Фараонов бухал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фараонов бухал
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Совоподобни (Strigiformes)
семейство:Совови (Strigidae)
род:Бухали (Bubo)
вид:Фараонов бухал (B. ascalaphus)
Научно наименование
Savigny, 1809
Разпространение
Фараонов бухал в Общомедия
[ редактиране ]

Фараоновият бухал (Bubo ascalaphus) е вид птица от семейство Совови (Strigidae). Видът е незастрашен от изчезване.[2]

Много близкородствен с обикновения, по-дребен южен пустинен вариант. При фараоновият бухал има някои разделителни морфологични белези, така че сега се приемат за отделни видове.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

С дължина 38–50 сантиметра, размах на крилата 100-120 см. Значително по-дребен от обикновения (едва около 75% от ръста му). Това е привлекателна граблива птица, с поразителни, големи оранжево-жълти очи и петнисто оперение. Главата и горната част са жълтеникаво-кафяви и плътно маркирани с черни и кремаво-бели ивици и петна, докато долната част е бледо кремаво-бяла, с черни ивици по горната част на гърдите и фини червеникаво-кафяви черти по долната част на гърдите и корема. Лицето има дисковата форма, характерна за повечето бухали, дефинирана от тъмен ръб. Има два признати подвида на фараоновия орел-бухал (B. a. Ascalaphus) и пустинен орел-бухал (B. a. Desertorum), като последният е по-малък и по-блед с по-пясъчно оцветяване.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Алжир, Чад, Египет, Еритрея, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Либия, Мали, Мавритания, Мароко, Нигер, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Судан, Тунис, Обединените арабски емирства и Западна Сахара.[2]

Обитава пустини или вади , гнезди на площадки по скали и отворена суха страна със скалисти издатини, равнини.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Фараоновият бухал е нощен и се появява в здрач, за да ловува на площ от около 5 km² (2 квадратни мили). Той се храни с всякакви малки същества, които може да намери, включително бозайници, птици, змии, гущери, бръмбари и скорпиони. Качва се на възвишение и наблюдава и слуша, за да открие движеща се плячка, преди да се нахвърли върху жертвата си.[3]

Този бухал е моногамен и образува една връзка за целия живот. Размножаването се извършва в края на зимата. Две яйца се снасят и се инкубират от женската за около 31 дни. Пилетата се хранят от двамата родители и напускат гнездото на около 20 до 35 дни, но остават зависими от родителите си още няколко месеца.[3]

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Фараоновият бухал има много голям ареал. Той не е изправен пред особени заплахи и в резултат на това IUCN Red List of Threatened Specias го изброява като „от най-малка загриженост“. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bubo ascalaphus (Savigny, 1809). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б BirdLife Internation (2012). "Bubo ascalaphus". IUNS Red List of Threatened Species. 2012. Retrieved 26 ноември 2013
  3. а б в "Pharaoh eagle-owl (Bubo ascalaphus)". ARkive. Archived from "the original" на 22 октомври 2013. Retrieved на 22 декември 2013.
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.