Направо към съдържанието

Хаджилар (дем Марония-Шапчи)

Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджилар.

Хаджилар
Προσκυνητές
— село —
Гърция
40.9433° с. ш. 25.4744° и. д.
Хаджилар
Източна Македония и Тракия
40.9433° с. ш. 25.4744° и. д.
Хаджилар
Гюмюрджинско
40.9433° с. ш. 25.4744° и. д.
Хаджилар
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМарония-Шапчи
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина122 m
Население800 души (2001)

Хаджилар (на гръцки: Προσκυνητές, Проскинитес, катаревуса Προσκυνηταί, Проскините) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.

Селото е разположено на 25 километра южно от Гюмюрджина (Комотини).

В XIX век Хаджилар е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Аджилар (Adjilar) има 90 домакинства и 444 жители българи.[1]

В 1890-те години част от българското население на селото, начело с кмета Никола Солаков и първенците Петко, Георги и Вълчо Замови, Петко Табаков, Димитър Налбантина, Момчил Вълчев, Янко Съкъдишлията, приема върховенството на Българската екзархия. Български учител става Димитър Стоянов от село Манастир, а свещеник си остава поп Костадин Стайков от Горно Дерекьой. След една година Стайков, който не смее да се признае за екзархист, е заменен от Панайот Кефала – грък, минал под върховенството на Екзархията. След Кефала свещеник отново е Стайков, признал Екзархията.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 200 български екзархийски семейства смесени с 9 семейства турци.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Хаджилар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Родени в Хаджилар
  • Васил Петков, деец на Ксантийския революционен комитет[6]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 185 – 186.
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 196.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  6. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 174.