Направо към съдържанието

Чернова:Пирин Воденичаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пирин Воденичаров[редактиране | редактиране на кода]

Пирин Илиев Воденичаров е български учен и политик от Национално движение „Екогласност“, депутат в VII Велико народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 21 септември 1937 г. в София. Внук е на на войводата от Илинденското-Преображенското въстание, Димитър (Мингьо) Тодев. Майката на Пирин Воденичаров, Здравка Димитрова Тодева е родена 1912 г. Тя е юрист и завършва образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на БКП и активен деятел на женското движение в България. Баща му, Илия Ненов Воденичаров, е роден през 1907 г. По професия е химик и също завършва образованието си в  СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на БКП и един от основателите на БОНСС. Брат му, Румен Илиев Воденичаров е химик, завършил Висшия химикотехнологичен и металургичен университет в София. Има дъщеря, Здравка Пиринова Воденичарова, родена през 1980 г.[1] Почива на 55 години през 1992 г.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

От 1944 до 1951 г. учи в 38. ОУ „Васил Априлов“ в София и е дружинен председател на организация „Септемврийче“. От 1951 до 1955 г. учи в 133. СУ „Александър С. Пушкин“ в София. А от 1956 до 1962 г. е студент в Химикотехнологичния и металургичен университет в София (ХТИ).

Професия и кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1962 до 1990 г. работи като докторант и преподавател в катедра „Неорганична химия“ на ХТИ, а по-късно се хабилитира като доцент. Като инженер-химик Пирин Воденичаров участва в създаване на нови технологии за синтез на амоняк, за включване на български манган в храни за животновъдството, за нови катализатори, за препарати срещу корозия, за метални покрития с намалено участие на злато и др. изобретения.

През 1963 г. става член на Планинска контролно-спасителна служба към БЧК и работи като отговорник за международни връзки. Негова е заслугата за изградените по-тесни връзки със спасителните служби на водещи алпийски страни като Франция и ФРГ.

Сам той – ентусиазиран алпинист Пирин Воденичаров преминава маршрути от най-висока категория на трудност като червената стена на Дяволските игли в Рила (с  Христо Проданов). Премиерни са неговите маршрути „Дружба“ и „Дъга“ на Централната стена на Вратцата, прокарани с инж. Козма Кузманов (директор на АЕЦ „Козлодуй“) и м.с. Илия Александров от Враца.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пирин Воденичаров е един от активните членове на Национално движение „Екогласност“ още от 1989 г. Участва в събирането на подписката за защита на „Рила-Места“ и е сред водачите на шествието, за внасянето ѝ в Народното събрание на 3 ноември 1989 г. От 1990 до 1991 г. е народен представител в VII Велико народно събрание от Съюза на демократичните сили (СДС), избран от 187-едномандатен район-София „Илинден“. Подписва новата Конституция и заедно с брат си Румен Воденичаров постепенно преминава към БСП. През 1991-1992 г. е определен за ръководител на предизборния щаб на издигнатата от БСП кандидат-президентска двойка Велко Вълканов-Румен Воденичаров в първите преки президентски избори на 12-19 януари 1992 г. Двойката печели 47,15% от гласовете и се класира втора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]