Направо към съдържанието

Уолъс Стивънс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уолъс Стивънс
Wallace Stevens
американски поет
Роден
Починал
2 август 1955 г. (75 г.)
ПогребанХартфорд, САЩ

Националност САЩ
Учил вХарвардски университет[1]
Литература
Периодот 1914 г.
Жанровестихотворение
Направлениемодернизъм
Дебютни творби1914 г. в сп. „Поетри“
Награди„Болинген“ (1955)
Пулицър“ (1955)
Национална награда на САЩ за литература (1955)
ПовлиянДжон Кийтс, Шарл Бодлер, Стефан Маларме, Джордж Сантаяна, Паул Клее, Пол Сезан
ПовлиялДжеймс Мерил, Доналд Джъстис, Джон Ашбъри
Семейство
СъпругаЕлси Виола Кашел (1909-1955)
ДецаХоли Стивънс (р. 1924)

Подпис
Уебсайт
Уолъс Стивънс в Общомедия

Уолъс Стивънс (на английски: Wallace Stevens) е американски поет модернист. Носител на наградата „Пулицър“ за 1955 г.[2]

Домът на Уолъс Стивънс в Хартфорд

Роден е на 2 октомври 1879 г. в Рединг, Пенсилвания, САЩ в семейство на адвокат. Бакалавърска степен получава в Харвардския университет. Има намерение да отиде в Париж и да се отдаде на писателския занаят, но след като работи за кратко като репортер за „Ню Йорк Таймс Херълд“, решава да учи право. Завършва през 1903 г. Нюйоркското юридическо училище и практикува право в Ню Йорк от 1904 г. до 1916 г., когато се премества в Хартфорд, Кънектикът. През по-голямата част от живота си работи като изпълнителен директор на застрахователна компания в Хартфорд.

Въпреки решението си да стане адвокат, Стивънс се повлиява от няколко приятели, писатели и художници в Гринуич Вилидж, сред които поетите Уилям Карлос Уилямс, Мериан Мур и е. е. къмингс и започва да пише и публикува стихове. Първата му публикация е през 1914 г. в чикагското списание „Поетри“, а първата си книга издава едва на 44 години – през 1923 г. Но славата го застига още по-късно, в самия край на живота му, когато получава Националната награда за книга (1951). Получaва широко признание след публикуването на „Събрани стихотворения“ (1954), само година преди смъртта си. Умира на 2 август 1955 г. в Хартфорд, Кънектикът, малко след като получава „Пулицър“ за поезия.[3]

Посмъртно признание

[редактиране | редактиране на кода]

От 1994 г. Американската академия на поетите връчва награда „Уолъс Стивънс“ за „доказано майсторство в изкуството на поезията“.[4][5]

  • Harmonium („Акордеон“) (1923)
  • Ideas of Order („Идеи за рeдa“) (1936)
  • Owl's Clover („Детелината на бухала“) (1936)
  • The Man with the Blue Guitar („Мъжът със синята китара“) (1937)
  • Parts of a World („Частите на един свят“) (1942)
  • Transport to Summer („Превоз до лятото“) (1947)
  • The Auroras of Autumn („Изгревите на есента“) (1950)
  • Collected Poems (1954)
Посмъртни издания
  • Opus Posthumous („Посмъртно издадени творби“) (1957)
  • The Palm at the End of the Mind („Палмата на края на ума“) (1972)
  • Collected Poetry and Prose (New York: The Library of America, 1997)
  • Selected Poems (John N. Serio, ed.) (New York: Alfred A. Knopf, 2009)[6]
  • The Necessary Angel („Hеобходимият ангел“) (есета за поезията) (1951)
Посмъртни издания
  • Letters of Wallace James Stevens, edited by Holly Stevens (1966)
  • Secretaries of the Moon: The Letters of Wallace Stevens & Jose Rodriguez Feo, edited by Beverly Coyle and Alan Filreis (1986)
  • Sur plusieurs beaux sujects: Wallace Stevens's Commonplace Book, edited by Milton J. Bates (1989)
  • The Contemplated Spouse: The Letters of Wallace Stevens to Elsie Kachel, edited by D.J. Blount (2006)
  • „Избрани стихотворения“. Превод Николай Кънчев. Велико Търново: Слово, 1992.
  • Borroff, Marie, ed. Wallace Stevens: A Collection of Critical Essays. Englewood Cliffs: Prentice-Hall, 1963.
  • Pearce R.H., Hillis Miller J. The act of the mind; essays on the poetry of Wallace Stevens. Baltimore: Johns Hopkins Press, 1965.
  • Wendler H. On Extended Wings: Wallace Stevens' Longer Poems. Cambridge: Harvard UP, 1969.
  • Wendler H. Wallace Stevens: Words Chosen out of Desire Knoxville: University of Tennessee Press, 1984.
  • Bloom H. Wallace Stevens. New York: Chelsea House Publishers, 1985.
  • Sharpe T. Wallace Stevens: a literary life. New York: St. Martin’s Press, 2000.
  1. bollingen.yale.edu // Посетен на 4 септември 2016 г.
  2. „Poetry“. Past winners & finalists by category. The Pulitzer Prizes. ((en))
  3. Биографична скица на Уолъс Стивънс на сайта Литературен свят.
  4. Списък на носителите на наградата „Уолъс Стивънс“, сайт на Американската академия на поетите. ((en))
  5. „Филип Ливайн взе наградата „Уолъс Стивънс“, lira.bg, 13.09.2013.
  6. Откъс от 'Selected Poems' и статия за Стивънс, сайт на NPR (Националното обществено радио на САЩ), 3 декември 2009. ((en))