Франсоа Мажанди

Франсоа Мажанди François Magendie
френски физиолог
Франсоа Мажанди през 1822 г.
Роден	6 октомври 1783 г. Бордо, Франция
Починал	7 октомври 1855 г. Саннуа, Париж, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Националност	Французин
Научна дейност
Област	Биология
Работил в	Колеж дьо Франс, Отел-Дию дьо Пари
Известен с	форамен на Мажанди, един от откривателите на алкалоида еметин
Повлиял	Клод Бернар
Франсоа Мажанди в Общомедия

Франсоа Мажанди (на френски: François Magendie) е френски лекар-физиолог, пионер на експерименталната физиология.

Биография

Роден в град Бордо, (* 6 октомври 1783 † 7 октомври 1855), а умира в градчето Саннуа (Sannois) край Париж. Известен е с описанието форамен на Мажанди във вентрикуларната система на мозъка. Съществува така също и знак на Мажанди – двигателна ротация на окото (надолу и навътре) при наличие на повреда в малкия мозък.

Мажанди е професор по физиология в Колеж дьо Франс в Париж, председател на катедрата по медицина от 1830 до 1855 г., последван от Клод Бернар, негов дългогодишен асистент.

Научни методи

Най-важните му приноси са в областта на физиологията, но методите му са дискутирани и отхвърляни като жестоки и нечовешки. Привърженик е на вивисекцията – това му позволява да установи важни физиологични процеси по нервната и мускулната системи. Прийомите му за провеждане на вивисекции по време на лекциите си открито осъждани от колегите му и се смятат за скандални.

Ирландецът Ричард (Дик) Мартин, член на британския парламент, внася законопроект против вивисекцията и жестокостта към животните, като описва ужасните методи на Мажанди и вивисекцията на хрътка, закована на операционната маса за лапата и едното и ухо, оставена с лицевите нерви, открити за продължение на дисекцията на другия ден, и нарекъл методите му „позор за обществото“. Мажанди защитава позициите си, като се аргументрира защо използва вивисекция, но това не е достатъчно оправдание за противниците на неговите методи.

Основни приноси

Физиология

Най-основният му принос към медицината и физиологията е оспорван и славата на откритията му е споделена от английския физиолог Чарлз Бел. Мажанди провежда поредица от експерименти върху гръбначния мозък и гръбначните нерви, за да установи диференциацията между моторните и сензорните нервни влакна излизащи от гръбначния мозък. Това откритие е познато като закон на Бел-Маженди. Тези му експерименти довеждат до ожесточено съперничество през Ламанша, като британският лагер твърди, че Бел е публикувал пръв откритията, а Мажанди ги е изкопирал или откраднал.

Фармакология

Научните му методи се възприемат от водещи фармаколози и Мажанди се счита за един от основоположниците на съвременната фармакология. През 1819 г. заедно с Жозеф Пелетиер откриват алкалоида еметин. Изучава задълбочено огромен брой медикаментозни вещества и растителни екстракти, измежду които стрихнин, морфин, кодеин, хинин, опиум и цианкалий.

Признание

Мажанди умира признат от съвременниците си като един от основоположниците на френсклата и световната медицина и физиология. Награден е през 1852 г. с Ордена на Почетния легион, а след месец в Испания с Ордена на Карлос Трети (на испански: Caballero de la Real Orden de Carlos III) и други отличия.

Библиография

• Sourkes, Theodore L. Magendie and the chemists: the earliest chemical analyses of the cerebrospinal fluid // Journal of the history of the neurosciences 11 (1). Март 2002. DOI:10.1076/jhin.11.1.2.9109. с. 2 – 10.
• Haas, L F. François Magendie (1783 – 1855) // J. Neurol. Neurosurg. Psychiatr. 57 (6). Юни 1994. с. 692.
• Saavedra-Delgado, A M. François Magendie on anaphylaxis (1839) // Allergy proceedings: the official journal of regional and state allergy societies 12 (5). . . с. 355 – 6.
• Bloch, H. Francois Magendie, Claude Bernard, and the interrelation of science, history, and philosophy // South. Med. J. 82 (10). Октомври 1989. с. 1259 – 61.
• Shampo, M A и др. François Magendie: early French physiologist // Mayo Clin. Proc. 62 (5). Май. 1987. с. 412.
• Rice, G. The Bell-Magendie-Walker controversy // Medical history 31 (2). Април 1987. с. 190 – 200.
• Lazorthes, G и др. François Magendie (1783 – 1855) // Bull. Acad. Natl. Med. 168 (1 – 2). . . с. 105 – 11.
• Breathnach, C S. Biographical sketches No. 34--Magendie // Irish medical journal 76 (11). Ноември 1983. с. 471.
• Gallistel, C R. Bell, Magendie, and the proposals to restrict the use of animals in neurobehavioral research // The American psychologist 36 (4). Април 1981. DOI:10.1037/0003-066X.36.4.357. с. 357 – 60.
• Albury, W R. Experiment and explanation in the physiology of Bichat and Magendie // Studies in history of biology 1. . 1977. с. 47 – 131.
• Gans, H. An early example of the use of surgical techniques in solving a physiologic problem (Francois Magendie) // Surgery, gynecology & obstetrics 135 (4). Октомври 1972. с. 616 – 22.
• Schiller, F. Magendie on medicine // California medicine 115 (1). Юли 1971. с. 98.
• Poynter, F N. Doctors in The Human Comedy (Guillaume Dupuytren, Jean Baptiste Bouillaud, François Joseph Victor Broussais, François Magendie) // Journal of the American Medical Association 204 (1). Април 1968. DOI:10.1001/jama.204.1.7. с. 7 – 10.
• KARLIK, L N. Francois Magendie; 175th anniversary of his birth (1783 – 1855). // Klinicheskaia meditsina 37 (2). Февруари 1959. с. 142 – 7.
• FENTON, P F. Francois Magendie (6 октомври 1783-7 октомври 1855) // J. Nutr. 43 (1). Януари 1951. с. 3 – 15.

Източници

• Biography from the French Ministry of Culture
• Albert Leffingwell. An Ethical Problem.
• Gray's Psychology
• Short biography and bibliography in the Virtual Laboratory of the Max Planck Institute for the History of Science