Хенри Брейлсфърд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хенри Брайлсфорд)
Направо към: навигация, търсене
Хенри Брейлсфърд
британски журналист
Роден: 25 декември 1873 г.
Починал: 23 март 1958 г. (84 г.)

Хенри Ноел Брейлсфърд или в по-старата литература Брайлсфорд (на английски: Henry Noel Brailsford) е един от най-продуктивните британски леви журналисти и писател от първата половина на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Brailsford, Η. Ν. Macedonia: Its Races and Their Future. London, Methuen & Co., 1906.

Брейлсфърд е роден в град Мърфийлд, Йоркшир в семейството на методисткия пастор Едуард Брейлсфърд. Учи в Уотсън колеж в Единбург (1883-1884), след което завършва Гимназията в Дънди, Шотландия (1885-1890). Печели стипендия и следва в Глазгоуския университет. След завършване с почетна диплома е нает като преподавател в колежа „Куийн Маргарет“. През 1887 година се отказва от академичната кариера, за да се отдаде на журналистиката и започва работа в „Скотс Пикториъл“. След препоръка на Робърт Адамсън професор по логика в Университета на Глазгоу Брейлсфърд става чуждестранен кореспондент на „Манчестър Гардиън“ с ресор Балканите, Франция и Египет.

През 1897 година се записва в Филелинския легион и е доброволец в Гръцко-турската война. След войната пише единствения си роман „Метлата на бога на войната“ (The Broom of the War God, 1898). В 1899 година се мести в Лондон, където работи за „Морнинг Лийдър“, а след това става водещ автор на „Дейли Нюз“, като пише и за „Стар“ и „Нейшън“.

В 1903 година Брейлсфърд оглавява британска хуманитарна мисия в Македония след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание и след завръщането си публикува книгата „Македония: нейните народи и тяхното бъдеще“ (Macedonia. Its Races and Their Future).[2] През 2013 година книгата е издадена за първи път на български език.[3]

В 1905 Брейлсфърд е осъден за опит за изваждане на британски паспорт под чуждо име с цел пътуване в Русия. Брейлсфърд се присъединява към Независимата лейбъристка партия в 1907 година и напуска „Дейли Нюз“ в 1909 година, когато вестникът подкрепя принудителното хранене на гладуващи затворнички суфражетки. През следващото десетилетие Брейлсфърд пише няколко книги, между които „Приключения в проза“ (Adventures in Prose, 1911), „Шели, Годуин и техният кръг“ (Shelley, Godwin and Their Circle, 1913), „Война на стомана и злато“ (War of Steel and Gold, 1914), „Причини за Голямата война“ (Origins of the Great War, 1914), „Белгия и парчето хартия“ (Belgium and the Scrap of Paper, 1915) и „Лига на нациите“ (A League of Nations, 1917) - книга, която призовава за създаване на международна организация, отговаряща за търговията и доставките на суровини, повлияла американския президент Уудроу Уилсън.

В 1913 - 1914 година Брейлсфърд е член на Международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни, създадена от Карнегиевата фондация. Той е виден член на Съюза за демократичен контрол през Първата световна война и участва неуспешно като кандидат на Лейбъристката партия на изборите през 1918 година. След това обикаля Централна Европа и описва живота в победените страни в книгите „От другата страна на блокадата“ (Across the Blockade, 1919) и „След мира“ (After the Peace, 1920). В тях се съдържа предупреждението, че ако не бъде преразгледан Версайският договор ще доведе до нарастване на германския милитаризъм и евентуално до Втора световна война.

Брейлсфърд пътува в Съветска Русия в 1920 година и отново в 1926 година, като публикува две книги за СССР. Той е редактор на „Ню Лийдър“, вестникът на Независимата лейбъристка партия от 1922 до 1926 година, като привлича таланти като Джордж Бърнард Шоу, Хърбърт Уелс и Бертран Ръсел. Напуска партията в 1932 и през 30-те пише редовно за „Рейнълдс Нюз“ и „Ню Стейтсман“.

През 1930-те издава антиколониалистката класика „Бунтовна Индия“ (Rebel India, 1931) и антивоенната „Собственост или мир“ (Property or Peace?, 1934). В края на 30-те е един от малкото автори в Левия книжовен клуб, „Ню Стейстсмън“ и „Трибюн“, който последователно критикува показните процеси в Съветския съюз.[4]

Брейлсфърд продължава да пише книги и по време на Втората световна война, като най-важните сред тях са „Подчинена Индия“ (Subject India, 1943) и „Нашето споразумение с Германия“ (Our Settlement with Germany, 1944). След оттеглянето му от журналистическото поприще в 1946, пише история на левълерите, която не успява да завърши до смъртта си и е издадена от Кристофър Хил в 1961 година. През септември - ноември 1950 година посещава Югославия и по покана на Лазар Колишевски отива в Социалистическа Република Македония. Там той прекарва един месец, като след това пише отзиви възхваляващи успехите на комунистическите власти и тяхната политика по решаване на Македонския въпрос.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • F. M. Leventhal, The Last Dissenter: H. N. Brailsford and His Times (OUP, 1985)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. H N Brailsford 1873 - 1958. // History of the Amersham Area. Посетен на 2015-09-16.
  2. Brailsford, Η. Ν. Macedonia: Its Races and Their Future. London, Methuen & Co., 1906.
  3. Брейлсфърд, Хенри. Македония: нейните народи и тяхното бъдеще. София, Институт „България - Македония“, 2013. ISBN 978-954-90974-7-4. Посетен на 2015-09-16.
  4. Barghoorn, Frederick Charles. The Soviet Cultural Offensive: the role of cultural diplomacy in Soviet foreign policy. Princeton University Press, 1960. с. 37.