Хенри Брейлсфърд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хенри Брайлсфорд)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хенри Брейлсфърд
Henry Brailsford
британски журналист
Роден
Починал
23 март 1958 г. (84 г.)

Хенри Ноел Брейлсфърд или в по-старата литература Брайлсфорд (на английски: Henry Noel Brailsford) е един от най-продуктивните британски леви журналисти и писател от първата половина на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Brailsford, Η. Ν. Macedonia: Its Races and Their Future. London, Methuen & Co., 1906.

Брейлсфърд е роден в град Мърфийлд, Йоркшир в семейството на методисткия пастор Едуард Брейлсфърд. Учи в Уотсън колеж в Единбург (1883-1884), след което завършва Гимназията в Дънди, Шотландия (1885-1890). Печели стипендия и следва в Глазгоуския университет. След завършване с почетна диплома е нает като преподавател в колежа „Куин Маргарет“. През 1887 г. се отказва от академичната кариера, за да се отдаде на журналистиката и започва работа в „Скотс Пикториъл“. След препоръка на Робърт Адамсън професор по логика в Университета на Глазгоу Брейлсфърд става чуждестранен кореспондент на „Манчестър Гардиън“ с ресор Балканите, Франция и Египет.

През 1897 г. се записва в Филелинския легион и е доброволец в Гръцко-турската война. След войната пише единствения си роман „Метлата на бога на войната“ (The Broom of the War God, 1898). През 1899 г. се мести в Лондон, където работи за „Морнинг Лийдър“, а след това става водещ автор на „Дейли Нюз“, като пише и за „Стар“ и „Нейшън“.

През 1903 г. Брейлсфърд оглавява британска хуманитарна мисия в Македония след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание и след завръщането си публикува книгата „Македония: нейните народи и тяхното бъдеще“ (Macedonia. Its Races and Their Future).[2] През 2013 година книгата е издадена за първи път на български език.[3]

През 1905 г. Брейлсфърд е осъден за опит за изваждане на британски паспорт под чуждо име с цел пътуване в Русия. Брейлсфърд се присъединява към Независимата лейбъристка партия в 1907 година и напуска „Дейли Нюз“ в 1909 година, когато вестникът подкрепя принудителното хранене на гладуващи затворнички суфражетки. През следващото десетилетие Брейлсфърд пише няколко книги, между които „Приключения в проза“ (Adventures in Prose, 1911), „Шели, Годуин и техният кръг“ (Shelley, Godwin and Their Circle, 1913), „Война на стомана и злато“ (War of Steel and Gold, 1914), „Причини за Голямата война“ (Origins of the Great War, 1914), „Белгия и парчето хартия“ (Belgium and the Scrap of Paper, 1915) и „Лига на нациите“ (A League of Nations, 1917) - книга, която призовава за създаване на международна организация, отговаряща за търговията и доставките на суровини, повлияла американския президент Уудроу Уилсън.

През 1913 - 1914 г. Брейлсфърд е член на Международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни, създадена от Карнегиевата фондация. Той е виден член на Съюза за демократичен контрол през Първата световна война и участва неуспешно като кандидат на Лейбъристката партия на изборите през 1918 година. След това обикаля Централна Европа и описва живота в победените страни в книгите „От другата страна на блокадата“ (Across the Blockade, 1919) и „След мира“ (After the Peace, 1920). В тях се съдържа предупреждението, че ако не бъде преразгледан Версайският договор ще доведе до нарастване на германския милитаризъм и евентуално до Втора световна война.

Брейлсфърд пътува в Съветска Русия през 1920 г. и отново през 1926 г., като публикува две книги за СССР. Той е редактор на „Ню Лийдър“, вестникът на Независимата лейбъристка партия от 1922 до 1926 г., като привлича таланти като Джордж Бърнард Шоу, Хърбърт Уелс и Бертран Ръсел. Напуска партията през 1932 г. и през 30-те години пише редовно за „Рейнълдс Нюз“ и „Ню Стейтсман“.

През 1930-те издава антиколониалистката класика „Бунтовна Индия“ (Rebel India, 1931) и антивоенната „Собственост или мир“ (Property or Peace?, 1934). В края на 30-те е един от малкото автори в Левия книжовен клуб, „Ню Стейстсмън“ и „Трибюн“, който последователно критикува показните процеси в Съветския съюз.[4]

Брейлсфърд продължава да пише книги и по време на Втората световна война, като най-важните сред тях са „Подчинена Индия“ (Subject India, 1943) и „Нашето споразумение с Германия“ (Our Settlement with Germany, 1944). След оттеглянето му от журналистическото поприще през 1946 г., пише история на левълерите, която не успява да завърши до смъртта си и е издадена от Кристофър Хил през 1961 г. През септември - ноември 1950 г. посещава Югославия и по покана на Лазар Колишевски отива в Социалистическа Република Македония. Там той прекарва един месец, като след това пише отзиви възхваляващи успехите на комунистическите власти и тяхната политика по решаване на Македонския въпрос.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • F. M. Leventhal, The Last Dissenter: H. N. Brailsford and His Times (OUP, 1985)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. H N Brailsford 1873 - 1958. // History of the Amersham Area. Посетен на 2015-09-16.
  2. Brailsford, Η. Ν. Macedonia: Its Races and Their Future. London, Methuen & Co., 1906.
  3. Брейлсфърд, Хенри. Македония: нейните народи и тяхното бъдеще. София, Институт „България - Македония“, 2013. ISBN 978-954-90974-7-4. Посетен на 2015-09-16.
  4. Barghoorn, Frederick Charles. The Soviet Cultural Offensive: the role of cultural diplomacy in Soviet foreign policy. Princeton University Press, 1960. с. 37.
     Портал „Македония“         Портал „Македония