Фтиоти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Фтиотите или Фтиотийците [1] са древните жители на областта около днешния ном Фтиотида в Централна Гърция, исторически Същинска Гърция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Фтия е била център на най-южния от четирите аристократични рода управлявали древна Тесалия (и обединени в Тесалийски съюз) по времето на Древна Гърция. Името ѝ произлиза от древногръцката митология, и по-специално е упоменато от Омир (на гръцки Φθίη). [2][3]

Историко-географската област обитавана от фтиотите е зоната около планината Отрис между Малиакския залив и Пагасетийския залив на Волос (мястото откъдето тръгват аргонавтите на своя поход). Тази област е известна в Древна Гърция като място обитавано и от елини и от ахейци, като последните по-късно стават известни като ахейските фтиоти или фтиотийци, следователно и самата Фтиотида е преходна област към древна "Ахая".

Според древногръцката митология древна Фтия е легендарна родина на малийците с царството на Пелей и неговия син Ахил.

По време на гръко-персийските войни главен град (столица) на древна Фтиотида е Тива, а днешната Филака в Магнезия е идентична с древната Пагаса на Пагасетийския залив (по който носи и името си залива) в днешна южна Тесалия.

Фтиотите са имали много древни градове, които вероятно са заели от ахейците. Преполага се, че древните фтиоти са принадлежали към дорийското население.

Днес онази древна територия обитавана от фтиотите се намира в номите Фтиотида и Магнезия с градовете Ламия, Лотра и Алмирос. На територията на фтиотите се намира прохода Термопили, а на отсрещната страна на Пагасетийския залив е Пелион.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pomponius Mela, Chorographia 2.40
  2. Hyginus, Fabulae 14.8
  3. Strabo, Geographia 9.5.3

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Pierer’s Universal-Lexikon, Band 13. Altenburg 1861, S. 104.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]