Христо Зулфов
| Христо Зулфов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Христо Георгиев Хаджизулфов или Зулфов, Сулфов[1][2] (изписване до 1945 година: Христо Георгиевъ хаджи Зулфовъ), срещано и като хаджи Изулуфов (Izouloufoff) и Хаджисулков, е български революционер от Македония, кукушки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), участник в организирането на Солунските атентати в 1903 година.[2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1868 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция, в семейството на „родители българи“ – Георги и София Хаджисулкови.[4]
Още в 1893 година влиза във ВМОРО и действа като легален работник.[5] Преселва се в Солун, където с братята си Туше (Петър)[6] и Милан е съдържател на кафене.[1] И тримата подпомагат революционната група на гемиджиите, организирали и извършили Солунските атентати – взривяването на Отоманската банка и на парахода „Гвадалкивир“.[1]
След атентатите е арестуван заедно с братята си и е изтезаван. Осъден е на 15 години строг тъмничен затвор.[5] Брат му Туше също е осъден (на три години[2]), а малолетният Милан не издържа непоносимия затворнически режим, заболява и скоро умира.[1]
След политическата амнистия е освободен в 1904 година. Продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година. Доверено лице е на Иван Гарванов. Емигрира в Свободна България.[5]
Заселва в София. В 1924 година е дарител на списание „Кукуш“.[7]
На 18 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,[3] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 204.
- 1 2 3 Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 308.
- 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 284.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 284 – 285.
- 1 2 3 4 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 285.
- ↑ Павел Шатев споменава Туше като Йордан („В Македония под робство“, 1934, с. 308)
- ↑ Братството благодари на всички Кукушани и околията, за подаренитѣ от тѣхна страна суми по случай Свѣтлитѣ празници и Св, Георги, тукъ даваме имената на дарителите // Кукуш (1). 24 май 1924. с. 15.
| ||||||||||||||||||||||
