания, а именно научните издания са най-желаният и благонадежден източник. Не мисля, че идеята е чрез У да се опитваме да променяме утвърденото в българския език и в този смисъл хартиените книги освен всичко друго са един от основните показатели за това, кое е утвърдено и кога започваме да се опитваме да измисляме нови правила. Не сядаме на компютрите от каменната ера, нали?
Макар че използването на бележки за други уточнения освен източници е рядко, неутралността на една статия няма как да е застрашена от това дали ще има коментар под черта. Най-малкото, защото и за коментарите важат всички правила за неутралност, защото както и основния текст те могат да бъдат променяни от другите редактори, защото те могат да допринесат точно за неутралност, за по-голяма информативност и т.н. Един от многото примери е бележка № 4 в статията Йованче Попантов. Погледни, моля, статията и кажи губи ли тя от тази бележка или печели? (Ако я нямаше опцията да се коментира датата на смъртта в бележка трябваше да се направи един специален минираздел по този въпрос, да се наруши четивността на основния текст или пък да се откажем от информация).
Не разбирам: мислиш ли, че когато слагаме бележки, т.е. наречем раздела така, не слагаме именно източници? Със самите бележки. Поне в огромния процент от случаите. Тъй като, ако съм разбрал добре, изглежда това е в основата на логиката ти, би ли пояснил?--Simin 14:49, 16 декември 2010 (UTC)
Такава голяма бележка заслужава отделна секция според мен, където малко по-ясно да се обясни от къде идва разминаването. Категорично от това не се нарушава четливостта на статията, а потребителите незаинтересовани от тази подробност биха прескочили секцията. В статията която посочваш има два раздела (бележки и източници) и това я прави значително по-прегледна. Проблемът е как да се казват - „източници“ в статията, която посочваш прилича по-скоро на „използвана литература“. А ако поискаме някаква референция за твърдение, как ще я кръщаваме - „посочете бележка, към твърдение“. Не звучи някак си. Може главата да се казва библиографски справки, но източници значително обобщава нещата. Бележка е нещо, което ти е сервирано под линия в синтезен вид, а не нещо което те препраща към точния източник. Нито една от посочените бележки, не дава пълна информация от къде да се изрови референцията. Чак когато погледнеш източниците и ти става ясно. BloodIce 15:40, 16 декември 2010 (UTC)

"Бележки под линия" е едно от най-устойчивите български словосъчетания и то значи точно това цифричките по линията, и те биват най-различни видове, включително източници, коментари, уточнения, текстове с по-малка значимост и прочие. Не виждам защо У трябва да се отклонява и да задава други, а не да спазва наложените научни стандарти у нас, понеже някому звучи или не или понеже някой не отварял книжка.--Мико 19:15, 16 декември 2010 (UTC)

В научната литература има три вида цитиране. Например едното цитиране е с бележки под линия, където са описани използваните източници със страница, също така и някакви бележки на преводач или автор. Другия вид цитиране е с номерация, като източниците са изведени в края на книгата и при третия вид източниците и бележките са извадени в края на всяка глава от книгата или учебника. Предвид описаните от мен три вида цитиране се вижда, че свободно може да се използва и източници и бележки, като двете да се разделят, както по-горе писа Maymay. Така че, нека остави Молли сама да прецени как да си оформи страницата, аз не бих предпочел някой да ми се меси в това. Така че, призовавам и другите да не се месят. И също уикипедия не е книжна енциклопедия, пък и да е там пак не положени абсолютно същите стандарти, както при учебниците и книгите.--Ilikeliljon 22:33, 16 декември 2010 (UTC)
BloodIce, не искам да се отклонявам от основната тема, но посочената от мен статия може да е отправна точка за някои страни на проблема. Дали такава „голяма“ бележка заслужава отделна секция е въпрос на лична преценка и на наличие на информация. Аз нямам почти нищо повече по въпроса и не мога да обясня по-ясно от къде идва разминаването, пък и не мисля, че това е централен проблем, защото една от датите е най-правоподобна. Всеки решава сам дали на тази база да се направи секция, но за мен това е по-добрият (и по-лесен, признавам) вариант - от гледна точка на четивност, на значимост, на съотношение между основния текст (неговия обем, включително) и поднесената в бележката информация. Избрах тази статия, защото наличието на раздели "Бележки" и "Източници" показва ясно функциите им. Те не са едни и същи. Страничен въпрос е точното наименование на "Източници" - лично аз също бих предпочел „Използвана литература“ или друга вариация (защото сравнението с бележките показва, че в този раздел е посочена само основната литература, а не цялата използвана), но се опитвам да не скандализирам много хипнотизираните от думичката "източник".
Не съм много съгласен, че „нито една от посочените бележки, не дава пълна информация от къде да се изрови референцията“. В статията е използван този стандарт, съгласно който поне при първото споменаване на източника се посочва неговото пълно заглавие, място и година на издаване. Например - Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 335. И да нямаше раздел „Източници“, това е достатъчно, за да намерим и проверим източника. В последния раздел обаче е посочено за улеснение на интересуващите и точните страници, в които като цяло се засяга темата на статията, но е добавен и използван източник, нецитиран в бележките.
Ако поискаме някаква референция за твърдение, няма нужда да я кръщаваме - „посочете бележка, към твърдение“, защото действително искаме източник. Източникът се дава в бележка. Съдържание и форма (наименование).
Ilikeliljon, съвсем прав си, че има различни модели. Не бих се учудил, ако се намерят дори и допълнителни вариации. Въпросът е, как е утвърдено да се нарича точно онова нещо, което се отбелязва с цифра в текста - независимо дали чертата е сложена в самата страница или накрая. Това засега е моделът на статиите в У и за това нещо „търсим“ име.--Simin 15:35, 17 декември 2010 (UTC)

Алиса Селезньова, явно ти доставя удоволствие да ме дразниш, продължавайки избраната от теб линия на поведение. Не мисля, че заглавието на тази секция има въобще някакво значение за съдържанието на статията, освен доставяне на лично задоволство за теб и неприятни чувства за мен. Ще се съглася да променяш непрекъснато "Източници" на "Бележи", ако направиш същите корекции в следните статии - Череп на Радостина, Правителство на България (84) на Ivanko, Арабска митология на Peterdx, Домашно говедо на Daggerstab, Списък на тенисисти, замесени в допинг скандали на Nadina, Обсада на Търново на Ilikeliljon, Т-72 доразработена от Tourbillon, Ямбол - работена от доста хора, Колизей - избрана за седмицата. Съдържа отделно "Бележки" и "Източници". Това ми навява мисълта, че двете думи имат различно значение. Чудесно разбираш, че този списък е безкраен. Моля, остави ме на мира за да работя спокойно. Имай предвид, че се чувствам несправедливо тормозена от теб. Повече въобще няма да взимам никакво отношение по темата. --Молли 17:54, 17 декември 2010 (UTC)

Молли, съжалявам ако се чувствате лично засегната от темата - повярвайте, нямам абсолютно нищо лично против вас или статиите, които пишете. Оправям всякакви статии, които ми се мернат и ми се занимава в конкретния момент да ги отварям и нямам друга работа. Чудесно е, че сте се захванали да пишете за географски обекти, но тук просто изчистваме определен недостатък, който при това е често срещан. Не приемайте аргументите на потребителите, като лично насочени срещу вас заяждания. Като изключим личните предпочитания и логика, които не са особено релевантни, навсякъде из научните трудове, тази секция се казва по определен начин, многократно отбелязано и от други потребители.:-)--Алиса Селезньова 19:33, 17 декември 2010 (UTC)
Идеята да пиша за различните видове цитиране не беше просто ей така, а имаше за цел да покаже, че може по различни начини да се действа. В случая, когато цитирането е изнесено в края на главата или в края на книгата пише източници. Както казах по-горе в уикипедия вече си е написано как е по-добре, а именно с двойното цитиране, тоест бележки и източници. Симин ние не "търсим" име, то вече нещата си ги има в уикипедия, както показа Maymay. Алиса не знам на какво се опитваш да учиш, но както се вижда всеки го прави по някакъв начин, който изобщо не е грешен, а е вариация на някой от начините използвани в научните трудове. За пореден път казвам, нека да остави Молли сама да прецени кое ѝ е най-удобно в случая. Аз съм дотук с тази дискусия, това е мнението ми и смятам, че всичко, което се прави от тук нататък без желанието на този, който прави статията си е насилие над доброто му желание да допринася.--Ilikeliljon 06:49, 18 декември 2010 (UTC)
Така е - но засега избира варианта Бележки под линия, който така се казва "Бележки". :-) --Мико 07:00, 18 декември 2010 (UTC)
Проблемът с някои хора идват от там, че се влияят прекалено много от принципите на хартиените книги, което пък показва, че като цяло не схващат принципите (предимствата) на уикипедия. Не се учудвам, от това между другото. Още веднъж ще подчертая, че електронната енциклопедия, като колективен и свободен труд, има нужда от много източници, а не от много бележки! Това трябва да е ясно на всеки новодошъл редактор. Многото бележки са характерни за хартиените книги, защото там НЕ МОЖЕ да има вътрешни препратки - Липсата на вътрешни препратки налага поставяне на обяснения и уточнения под линия много често! В електронната ни енциклопедия се правят препратки и в редки случай се слагат някакви бележки. Моля, не бързайте да критикувате основополагащи принципи, а се опитайте да ги разберете! --Ivanko 08:11, 18 декември 2010 (UTC)

Този разговор се изроди в ненужни разправии и никой не отстъпва на милиметър... Моето мнение е, че нещата трябва да се оставят на преценката на автора, дали ще са източници или бележки не е важно, важното е да имаме статии за дадените обекти! Не всички тук сме литератори и научни работници и всеки пише според разбиранията си, аз лично ще продължа да използвам думата „източници“ --Nadina 10:44, 18 декември 2010 (UTC)

Ilikeliljon, така е, не търсим име (кавичките се използват неслучайно), защото го има. То е утвърдено като "бележки" в нашия език.
Ivanko, съвсем не разбирам защо реши, че в хартиените книги имало толкова бележки, защото там не можело да има вътрешни препратки. (!?) Знам, че пиша многословно (за което се извинявам), но изглежда не ми оказваш честта да четеш много от мислите ми :( и затова не виждам как можем да сближим позициите си. "Бележки" в огромната си част се нарича посочването на източници и те нямат много общо с вътрешните препратки в У. Кой в едно научно издание би се заел да слага бележки за всичко? Това може евентуално да се направи само за някои съвсем основни понятия или пък за специфични уточнения, които имат пряко отношение към темата, а не както е с вътрешните препратки в У - за всичко, за което има (или ще има) статия. Повтарям го за сетен път - бележките в научните издания се слагат предимно за обозначаване на източници. Еквивалент на вътрешните препратки следва да се търси в някои енциклопедии, при които наличието на статии е отбелязано с курсив. Книгите са само един от аргументите, за да се докаже кое е утвърдено в езика, на който се списва тази Уикипедия. Мнозина се позовават на тях, защото няма как да се позоват на устната реч. Т.е. тук основното е кое е утвърдено в писаната реч на български и тъй като ти се опитваш да ги противопоставяш на някакви "принципи на Уикипедия" и поради желанието ми да изчистим позициите си, ще помоля за разяснение - как определянето на рубриката, в която се посочват източниците, като "бележки" противоречи на някой принцип на Уикипедия?--Simin 15:36, 18 декември 2010 (UTC)
Не всички тук сме научни работници??? Но това е научен продукт - следователно се спазват научните стандарти в тая страна.--Мико 16:42, 18 декември 2010 (UTC)

Нищо ново под слънцето не споделям, че да поучавам някого. Не ми е ясно защо щом не всички сме научни работници и не сме виждали как се цитира из книжките, не приемаме и акъл от виждали. Забележете, не говорим за секция Източници в края на текста, нито за Библиография, нито за която и да е друга секция, а за цифричките, т.е. бележките под линия и трябва ли бележките под линия да са в секция Бележки. Аз съм твърдо против девиацията от установени в българския език норми само защото на някого не му звучи и решава да следва "собствени разбирания".--Алиса Селезньова 16:49, 18 декември 2010 (UTC)

Според мен списъкът на източниците е твърде важен елемент на една статия, за да бъде слаган като подраздел, особено пък на раздел "Бележки", който без източниците хич не е особено важен. Редно е съдържанието да диктува формата, а не обратното. Също така, случва се даден източник да важи не за отделен факт в статия, а за статията като цяло; в такъв случай той няма да е бележка под линия, защото не се прилага към определена точка в статията, но пак ще е източник. Да го сложим в раздел "Бележки" ще е точно толкова глупаво, колкото и в името на формата да делим източниците на групи.
Затова смятам, че е редно източниците, било бележки по линия, било елементи на списък, да бъдат в отделен раздел - "Източници", а бележките под линия, които не са източници, да са в раздел "Бележки". Maymay посочи добър начин за това. Остава да се разберем за него; ако е необходимо, да си направим гласуване с различните тези. -- Григор Гачев 17:32, 18 декември 2010 (UTC)
Не е демокрация. Източници в раздел Източници е голяма глупост, тъй като не става ясно за кои твърдения са източници - редно е да си се реферират под линия всички твърдения. --Мико 17:43, 18 декември 2010 (UTC)
Ако използвам статия в Енциклопедия Британика като източник към статия тук, като реално я преразкажа със свои думи, за кои точно твърдения в статията тук е източник статията в Британика? Или ако използвам учебник по анатомия като източник за Гръбначен стълб? Или учебник по ДВГ за Ванкелов двигател?... Кое е по-голямата глупост: да го сложа само в раздел Източници, или да го реферирам под линия към всяка дума в статията?
Ето ти един хубав пример от англоезичната Уикипедия как е мъдро да се прави, и защо именно така. Мога да наликна тук още стотици, но за който търси как е правилно, а не как да наложи своето, и един стига. -- Григор Гачев 20:58, 18 декември 2010 (UTC)
Това много хубаво, но тук, както няколко пъти отбелязахме, не говорим за секциите Източници, Библиография, Литература, Неизползвани източници и други, а за бележките под линия и дали бележките под линия трябва да са в раздел Бележки, както прави целият научен свят или да следваме шестото си чувство.--Алиса Селезньова 21:04, 18 декември 2010 (UTC)
Едно си баба знае, едно си баба бае....--Ilikeliljon 02:09, 19 декември 2010 (UTC)
Е, научната литература и тя така...--78.90.180.120 17:13, 19 декември 2010 (UTC)
Къде тогава слагаме бележките под линия, които са източници? -- Григор Гачев 14:51, 19 декември 2010 (UTC)
В секция Бележки, както се прави навсякъде, защото освен всичко друго бележките под линия биват и източници.--78.90.180.120 17:17, 19 декември 2010 (UTC)
Хаха. Толку можем, толку си мислим. Любопитно като ти се поиска източник за отделните твърдения какво ще правиш и наистина ли не си виждал тага "статията има раздел източници, но те не са разхвърляни към отделните твърдения - направете го". Ухилен съм --Мико 21:06, 18 декември 2010 (UTC)
Не че е супер важно, но да повторя - аз съм за Бележки, но ако някой реши да го промени, много му здраве. Няма да се разсърдя. :) --Александър 14:49, 19 декември 2010 (UTC)
Ако една статия например е превод от англоезичната Уикипедия, източникът й е англоезичната Уикипедия. Какво правиш, като ти се поиска източник за отделните твърдения в нея? -- Григор Гачев 14:51, 19 декември 2010 (UTC)
Глупости - Уикипедия не се самореферира. На една преведена от другоезична Уикипедия статия без други посочени източници, напълно й отива шаблон:без източници. А със само изброени накрая източници - шаблон:повече източници, защото ако не са в бележки под линия, са на практика непроверими.--78.90.180.120 17:13, 19 декември 2010 (UTC)
Естествено, че Уикипедия се самореферира. Не знам дали си забелязал, но има шаблон {{Превод от}}. Можеш да го срещнеш по някоя и друга страница. Чакам извинение за "Глупости"-то. -- Григор Гачев 20:58, 19 декември 2010 (UTC)
Този шаблон само указва, че статията е превод. Уикипедия сама по себе си не е благонадежден източник и този шаблон не е достатъчен източник за една статия и си трябват коректно цитирани източници, т.е. в бележка под линия за всяко твърдение. Това наистина го обясняваме на всеки новодошъл.:-)--78.90.180.120 21:26, 19 декември 2010 (UTC)
Този шаблон служи именно и точно да укаже, че източникът на съответната тукашна статия е еди-коя си статия в другоезична Уикипедия. Затова и съдържа линк към оригиналната статия, а не само упоменаване на език. Той не служи да укаже, че статията е преводна: в статия, преведена от чуждоезично списание и публикувана тук под свободен лиценз, няма да има такъв шаблон. Това обикновено не се налага дори да се обяснява на повечето новодошли, защото е сравнително близо до ума. Който обяснява обратното на всеки новодошъл, лъже хората. И после се чудим защо умни хора се отнасят подигравателно към българоезичната Уикипедия. Продължавам да чакам извинение за "Глупости"-то. -- Григор Гачев 21:58, 19 декември 2010 (UTC)
Имах предвид, че е преводна от друга Уикипедия. Уикипедия не се самореферира - пише го някъде из уводните странички, но не ми се търси. Аз за "глупости"-то се извиних официално на беседата ти, но предното ти резюме е не по-малко обидно. Въобще разговорът се разводни в странични теми, което е напълно излишно и не смятам, че трябва да продължаваме в такава посока.--Алиса Селезньова 22:04, 19 декември 2010 (UTC)
Ти като че ли си тук от вчера - или слагаш коректно цитирани източници, или твърденията се изтриват. Или аз не разбирам въпроса ти. :-D --Спас Колев 17:16, 19 декември 2010 (UTC)
Мисля, че наистина не го разбираш. Въпросът е какво правим, когато източник не може да бъде посочен в бележка под линия. (Спорът се върти около това, че понеже имаме обичай да изнасяме някои източници в бележки под линия, то целият раздел "Източници" трябвало да стане подраздел на "Бележки".)
Ако напиша цяла статия, или голяма част от статия със стотици факти вътре, на базата на само единствен източник, какво правя? Примерно, пиша статия "Хепатолентикуларна дегенерация" на базата на съответната глава от учебник по вътрешни болести. Слагам едно упоменаване за източник (съответната глава от съответния учебник), без да го нотирам към точно определено твърдение, или го нотирам към всеки факт в статията? Второто очевидно е идиотизъм. Първото очевидно не е бележка под линия към конкретен факт, или изобщо към конкретно място в статията. А е източник, и трябва да го има.
Това е пример защо слагането на източниците в "Бележки" е неоправдано, включително ако са в подраздел на "Бележки". Логиката, която го иска така, дели статията според формата на изложение, а не според съдържанието. Ако я следваме, трябва да разделим една статия примерно на раздели "прости изречения", "сложни изречения", "картинки" и "бележки под линия". Това ли е новата идея?
Още едно обяснение защо това е неприемливо, от друга гледна точка: има бележки под линия, които не са източници. С тях какво правим - омесваме ги с източниците, за веселие на потребителя? Или правим в раздел "Бележки" подраздел "Източници", и подраздел "Бележки в бележки", а отделно правим раздел "Източници-небележки", за източници като този от примера?
Енциклопедичната логика е обратната: статията се дели според съдържанието. Примерно статия за творец се дели (да кажем) на въведение, биография, творчество и източници. Бележките под линия е логично да попадат в съответните раздели, или като минимум да бъдат разделени на бележки-източници (които стават част от "Източници"), и бележки към текста (които отиват в раздел "Бележки"). Дадох линк към англоезична статия, за да се види, че добрите статии го оформят именно така. Иска ли някой още линкове? -- Григор Гачев 20:58, 19 декември 2010 (UTC)
Отговорът е прост - некоректно цитиране е когато не е ясно коя част от книгата подкрепя кое твърдение. Така източникът става на практика непроверим, защото трябва да прочета десет книги и после евентуално да започна да търся из статията кое твърдение би могло да подкрепя. Бележките биват много вида и няма нужда за всеки да слагаме подраздел, защото никой никога в никой научен труд не го прави. Уикипедия не измисля нови правила за цитиране. Или поне не би трябвало.--78.90.180.120 21:26, 19 декември 2010 (UTC)
Говорим за няколко различни неща:
  1. Макар че и аз съм правил обратното, дори при писане на статия по един източник е много по-добре, ако поне за отделните абзаци се посочи поотделно източника със съответните страници. Основната причина за това е по-добрата проверимост на съдържанието. Допълнителен аргумент е, че статиите са в постоянен процес на развитие и при добавяне на нова информация става трудно да се види кое откъде е дошло (има и такива примери).
  2. Примерът с en:Iceland показва, че в някои случаи е уместно да има повече от един раздел с бележки. В това няма нищо учудващо, има такива статии и при нас.
  3. Въпросът как точно да се озаглавяват разделите с бележки за мен е без особено значение и, както се вижда, се въздържам дори от коментирането му. :-)
Спас Колев 22:06, 19 декември 2010 (UTC)
Слагаш източника в бележка под линия или се изтрива както ти каза Спас. :-) --Мико 18:07, 19 декември 2010 (UTC)
И към какво точно слагам източника като бележка под линия, в случая, който дадох за пример на Спас? Защото в сериозен процент от статиите повечето от фактите идват от един и същи източник. Нотираме го към всички стотина твърдения в статията, които идват от него? Или отначало само към първите няколко, а към останалите запълваме постепенно, когато някой после поиска източник за тях? -- Григор Гачев 20:58, 19 декември 2010 (UTC)
Да, нотираме го за всяко твърдение за което се отнася със съответната страница. Има си даже шаблон за такова множествено нотиране. Всеки може да поиска източник за което и да е твърдение и ако не може да се посочи точен източник с точна страница (възможно най-лесно да е за порверка), твърдението спокойно може да бъде изтрито.--78.90.180.120 21:26, 19 декември 2010 (UTC)
Ако преводът е голям? Добрата статия съдържа поне по едно твърдение в изречение, и много десетки или стотици изречения. Опираме до два варианта: или на всяко изречение се слагат съответния брой нотирания с източник (един и същ) и страница (сходна, в рамките на източника), или се посочва източникът и се пише, че статията към еди-коя си версия е базирана на него. Първото е подигравка, особено при точен или близък превод - може да хвана някоя преводна статия и да я разпиша така, ще е поучително... -- Григор Гачев 17:23, 20 декември 2010 (UTC)
Аз в такива случаи слагам източника в края на пасажа, за който се отнася. Например Търпо Поповски е предимно по един източник и за повечето хлъзгави твърдения слагам същия източник, но със съответната страница за проверимост. Така хем лесно може да се провери от къде е взета информацията (без да трябва да се чете цялата книга, както ако само посоча книгата накрая), хем не стават прекалено много бележки под линия. Това обаче е по друга тема.:-)--Алиса Селезньова 18:47, 20 декември 2010 (UTC)

Не е същото. Едно, че може да попитат откъде идват твърденията вътре в пасажа (могат да са вмъкнати при по-късни редакции - да се гледа цялата история за всяко твърдение е нереално). И второ, дневникът на отеца е солиден източник, рефериран в статията до под 1/20 от обема си: така посочването на страници за твърденията е оправдано. Какво правим обаче, ако статията е точен или близък превод, или копие на източника? Примерно преподавателят А лицензира за нас под CC-BY-SA 3.0 описанието на болестта Б в негов учебник, и ние го копи-пействаме тук. Към къде се посочва източникът (учебникът) като бележка под линия? -- Григор Гачев 20:05, 20 декември 2010 (UTC)

Гардероб ?

Прощавайте, че се намесвам малко офтопик. От известно време живея извън България, но преди време „секция“ означаваше „гардероб“, а на „разделите“ на статии им се казваше „раздели“, а не секции. Знам, че на английски и френски „section“ значи „раздел“, ама наистина ли и на български на раздела е почнало да му се вика секция? Нагледно: „секция“ в Гугъл показва предимно гардероби. Някой би ли имал възможността да цитира някой тълковен речник? Питам, защото един ден взех да оправям всички помощни страници където срещна „секция“ на „раздел“, а може да бъркам. --Петко 23:06, 20 декември 2010 (UTC)

> незнам за тълковния речник, но аз съм за раздел--Vammpi 23:08, 20 декември 2010 (UTC)
(1) Подотдел в учреждение, организация, конгрес, при избори (напр. избирателна секция, Речникова секция при Института за български език). (2) Отделна, относително самостоятелна част от домашна библиотека, гардероб или друго обзавеждане. — Български тълковен речник, Л. Андрейчин и колектив, Наука и изкуство, 4 издание, 2008. Според мен не е грешно да се използва и "секция", но като за помощни страници звучи по-добре да е "раздел" и да е навсякъде еднакво. Спири 10:29, 21 декември 2010 (UTC)
Вярно, че освен за мебели, секция се ползва и за отдел от учреждение или част от организация. Благодаря, Спири! --Петко 15:07, 21 декември 2010 (UTC)
Аз не бих имал против няколко фотьойла в статиите... Ухилен съм ЛъчезарБ/П 23:28, 23 декември 2010 (UTC)

ГЛavatar и статията за масонството!!!

Забелязвам, че потребител ГЛavatar е започнал да редактира беседата на статията Масонство. Вземете отношение админи!

Mоля ви! -- Димчо Х. Димов 17:59, 15 декември 2010 (UTC)

Мерки предприети! --Дан 20:42, 15 декември 2010 (UTC)
Премахнах нещата, които не са беседа, ориг.изследвания и т.н. --Nadina 20:44, 15 декември 2010 (UTC)

За титулярните имена на някои статии (а и за текстовете в тях)

Преместено на Уикипедия беседа:Правила за наименуване#За титулярните имена на някои статии (а и за текстовете в тях). --Спас Колев 17:19, 14 януари 2011 (UTC)

Сюлейман ибн Бахри

Някой може ли да намери нещо за този човек? Съществувал ли е --Nadina 19:09, 19 декември 2010 (UTC)

Менте е отвсякъде. --Спас Колев 20:15, 19 декември 2010 (UTC)
Уфф, напоследък зачестяват --Nadina 20:38, 19 декември 2010 (UTC)

Карта към шаблона за вулканите

Преместено на Шаблон беседа:Вулкан инфо#Карта към шаблона за вулканите. --Спас Колев 17:19, 14 януари 2011 (UTC)

Статия за У в коледния брой на „Капитал“

С удоволствие съобщавам, че в специалния коледен брой на вестник „Капитал“ ще има две страници статия за Уикипедия, съдържаща и интервюта с уикипедианци. Който се интересува: на хартия излиза в събота петък, а онлайн — още утре към 18 часа. Спири 12:00, 22 декември 2010 (UTC)

И по-точно... Спири 19:56, 23 декември 2010 (UTC)
петък, не в събота. Спири 11:48, 24 декември 2010 (UTC))
Благодаря за линка. Хареса ми как се е изразил Юнуз. Хубава идея и като тема за статия. Само не разбирам защо по някое време авторката се отклонява от нея и почва да внушава колко достоверна била Уикипедия. Благороден, но калпав опит, според мен. Медалът трябва да се представя и с двете си стрени. Но цитатът от Юнуз спасява нещата (донякъде).--Добри 21:49, 23 декември 2010 (UTC)
Абе то беше ясно, че на момичето са му на главата твърде много неща (все пак е отговорен редактор на онлайн изданието), и едва ли пък точно Уикипедия е била най-важното сред тях, така че не бих я упреквал. Освен това тя изрази интерес да продължи темата, което мисля, че е най-ценното. Всъщност, особено на фона на тоталното безхаберие по принцип, мисля, че даже чудесно се е получило, и наистина ѝ благодаря за вниманието и старанието. Вярно е, че си го представях малко по-различно, но пък ако искаме да изглежда както си го представяме, може би трябва да започнем да си списваме собствен вестник/блог. ;)
Уикипедия всъщност е отражение на обществото, на неговата ценностна система, на неговите стремежи и мироглед, и също като в огледало, в нея бихме могли да се видим -- с нещата, които харесваме в себе си, и с тези, които не харесваме...


... Но за разлика от много други сфери на нашия живот, каква ще бъде Уикипедия зависи именно от нас, „обикновените граждани“. За Уикипедия не важи оправданието „нищо не зависи от мен“, защото всеки може да допринася за нея...


... Уикипедия съвсем не е „занимавка“ за идеалисти с излишно свободно време. Тя е днешният прозорец към света, особено за младите хора. Затова е много важно каква картина ще видят те през него. И картината наистина зависи от всеки един от нас -- картината на нашето бъдеще.


В крайна сметка, Уикипедия е своеобразен социален екперимент, който доказва, че градивността в обществото надделява над разрушителните сили. Още по-съществено: тя доказва, че всеки един от нас е участник в този процес на съзидание. И в този смисъл Уикипедия е една чудесна „оптимистична теория“ за човешкото общество.


ЛъчезарБ/П 23:01, 23 декември 2010 (UTC)
„...изрази интерес да продължи темата, което мисля, че е най-ценното.“. +1) --Vodnokon4e 07:17, 24 декември 2010 (UTC)
П.С. Не забравяйте, че за авторката Уикипедия до момента е била нещо съвсем (или доста) непознато. Което е още по-съществено, повечето читатели също далеч не са уикиветерани (меко казано), така че като най-обща въвеждаща статия по темата, още повече пък в коледен брой, мисля, че Люба наистина се е справила чудесно — което никак не ме учудва, доколкото познавам и други нейни материали. Не бива да очакваме точно по празниците някой (освен самите редактори) да вземе да чете монографии за Уикипедия. Ако нещо ме притеснява, то по-скоро е кога отново би могла да отдели време за енциклопедията. Бих се радвал, ако следващия път и повече хора се включат по-активно. Впрочем, добър случай да напомня, че всички, които се интересуват от административно-техническите и въобще свързаните с дейността и развитието на Уикипедия като проект теми, е желателно (да не кажа задължително) да се абонират за пощенския списък. :-)
ЛъчезарБ/П 23:24, 23 декември 2010 (UTC)

hi

Честити празници на сички в гоогле--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 94.236.131.123 (беседа • приноси) 19:21, 22 декември 2010(UTC).

Здравей, Мапа! Весели празници и престани!:-)--85.130.56.1 19:24, 22 декември 2010 (UTC)

Компютърен терминологичен въпрос

Как се превежда driver на български? В някои статии е драйвер, в други драйвър (не питам как е правилно :-), питам как е влязла на бг, за да унифицираме статиите).--Радостина 19:08, 28 декември 2010 (UTC)

Определено не се изговаря като шофьор. Драйвер съм го чувал и смятам че това е правилно.--Ilikeliljon 19:12, 28 декември 2010 (UTC)
И в Англо-българския речник по информатика на Летера Прима (2001) и в Компютърния речник на Nisoft (1994), които имам, е драйвер. Мисля, че изключително така съм го срещала и по други книжки... Спири 19:33, 28 декември 2010 (UTC)
Значи трябва да поправя статиите в който е драйвър. Благодаря. --Радостина 19:35, 28 декември 2010 (UTC)

ОК, помощ от компютърните специлиасти: (аз знам, че не трябва да си пъхам гагата където не трябва ама...:-). Има статия Програма, която според мен трябва да е компютърна програма, защото има програми на партии, на театри, на заседания и тн... Отделно има ужасна статия Компютърни програми, която според мен е преписвана отнякъде и отгоре има предложение за сливане със софтуер, което не е същото. Ако нямате възражения, ще преименувам (не знам дали ще стане поради пренасочването, ама ще опитам) Програма в Компютърна програма и ще прехвърля съдържанието от Компютърни програми, след което юе направи пренасочване...--Радостина 19:47, 28 декември 2010 (UTC)

Слях историите на Програма и Компютърна програма, но без да съм специалист мисля, че е същото като софтуер, поне аз не виждам разлики, само дето второто е чуждица :) --Nadina 20:26, 28 декември 2010 (UTC)
Софтуерът е по-общото понятие. --Скроч б. п. 20:32, 28 декември 2010 (UTC)
Да, компютърните програми са към приложния софтуер, трябва да има отделни статии за компютърна програма и за софтуер, поне тази каша я оправихме, но не смея да пипам много-много по самите статии.--Радостина 20:40, 28 декември 2010 (UTC)

Помощ с правилно наименование

Как се казва на български Dreadlocks? От това което намерих по нета май е влязло като раста (расти), което естествено би било неправилно... но искам да знам има ли официален термин.--Радостина 20:09, 30 декември 2010 (UTC)

А, защо раста/расти да не е правилно? От това, което виждам на снимките в En:Dreadlocks, това са си расти. Поне аз не знам да се наричат по някакъв друг начин. --Дан 20:39, 30 декември 2010 (UTC)
И аз мисля, че навлязлата дума е "расти" (от "растафариански"). -- Григор Гачев 20:47, 30 декември 2010 (UTC)
Защото в Америка раста се използва за съвсем друго нещо :-). В разговорния език раста се отнася за човек, който пуши марихуана и носи типичните многоцветни шапки, затова ми е малко смешно че се казват така, ама... каквото такова. Статията ще е расти :-).--Радостина 21:17, 30 декември 2010 (UTC)

Честита нова 2011 година!

ЧНГ!

Да е честита Новата 2011 година на всички уикипедианци и не-уикипедианци! Много здраве, успех и късмет! --Hund003.gif Антон 22:12, 31 декември 2010 (UTC)

ЧНГ!!! Живи и здрави и повече статии за болести :-D --Izvora 22:23, 31 декември 2010 (UTC)
Айде и ти сега! Ми като нищо ше поискаш повече болести! Ухилен съм Е, болестите да останат само в твойте статии и медицинските книги добре! Ма да е здраве, да доживеем до 2111 година! --Hund003.gif Антон 22:28, 31 декември 2010 (UTC)

Честита Новата

  • (1111-111+1+1+1+1+1)×(1+1)+1
  • (22×22+22-2×2)×2×2+2+2:2
  • (333×(3-3:3)+3)×3+3+3:3
  • 4^4×(4+4)-44+4+(4+4+4):4
  • (555-55+(5+5+5):5)×(5-5:5)-5:5
  • 6!+6×6×6×6-6+6:6
  • (7×7-7-7:7)×7×7+(7+7):7
  • 88×(8+8+8-8:8)-8-8+(8+8+8):8
  • 999+999+9+(9+9+9+9):9
  • 0!+[12345:6]-7×8+9
  • [9876:5]+4+32+1×0

Година! Да ви донесе здраве, щастие, повече приятни мигове извън Уикипедия и по-малко неприятни в нея! :-D Спири 23:26, 31 декември 2010 (UTC)

ЧНГ и от мен. Освен традиционните (и най-важни) пожелания за здраве и любов, нека също ви пожелая през тази година никой да не вандализира страницата на живота ви. А ако все пак се случи, да имате винаги верен „администратор“ до себе си, който да я защити! :-)
ЛъчезарБ/П 03:06, 1 януари 2011 (UTC)

:-) ЧНГ! :-) --Maymay 09:01, 1 януари 2011 (UTC)

ЧНГ и от мен. Аз съм се евакуирал тематично на Уикипедия:Кръчма Ухилен съм--195.69.111.6 12:15, 1 януари 2011 (UTC)
ЧНГ и от мен! Много повече успехи и настроение на всички уикипедианци през 2011 г. — поздрав за всички редактори-особняци, без които Уикипедия щеше да е едно много безинтересно място :-)!--Vodnokon4e 16:14, 1 януари 2011 (UTC)