Направо към съдържанието

Уилям Бауман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за хирурга Уилям Бауман. За други личности със същата фамилия вижте Бауман.

Уилям Бауман
William Bowman
британски лекар
Сър Уилям Бауман, 1-ви Баронет
Сър Уилям Бауман,
1-ви Баронет

Роден
Починал
29 март 1892 г. (75 г.)
Доркинг, Съри, Англия

Националност Англия
Учил вКралски колеж Лондон
Медицина
ОбластХирургия, хистология, анатомия
Работил вБирмингам Дженерал Хоспитал
Кингс Колидж (Лондон)
Известен сБауманова капсула
Бауманова мембрана
Бауманови жлези
Уилям Бауман в Общомедия

Сър Уилям Бауман, 1-ви Баронет (на английски: William Bowman) е английски хирург, хистолог и анатом. Той придобива най-широка известност с микроскопските си изследвания за изучаване на различни човешки органи, въпреки че цялата му успешна професионална кариера е посветена на офталмологията.

Роден е на 20 юли 1816 година в Нантуич, Чешър, Англия, трети син на банкер и любител ботаник-геолог. Бауман получава образованието си в Института Хейзълууд, Бирмингам.[1] Като дете вижда инцидент причинен от барутна експлозия и това поражда интереса към медицината. Учи се при хирурга Джозеф Ходжсън в Бирмингамската многопрофилна болница през 1832 г.[1] Напуска Бирмингам през 1837, за да продължи обучението си на хирург в Кингс Колидж (Лондон), където асистира в катедрата по патология като препаратор на анатомични дисекции (просектор) за професора по физиология – Роберт Бентли Тод.

Най-ранната му известна разработка е върху структурата на скелетните мускули, за което той е избран за член на Кралското дружество през 1841 г.[1] Още на 25-годишна възраст Бауман идентифицира Баумановата капсула, основен елемент на нефрона. Той представя пред Кралското дружество своите открития през 1842 г. в книгата си „Върху структурата и функцията на малпигиевите телца на бъбреците“ и е награден с Кралския медал. Сътрудничество му с професор Тод води до публикуването на петтомна „Анатомия и физиология на човека“ (1843 – 1856) и „Енциклопедия по анатомия и физиология“ (1852), които подробно описват микроскопските им изследвания по хистология, на миниатюрни анатомични структури и техните физиологични функции. Тяхната обширна употреба на микроскопа революционизира изучаването на анатомията и физиологията. Освен Баумановата капсула, други анатомични структури кръстени на негово име включват:

След завършване на обучението си по хирургия през 1844 г., Бауман практикува като офталмолог в Лондонската Кралска болница (по-късно известна като Болница по очни болести „Мурфийлд“). Той е измежду най-първите лекари служещи си с офталмоскопа изобретен от Херман фон Хелмхолц през 1851 г.[1]

Между 1848 и 1855 г. преподава в Кингс Колидж (Лондон). През 1880 основава „Дружеството на офталмолозите", което по-късно прераства в Кралски офталмологичен колеж.

През 1884 г. Кралица Виктория го титулува баронет.

Умира в дома си в Джолдуиндс, близо до Доркинг в Съри на 29 март 1892 година на 75-годишна възраст.

  • Galst, Jm, Jay M. Sir William Bowman (1816 – 1892). Archives of ophthalmology. Т. 125. Apr 2007. DOI:10.1001/archopht.125.4.459. с. 459.
  • Frixione, Eugenio. Muscle microanatomy and its changes during contraction: the legacy of William Bowman (1816 – 1892). Journal of Muscle Research and Cell Motility. Т. 27. 2006. DOI:10.1007/s10974-005-9048-z. с. 9 – 20.
  • Haviv, Y S. Figures in the historical dispute over renal function. Part II: Karl Ludwig versus Rudolph Heidenhain and William Bowman. Т. 8. 2000. с. 32 – 8.
  • Eknoyan, G. Sir William Bowman: his contributions to physiology and nephrology. Т. 50. 1996. DOI:10.1038/ki.1996.538. с. 2120 – 8.
  • Roman, Fs, F S. Sir William Bowman. The British journal of ophthalmology. Т. 76. Oct 1992. DOI:10.1136/bjo.76.10.639. с. 639.
  • Trevor-Roper, P. Sir William Bowman—1816 – 1892. Т. 76. 1992. DOI:10.1136/bjo.76.3.129. с. 129.
  • Davis, B T. The formative years of Sir William Bowman, F. R. S. Т. 17. 1982. с. 169 – 71.
  • Law, F W. Sir William Bowman. Т. 19. 1975. с. 302 – 7.
  • Lilien, Om, O M. Sir William Bowman (1816 – 1892). Investigative urology. Т. 10. Jul 1972. с. 107 – 8.
  • Grondona, F. [Structure and function of the kidney according to William Bowman]. Т. 6. 1971. с. 195 – 204.
  • Thomas, K B. The manuscripts of Sir William Bowman. Т. 10. 1966. с. 245 – 56.
  1. а б в г Хейл-Уайт, У. (1935) „Сър Уилям Бауман“, стр. 177 – 88; в Великите лекари на деветнадесети век, на английски: Great Doctors of the Nineteenth Century, Edward Arnold & Co