Фердинандо Карло Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фердинандо Карло Гонзага
10-ти херцог на Мантуа,
8-ми херцог на Монферат и Арш
Portrait painting of the Duke of Mantua (Ferdinando Carlo Gonzaga) by Hyacinthe Rigaud.jpg
Лични данни
Управление 1665 – 1708
Роден
Починал
5 юли 1708 г. (55 г.)
Предшественик Карло III Гонзага (1629 – 1665)
Семейство
Династия Гонзага – Невер
Баща Карло III Гонзага (1629 – 1665)
Герб Coat of arms of the House of Gonzaga (1627).svg
Фердинандо Карло Гонзага в Общомедия

Фердинандо Карло Гонзага – Невер или Карло IV (на италиански: Ferdinando Carlo di Gonzaga-Nevers, Carlo IV, * 31 август 1652 в Ревере, † 5 юли 1708 в Падуа) от италиано-френския род Гонзага-Невер е от 1665 до 1708 г. последният 10-ти херцог на Мантуа и Монферат и княз на Арш.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е единствено дете на херцог Карло III Гонзага (1629 – 1665) и съпругата му Изабела Клара Австрийска (1629 – 1685), дъщеря на ерцхерцог Леополд V и Клавдия Медичи.

От 1665 до 1669 г. майка му Изабела Клара Австрийска, племенница на император Фердинад II, е негов регент (той е на 13 години) в херцогство Мантуа. През август 1669 г. Фердинандо Карло поема формално сам управлението. Заради любовната връзка на майка му с граф Карло Булгарини (покръстен еврейн), когото издига за премиер-министър на Мантуа, тя е изпратена от император Леополд I и папата в манастир.

Фердинандо Карло има конфликт с Йохан Георг III, курфюрст на Саксония, заради венецианската певица Маргарита Саликола (fl.: 1682 – 1706), която иска за себе си.

По време на войната за Испанското наследство, той е на страната на французите и през 1708 г. приема от крал Луи XIV званието „Генерал на френските войски в Италия“, което в голямата си част само формално.

При противопоставянето с имперските войски под командването на Евгений Савойски, той губи Монферат през 1706 година и то е завладяно от херцога на Савоя Виктор Амадей II.През юни 1708 година императорът на Свещената Римска империя Йозеф I утвърждава принадлежността на Монферат към Савойското херцогство.

В същия месец, на 30 юни 1708 година, императорът обвинява Фердинандо Карло Гонзага в измяна и го лишава от титула „княз на Свещената империя“. Херцогство Мантуа е конфискувано и присъединено към Миланското херцогство. Мантуа става имперска страна, която императорът обявява за своя собственост. Савоя получава и другата половина от Монферат.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Фердинандо Карло се жени: 1-ви брак: през 1670 г. за Анна Изабела Гонзага (* 1655, † 11 август 1703), дъщеря на херцог Феранте III Гонзага от Гуастала. 2-ри брак: На 8 ноември 1704 г. за Сузана Хенриета дьо Лорен-Гиз (* 1 февруари 1686, † 19 декември 1710), дъщеря на Шарл III дьо Лорен, duc d’Elbeuf. Двата му брака са бездетни.

Той има обаче няколко извънбрачни деца с метресата си Изабела Парма:

  • Джовани Гонзага (* 26 юли 1671, † 27 октомври 1743)
  • Джована Гонзага († 1739), ∞ граф на Бардокси
  • Клара Кларина Гонзага (* 1686, † 1749), монахиня (Капуцини) в Мантуа
  • Карло Гонзага (* 1692, † 1771), управител в Папската държава, каноник на римската църква Свети Петър във Ватикана, камерклерик
  • Изабела Клара Гонзага (* 1694, † 1753), монахиня в Сервитски орден Серве ди Мариа в Мантуа
  • Мария Елизабета Гонзага (* 1695, † сл. 1750), монахиня (Капуцини) в Мантуа

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gonzaga 3: Ferdinando Carlo I (Carlo III), genealogy.euweb.cz
  • G. Benzoni, Ferdinando Carlo Gonzaga Nevers, Dizionario Biografico degli Italiani 46, Roma: Istituto dell'Enciclopedia Italiana 1996, S. 283 – 294.
  • Michael Strich Der Streit zwischen Kursachsen und Mantua um die erste Primadonna in Deutschland (Margarita Salicola), Historische Zeitschrift 138, 1928, S. 504 – 522
  • Giuseppe Coniglio, I Gonzaga. Varese, Dall'Oglio, 1967.
  • Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972. ISBN non esistente
  • Lorenzo Bignotti, La Zecca di Mantova e Casale (Gonzaga). Mantova, Grigoli, 1984
  • Alessandro Bianchi, Al servizio del principe. Diplomazia e corte nel ducato di Mantova (1665 – 1708). Milano, Unicopli, 2012
  • Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010, ISBN 978-88-86251-89-1.
  • Alessandro Cont, Sotto tutela: il sovrano bambino in Italia (1659 – 1714), Rivista storica italiana, 124, 2 (agosto 2012), pp. 537 – 581.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]