Финска граматика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тази статия се занимава с граматиката на финския език. Той е уралски език и типологично е между флективен и аглутинативен език. За начините, по които разговорният език се различава от книжовния, вижте Разговорен фински език.

Местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Лични местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Личните местоимения се използват само за човешки същества. В таблицата по-долу личните местоимения са в именителен падеж.

Лични местоимения
Фински Български
Ед. ч.
minä аз
sinä ти
hän той или тя
Мн. ч
me ние
te вие
he те
Учтива форма
Te Вие

Както унгарският и останалите угро-фински езици, а също и тюркските езици, финският език не прави разлика по род дори при местоименията от трето лице ед. ч.

Тъй като финските глаголи се отменят по лице и число, личните местоимения не са задължително, а местоименията за първо и второ лице обикновено се изпускат в стандартния фински, освен ако не се използват за емфаза. В разговорния фински всички местоимения се използват. В трето лице местоимението винаги е наложително: hän menee = той отива, he menevät = те отиват. Това важи както за книжовния, така и за разговорния език.

В разговорния фински местоименията se и ne са много често използвани като трето лице в единствено и множествено число респективно. Употребата на hän и he е най-вече сведена на книжовния език. Minä и sinä обикновено са заместени с разговорни форми (най-честите варианти са и , в някои диалекти mää и sää, mnää и snää или mie и sie). Me, te и he са достатъчно кратки, за да имат разговорни форми и техните варианти се смятат за диалектни. Някои често използвани глаголи като olla (съм) and tulla (идвам) също имат по-кратки разговорни форми:

Лични местоимения
Книжовен език Разговорен език
Ед. ч.
(minä) olen/tulen mä oon/tuun
(sinä) olet/tulet sä oot/tuut
hän/se on/tulee se on/tulee
Мн. ч.
(me) olemme/tulemme me ollaan/tullaan
(te) olette/tulette te ootte/tuutte
he/ne ovat/tulevat ne on/tulee
Учтива форма
Te olette/tulette Te ootte/tuutte

Показателни местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Показателните местоимения се използват за нечовешки одушевени същества и неодушевени предмети. В разговорния фински обаче, se и ne често се използват и за хора.

Показателни местоимения
Фински Български
Ед. ч.
tämä това
tuo онова
se то/онова
Мн. ч.
nämä тези
nuo онези
ne те/онези

Въпросителни местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Въпросителни местоимения
Фински Английски
kuka кой, кое (от група)
mikä какво, кое (от група)
ken кой, кое (от група) – (стара или диалектна дума)
kumpi кое (от двете)
kumpainen кое (от двете) – (стара или диалектна дума)

Ken е вече архаична дума, но нейните склонени форми се използват вместо тези на kukaketä вместо kuta (кого?). Ketä rakastat? = Кого обичаш?

Относителни местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Относителни местоимения
Местоимение Пример Български
joka (отнася се до предходната дума) Hän on ainoa, jonka muistan Тя/той е единствената/единственият, когото помня.
mikä (отнася се до предходното просто изречение/
sentence или до местоимение или супрелатив, отнасящ се до нещо)
Se on ainoa asia, minkä muistan Това е единственото нещо, което помня.

Реципрочни местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Реципрочни местоимения
Местоимение Пример Английски
toinen He rakastavat toisiaan Те се обичат (взаимно)
He rakastavat toinen toistaan Те се обичат (един друг)

Възвратни местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Възвратни местоимения
Местоимение Наставка Пример Български
itse заедно със съответната притежателна наставка Keitin itselleni teetä. Направих си (на себе си) малко чай.

Неопределителни местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Неопределителни местоимения
Фински Български
joka (несклонено) всеки
jokainen всеки, всички
joku някой (човек)
jompikumpi който и да е
jokin някой, нещо (животни, предмети)
kukin всеки един
kumpainenkin и двата (стара/диалектна)
kumpikin и двата
mikin всяко нещо (диалектна)
kenkään някой (стара/поетична)
kukaan (ном.), kene+..+kään някой
→ ei kukaan никой
kumpikaan някой
→ ei kumpikaan нито един
mikään каквото и да е → ei mikään = нищо

Форми на съществителните имена[редактиране | редактиране на кода]

Финският език не прави разлика между род при съществителните имена. Липсват неопределителен и определителен член.

Падежи[редактиране | редактиране на кода]

Финският език има петнадесет падежа за съществителните имена: четири граматични падежа, шест локативни, два есивни (три в някои източни диалекти) и маргинални падежа. Думата в местния падеж изменя глагола, а не съществителното име.

Фински падежи
Падеж Наставка Български предлог Пример Превод
Граматични
именителен (nominatiivi) talo къща
родителният (genetiivi) -n на talon на къщата
винителен (akkusatiivi) -, -t or -n talo / talon къща
партитив (partitiivi) -(t)a taloa къща (като допълнение)
Локатив (вътрешен)
инесив (inessiivi) -ssa in talossa в къщата
елатив (elatiivi) -sta от (вътре) talosta от къщата
илатив (illatiivi) -an, -en, etc. в/към taloon в/към къщата (навътре)
Локатив (външен)
адесив (adessiivi) -lla в, на talolla в къщата
ablative (ablatiivi) -lta from talolta from (a) house
алатив -lle към talolle към къщата
Есив
есив (essiivi) -na като talona като къща
транслатив (translatiivi) -ksi към (за роля) taloksi към (бъдене) на къща
Маргинални
инструктив (instruktiivi) -n с (помощта на) taloin с къщите
абесив (abessiivi) -tta без talotta без къща
комитатив (komitatiivi) -ne- заедно (със) taloineen с къщата

Съществително име в комитативния падеж винаги е следвано от притежателна наставка, но не и определителните имена: Mies ylellisine taloineen = Човек със своите луксозни къщи. Също така, само винителният падеж на местоименията е различен от именителния и/или родителния: minut, винителен падеж на minä.

Множествено число[редактиране | редактиране на кода]

Има три разновидности на множественото число във финския език:

Именително множествено число[редактиране | редактиране на кода]

Именителното множествено число е определителното, делимо число. Наставката е -t и може да се появи само в крайната позиция т.е. не се използва, когато има притежателна наставка.

Именително множествено число
Фински Английски
Koirat olivat huoneessa Кучетата бяха в стаята
Huoneet olivat suuria Стаите бяха големи

Следвани от числителни[редактиране | редактиране на кода]

Следвани от числа по-големи от едно в единствено число, именителен падеж съществителното е в единствено число, партитивен падеж.

Следвани от числителни
Фински Български
Huoneessa oli kaksi koiraa Имаше две кучета в стаята
Talossa oli kolme huonetta Къщата имаше три стаи
Ostin tietokoneen tuhannella eurolla Купих компютър за сто евро
Tarvitsen kahdet kengät Нуждая се от три чифта обувки

Склонено множествено число[редактиране | редактиране на кода]

Използва се коренът на партитивното множествено число, склонено със същите окончания, както за единствено число при съществителните. Наставката -i- се добавя, само пред друга наставка.

Склонено множествено число
Фински Български
huone -> huoneita (някои) стаи
-> huoneissa в стаи

Склонение на местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Склонение на местоимения
Фински Падеж Пример Български
minä номинатив аз
'minun' генитив мой
Tämä talo on minun ' Тази къща е моя
Tämä on minun taloni ' Това е моята къща
minut акузатив Hän tuntee minut Тя ме познава
minua партитив Hän rakastaa minua Тя ме обича
minussa инесив Тämä herättää minussa vihaa Това събужда гняв в мен
minusta елатив Hän puhui minusta Тя говореше за мен. Също се използва като според мен.
minuun илатив Hän uskoi minuun Тя вярваше в мен
minulla адесив Мinulla on rahaa Имам малко пари
minulta аблатив Нän otti minulta rahaa Тя взе малко пари от мен
minulle алатив Аnna minulle rahaa Дай ми малко пари
sinuna essive Sinuna en tekisi sitä Ако бях на твое място, нямаше да го направя. (букв. като теб)
minuksi translative Нäntä luullaan usein minuksi Често е бъркана за мен.

Видове основи за съществителни/прилагателни имена[редактиране | редактиране на кода]

Основата на думата е частта, за която се закрепят окончанията за склонение. За повечето видове съществителни и прилагателни именителният падеж е идентичен с основата (номинативът е немаркиран).

Гласна основа[редактиране | редактиране на кода]

Дума с гласна основа е дума, която завършва на гласна буква в именителния падеж и остава крайна гласна във всички форми. Гласната основа обаче може да се промени в някои склонени форми:

Български Гласна основа Ед. ч. Ед. ч. (род.) Ед. ч. (парт.) Мн. ч. Мн. ч. (род.) Мн. ч. (парт.) Забележки
риба -a kala kalan kalaa kalat kalojen kaloja a + i става oj след a, e или i
ъгъл -a kulma kulman kulmaa kulmat kulmien kulmia a + i става i след o или u
лято
kesä kesän kesää kesät kesien kesiä ä + i става i
име -e nimi nimen nimeä nimet nimien nimiä e става i в края на думата; е + i става i
зала -i halli hallin hallia hallit hallien halleja i + i става ej
светлина -o valo valon valoa valot valojen valoja основа с устнена гласна -o, -u, -y и не се променя; мн. ч. i става j между гласни
плюшено мече -e nalle nallen nallea nallet nallejen nalleja непроменливи е-основи могат да се намерят в неологизми
земя -aa maa maan maata maat maiden maita дълга гласна бива скъсена преди мн. ч. -i-
път -ie tie tien tietä tiet teiden teitä

Съгласна основа[редактиране | редактиране на кода]

Дума със съгласна основа е дума, в която падежните наставки могат, в някои случаи, да бъдат директно прикрепени след последната съгласна за поне някои форми. Думи със съгласна основа биват три вида.

Първият вид съгласна основа приличат на е-основите, но позволяват елизия на основната гласна в ед. ч. партитив и, за някои думи, мн. ч. генитив. Крайната съгласна в думите от този вида трябва да е една от: h, l, m, n, r, s, t.

Български Основа Ед. ч. Ед. ч. (род.) Ед. ч. (парт.) Мн. ч. Мн. ч. (род.) Мн. ч. (парт.) Забележки
коза
vuohi vuohen vuohta vuohet vuohien vuohia
вятър
tuuli tuulen tuulta tuulet tuulien, tuulten tuulia
бульон
liemi liemen lien liemet liemien, lienten liemiä m → n преди t
звук
ääni äänen ääntä äänet äänien, äänten ääniä
лък
jousi jousen jousta jouset jousien, jousten jousia

Думи от този тип могат да имат малко по-нередовно склонение поради допълнителни исторически промени:

Български Основа Ед. ч. Ед. ч. (род.) Ед. ч. (парт.) Мн. ч. Мн. ч. (род.) Мн. ч. (парт.) Забележки
дете
lapsi lapsen lasta lapset lapsien, lasten lapsia Първата съгласна в съвкупност от три изпада: Cs + tst
нож
veitsi veitsen veis veitset veitsien veitsiä
ръка
si käden kättä kädet sien, kätten s ti става si
нокът
kynsi kynnen kynttä kynnet kynsien kynsiä
две
kaksi kahden kahta kahdet kaksien kaksia В допъление към предните промени, kt и ktt стават hd/hd

Друг вид думи със съгласни основи завършват на съгласна дори в именителен падеж; ако основна гласна е нужна за фонотактични причини е отново се появява. Съвременният фински позволява само зъбни и венечни съгласни (l, n, r, s, t) да се появяват като крайни.

Съществителни, завършващи на -s[редактиране | редактиране на кода]

Вокализация или лениция се среща наред с някои вероятни консонантна градация, например kuningas (номинатив) ~ kuninkaan (генитив) или mies ~ miehen. Илативите се маркират по следния начин: kuninkaaseen, mieheen.

-nen съществителни[редактиране | редактиране на кода]

Това е много голям клас думи, който включва общи съществителни имена (например nainen = жена), много собствени имена и много общи прилагателни. Добавянето на -nen към съществителното е много продуктивен механизъм за създаване на прилагателни (muovi = найлон -> muovinen = найлонов/пластмасов). Използва се също и за изграждането на умалителни имена.

Формата има същите правила като тези, завършващи на -s с изключение на именителния падеж, където е -nen. По този начин основата за тези думи премахва -nen и добавя -s(e), след което се добавя окончанието за склонение:

Фински Български
muovisessa pussissa в найлоновата торба
kaksi muovista lelua две пластмасови играчки
muoviseen laatikkoon към/в пластмасовата кутия

Някои умалителни съществителни:

Фински Основна форма Български
kätönen käsi ръчичка
lintunen lintu птичка
veikkonen veikko момченце
kirjanen kirja книжка
kukkanen kukka цветче/цветенце
lapsonen lapsi детенце

-е съществителни[редактиране | редактиране на кода]

-е съществителни
Падеж huone (стая) laite (устройство)
Ед. ч. (парт.) kaksi huonetta
две стаи
kaksi laitetta
две устройства
Мн. ч. (ном.) huoneet
стаи
laitteet
устройства
Ед. ч. (инесив) huoneessa
в стаята
laitteessa
в устройството
Ед. ч. (илатив) huoneeseen
към стаята
laitteeseen
към устройството