Чарлз Мозер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чарлз Мозер
Charles Moser
американски българист и русист, литературен историк
Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Колумбийски университет
Йейлски университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Йейлски университет
Колумбийски университет
Ленинградски университет
Работил в Йейлски университет
Колумбийски университет
Публикации „История на българската литература“ (1972)

Чарлз Артър Мозер (на английски: Charles Arthur Moser) (6 януари 1935 г. – 11 декември 2006) е американски българист и русист, литературен историк, политически активист. Политическите му възгледи са консервативни. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чарлз Мозер получава бакалавърска степен по славистика с отличие (summa cum laude) в Йейлския университет (1956). Магистърска степен по славистика получава в Колумбийския университет (1958). През 1962 г. в Колумбийския университет защитава докторат на тема „Антинихилизмът в руския роман на 1860-те“ (публикуван като монография през 1964 г.).[1]

През 1958 – 1959 г. специализира в Ленинградския университет като част от първата група докторанти по студентски обмен между САЩ и СССР. По-късно работи по облекчаването на възможността руски филолози да работят в библиотеките и академичните институции на САЩ. [1]

Между 1960 и 1967 г. Чарлз Мозер преподава в Йейл, след което приема поканата на департамента по германистика и славистика на Колумбийския колеж по изкуства и науки на университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон, където остава през следващия четвърт век. Ръководител на департамента през 1969 – 1974 г. и отново през 1980 – 1989 г. Води голямо разнообразие от курсове – от „Въведение в руската литература на XIX век“ и „Руската поезия в оригинал“ до „Достоевски“, „Кратка история на Русия“ и „Български език“. [1]

Неговите по-известни научни трудове в областта на руската литературна история са книгите „Писемски: Провинциален реалист“ (Харвард, 1969), „Естетиката като кошмар“ (Принстън, 1989) и „Кеймбриджка история на руската литература“ (Кеймбридж, 1989). Между 1975 и 1990 г. Чарлз Мозер е главен редактор на руската серия на Twayne's World Authors Series, в рамките на която пише монография за Дениз Фонвизин (1979) и редактира петнадесет други тома. [1]

Чарлз Мозер е може би най-значителният авторитет в областта на българската литература в Съединените щати. Книгата му „История на българската литература“ (Mouton, 1972) се смята за източник за всеки студент славист в САЩ. Но Чарлз Мозер е автор на повече от двайсет и пет научни студии по широк кръг от теми, от автентичността на „Слово за похода на Игор“ до преживяванията на Маяковски в Америка. [1] [2]

Основател и член е на редица организации, между които Университетски професори за академичен ред (1970), Комитет за свободен Афганистан и Лига на свободата. През 1986 и 1987 г. президентът Роналд Рейгън номинира Чарлз Мозер за член на Националния съвет по хуманитаристика, но и двата пъти Сенатът отхвърля предложенията. [1]

След пенсионирането си се премества да живее в София.

През 1992 г. Чарлз Мозер основава в България Фондация „Свободна инициатива“, която да помага за прехода на страната към демокрация. [1] След смъртта му съпругата му Анастасия Димитрова-Мозер създава на негово име фонд, чиито стипендианти са студенти по политология в Нов български университет. [3]

Чарлз Мозер е преводач на отделни текстове на Атанас Далчев, Елисавета Багряна и Блага Димитрова. [4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ по времето на Тодор Живков за изключителните му заслуги към България. [5]

Семейство и личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Чарлз Мозер е син на Артър Хърст Мозер, професор по класическа филология в Университета на Тенеси, и Сара Ридълхувър Мозер.

Женен е за Анастасия Димитрова-Мозер, дъщеря на Георги Димитров-Гемето, но също и основател и лидер на БЗНС - Народен съюз (БЗНС-НС) от създаването му. Двамата се женят на 14 септември 1968 г. в протестантската църква „Света Агнеса“ във Вашингтон. Две години по-късно има втора венчавка в сръбската църква „Свети Лука“.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Mayakovsky's Unsentimental Journeys. 1958, 147 pp.
  • Antinihilism in the Russian Novel of the 1860's. Hague, Paris, 1964, 215 pp.
  • Pisemsky; a provincial realist. Harvard University Press, 1969, 269 pp.
  • A history of Bulgarian literature 865 – 1944. Mouton, 1972, 282 pp.
  • The Problem of the Igor Tale. 1973, 154 pp.
  • Denis Fonvizin. Twayne Publishers, 1979, 151 pp.
  • Dimitrov of Bulgaria: a political biography of Dr. Georgi M. Dimitrov. Caroline House, 1979, 360 pp.
    • Д-р Г. М. Димитров: Биография. Превод Румен Яновски. София: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ и УИ „Св. Климент Охридски“, 1992, 295 с.
  • (съст.) Combat on communist territory. Regnery Gateway, 1985, 241 pp.
  • The Russian short story: a critical history. Twayne, 1986, 232 pp.
  • Esthetics As Nightmare: Russian Literary Theory, 1855 – 1870. Princeton University Press, 1989, 288 pp.
  • (съст.) The Cambridge History of Russian Literature. Cambridge University Press, 1989, 704 pp.
  • Theory and history of the Bulgarian transition. Free Initiative Foundation, 1994, 285 pp.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • And meaning for a life entire: festschrift for Charles A. Moser on the occasion of his sixtieth birthday. Slavica Publishers, 1997, 510 pp. ISBN 0893572497

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Предговор към And Meaning for a Life Entire, Festschrift for Charles A. Moser on the Occasion of His Sixtieth Birthday, 1998 ((en))
  2. Former Faculty на сайта на Колумбийския колеж по изкуства и науки на университета „Джордж Вашингтон“ ((en))
  3. Фонд „Чарлз Мозер“ на сайта на НБУ ((bg))
  4. „Prof. Charles Moser's Poetry Translations Read by Ron David“ на сайта на Рон Дейвид ((en))
  5. „Жълтите павета свързват Анастасия и Чарлз Мозер“, в. „Стандарт“, бр. 5012, 17 декември 2006 ((bg))
  6. „Анастасия и Чарлз Мозер се венчали два пъти“, в. „Стандарт“, бр. 3869, 10 октомври 2003 ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]