Фридрих Густав Ягер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Густав Ягер
германски офицер
Звание оберст
Години на служба 1914 – 1944
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди DEU EK Ritter BAR.svg Железен кръст

Роден
Кирхберг на Ягсте, Flag of the German Empire.svg Германска империя
Починал

Фридрих Густав Ягер (на немски: Friedrich Gustav Jaeger) е германски оберст от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Съпротива[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г., след судетската криза, Ягер участва в германското нахлуване в судетските територии на Чехословакия. С избухването на Втората световна война той е участник в нашествието на Полша. От 1939 г. Ягер изгражда контакти с елементи на съпротива във Вермахта, включително Ханс Остер, Фридрих Олбрихт и Лудвиг Бек. През 1940 г. участва в битката във Франция, където получава Железен кръст, а през 1941 г. той е в Операция Барбароса.

След смъртта на съпругата му, по време на британски бомбардировки на 17 февруари 1942 г., Ягер говори за първи път със сина си за контактите му със съпротивата и плановете им да свалят Адолф Хитлер. През годината е полковник и е изпратен в битката при Сталинград. Там е ранен 8 пъти и, след като се разболява от епидемичен тиф, отива в Люблин.

През 1943 г. Ягер неохотно се съгласява с плановете за покушение срещу Хитлер. Заради християнските си убеждения предпочита да види Хитлер да се изправи пред съд. Синът на Ягер е капитан в дивизията Gross Deutschland, сред най-елитните формирования в Германия. Крафт Ягер е арестуван и обвинен в опит за предателство към водещ другар във военно неподчинение; освободен е поради липса на доказателства, но е изпратен обратно на фронта, за да може "да си възвърне честта".

Процес и екзекуция[редактиране | редактиране на кода]

На 20 юли 1944 г., в деня атентата срещу Хитлер, Ягер е командир на резервните танкови войски. След като бомбата от куфарчето избухва във Вълчата бърлога в Източна Прусия, Ягер получава заповеди от Клаус фон Щауфенберг за арест на СС-Оберфюрер. Освен това, той също трябва да арестува Йозеф Гьобелс. След като става известно, че Хитлер е оцелял, войниците под негово командване вече няма да изпълняват заповедите му. Самият Ягер е арестуван от собствената си армия в същия ден, когато заговорът се проваля. Синът му също е арестуван, в италианска военна болница и докаран с влак при Гестапо в Берлин.

На 21 август 1944 г. Фридрих Густав Ягер е осъден на смърт и е обесен по-късно същия ден в затвора в Пльоцензе в Берлин. Имотите на семейството му са конфискувани.

Почести[редактиране | редактиране на кода]

Крафт Ягер е изпратен в концентрационния лагер Захсенхаузен. Той обаче оцелява, а на 25 септември 1995 г. открива паметна плоча на баща си в къщата, където се е родил 100 години по-рано. Къщата в наши дни е кметството на Кирхберг на Ягсте.

На Фридрих Густав Ягер има е наречена улица Fritz-Jaeger-Allee във Вюнсдорф.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939–1945 – Die Inhaber der höchsten Auszeichnung des Zweiten Weltkrieges aller Wehrmachtteile. Friedberg, Germany, Podzun-Pallas, 2000, [1986]. ISBN 978-3-7909-0284-6. (на немски)
  • Scherzer, Veit. Die Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Friedrich Gustav Jaeger“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.