Шлюп (тип ветрилно стъкмяване)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шлюп.

Схема на ветрилата на шлюп, с гафелен грот.

Шлюп (на английски: sloop) – установен към средата на 19 век тип косо ветрилно стъкмяване с една мачта и две основни ветрила, предно (стаксел) и задно – (съответно, грот).

Разграничават се според типа на грота: бермудски, гафелни, шпринтови, рейкови и т.н. Допълнителните ветрила варират в зависимост от времето и мястото на постройка: прави марсели (19 век), кливери (началото на 20 век), спинакери (от средата на 20 век).

В началото на 20 век за шлюпа в Европа се допуска да има само един стаксел, а в Америка – един или два стаксела. Като второстепенен признак, зависещ от броя на предните ветрила, служи разположението на мачтата в района на 1/4 от дължината по конструктивната водолиния (КВЛ) от носа при шлюпа. Шлюповете, за разлика от тендерите могат да имат само постоянен бушприт.

Маневрените характеристики на шлюпа са по-добри, отколкото при тендера. Затова и поради всеобщото признаване на предимствата на удължените ветрила тендерите почти престават да се строят. От този момент бермудският шлюп става господстващ вид стъкмяване. В неговото развитие за последните петдесет години следва да се отбележи тенденцията за увеличаване на височината на стаксела. Днес повечето шлюпове имат топов стаксел или стаксел с височина 3/4 – 7/8 височината на ветрилата. Мачтата при това се премества по-близо към средата на дължината на яхтата.

От 20 век повечето от малките спорнти ветроходи са снабдени с бермудски шлюп.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Эпов Г. С. Парусное вооружение судов. – СПб.: „Элмор“, 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шлюп (тип парусного вооружения)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.