Шилка (река)

Шилка
	Шилка
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Русия; Забайкалски край
Дължина	560 km
Водосб. басейн	206 000 km²
Отток	521 (на 149 km от устието) m³/s
Начало
Място	Ингода (лява съставяща); Онон (дясна съставяща); Забайкалски край
Координати	51°42′23.04″ с. ш. 115°50′45.24″ и. д. / 51.7064° с. ш. 115.8459° и. д.
Надм. височина	496 m
Устие
Място	Амур → Охотско море
Координати	53°19′58.08″ с. ш. 121°28′12″ и. д. / 53.3328° с. ш. 121.47° и. д. Координати: 53°19′58.08″ с. ш. 121°28′12″ и. д. / 53.3328° с. ш. 121.47° и. д.
	Шилка в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Шилка.

Карта на водосборния басейн на река Шилка

Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море. Дължината ѝ е 560 km, която ѝ отрежда 164-то място по дължина сред реките на Русия.^[1]

Река Шилка се образува от сливането на реките Ингода (708 km, лява съставяща) и Онон (818 km, дясна съставяща), на 496 m н.в., при малкото селце Онон, в централната част на Забайкалски край. По цялото си протежение река Шилка тече в североизточна посока, а последните 100 km – в източна, между хребетите Шилкински на северозапад и север и Боршчовочен на югоизток и юг. Цялото течение на реката има равнинен характер, като долината ѝ е широка, но долбока врязана между двата хребета. След образуването си реката образува широко отворени меандри и единични разклонения. Заливната ѝ тераса е едностранна и тясна, като до устието на река Нерча (ляв приток, при 483 km) тя е от лявата страна, а по-надолу, до град Сретенск – от дясната страна. Десните склонове на долината на Шилка по цялото ѝ протежение са значително по-стръмни от левите. След това между Сретенск и село Шилкинскияй Завод коритото ѝ е дълбоко врязано, без заливни тераси и меандри, почти праволинейно. По-надолу, до село Горбица течението ѝ продължава да е праволинейно, но тук-таме се отделят ръкави с дълги и тесни острови между тях. Тук има заливна тераса, но е тясна и едностранна. От село Горбица до устието си коритото на Шилка е дълбоко врязано, без заливни тераси, праволинейно, тук-таме с острови. На 5 km източно от село Уст Стрелка, на 305 m н.в. Шилка се съединява с идващата отдясно река Аргун и двете заедно дават началото на голямата река Амур.^[1]

Водосборният басейн на Шилка има площ от 206 хил. km², което представлява 11,11% от водосборния басейн на река Амур и се простира в южната, централната и източна част на Забайкалски край, в ниските планини на Източното Забайкалие. Басейнът на реката е изграден от вулкански скали и конгломерати с палеозойска и протерозойска възраст. Климатът е рязко континентален: зимна температура -24 °C, лятна – +18 °C. Валежите (300 – 400 mm) прадат предимно под формата на дъжд.

Водосборният басейн на Шилка граничи със следните водосборни басейни:

на запад – водосборния басейн на река Енисей, вливаща се в Карско море;
на северозапад и север – водосборния басейн на река Лена, вливаща се в море Лаптеви;
на североизток – водосборния басейн на река Амазар, ляв приток на Амур;
на изток и югоизток – водосборния басейн на река Аргун, дясна съставяща на Амур;
на юг – водосборните басейни на реките Улдза (безотточна), вливаща се в езерото Барун-Торей и Керулен, вливаща се в езерото Далайнор.

Река Шилка получава множество притоци с дължина над 10 km, като 5 от тях са с дължина над 100 km:^[2]

560 → Ингода 708 / 37 200

560 ← Онон 818 / 94 000

483 → Нерча 580 / 27 500

448 → Куенга 170 / 7000

402 ← Куренга 113 / 1720

Подхранването на реката е предимно дъждовно. Характерно е слабо пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове, които многократно превишават пролетното пълноводие. Среден годишен отток на 149 km от устието 521 m³/s, което като обем се равнява на 16,443 km³, максимален отток 11400 m³/s, минимален 0,81 m³/s. Шилка замръзва в края на октомври, а се размразява в края на април.^[1]

Среден многогодишен годишен отток (за 50 години) в m³/s при хидрометеорологична станция „Часовая“, при 149 km

По течението на Шилка са разположени 2 града: Шилка и Сретенск; 3 селища от градски тип: Холбон, Приисковий и Уст Кара и около 20 малки села.

При високи води Шилка е плавателна по цялото си протежение. Използва се за превозване със салове на дървен материал. На протежение от 112 km, по левия бряг на реката между селата Онон и Дунаево преминава участък от Трассибирската железопътна линия на Русия.

През 1654 г. руският казак Пьотър Бекетов по време на похода си от езерото Байкал открива реката и пръв плава надолу по цялото ѝ течение. През 1675 г. дипломатическата мисия на Русия възглавявана от руския дипломат от румънски произход Николае Милеску по пътя си към Пекин отново проследява цялото течение на реката, и Милеску прави първото ѝ описание. През 1734 г. немският естествоизпитател на руска служба Йохан Георг Гмелин извършва първите научни изследвания на реката и на част от басейнът ѝ. През 1857 г. германския зоолог и ботаник на руска служба Густав Раде извършва комплексни географски изследвания във водосборния басейн на Шилка.