Щурмтигър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Щурмтигър
Sturmtiger
Sturmtiger 2.jpg
Тактико-технически данни
Националност Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Тип Самоходна минохвъргачка
История на производство и служба
Производител Хеншел
Произвеждан август 1944 - декември 1944
Брой произведени 18
На въоръжение 1944 - 1945
Конфликти Варшавско въстание, Арденска офанзива
Габаритни характеристики
Тегло 65 000 кг t
Дължина 6,28 m
Ширина 3,57 m
Височина 2,85 m
Броня и въоръжение
Броня (челна) 150 mm
Броня (странична) 80 mm
Броня (задна) 25 mm
Основно въоръжение 380 мм минохвъргачка
Допълнително въоръжение 90 мм оръдие, 7,62 мм картечница
Технически данни
Силова установка Майбах с мощност 650 к.с. (484,9 kW), бензинов
Окачване торсионно
Макс. скорост 37 km/h (по шосе)
20 km/h (прес. терен)
Запас от ход 140  km (по шосе)
Екипаж 5
Щурмтигър в Общомедия

Щурмтигър (на немски: Sturmtiger) е тежка самоходна минохвъргачка, разработена от Нацистка Германия към края на Втората световна война.

История[редактиране | редактиране на кода]

След битката при Сталинград е издадено разпореждане за създаването на нов вид оръжие, способно да срине укрепена сграда с един изстрел. Именно този вид укрепления са една от причините за победата на СССР в тази битка. Като основа за разработване на нова минохвъргачка е бил използван специалният катапултен механизъм на корабите, с който те са изстрелвали дълбочинни бомби.

Шасито на машината е на практика същото като при танка Тигър, с разликата, че предната част е леко скъсена и повдигната, за да може да бъде монтирана бронираната суперконструкция.

Първият прототип е създаден през 1943. Заради недостиг на суровини и основни машинни компоненти Хитлер нарежда производството да започне чак на 19 април 1944. Създадени са били 12 суперконструкции с минохвъргачки и през август са създадени първите три серийни модела. През септември са били създадени още 10 Щурмтигъра, а през декември – допълнителни 5.[1] Хитлер е смятал това оръжие за жизненоважно. Според него е било необходимо да се произвеждат минимум 300 снаряда на месец.[2]

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на запазен Щурмтигър в Дойчес Панцермузеум. Ясно се вижда огромният снаряд.

Броня[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като Щурмтигъра е бил предназначен да участва в градски сражения, бронята му е била много дебела – 150 мм в предната част и около 80 мм отстрани. Уязвими са били обаче задните части на машината, където дебелината ѝ е била едва 25 мм. Заради подобрената защита общото ѝ тегло е било 65 тона, с 8 тона по-тежка отколкото танка Тигър I, от който произлиза.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Основното оръжие на Щурмтигър е 380-милиметровата минохвъргачка Raketenwerfer 61 L/5.4. Снарядът е бил дълъг близо 1,5 метра и е тежал 345 килограма, което ограничава боезапаса до едва 14 единици. Всяка машина е била снабдена с два типа снаряди – фугасни (125 кг експлозив) или кумулативни, които са можели да пробият 2,5 метрова подсилена бетонна стена. Обсегът им е бил до 5 600 метра. Особеност при устройството на амунициите е, че са били с ракетно задвижване – първоначално малък заряд ускорява снаряда до скорост от 40 м/сек, а после втори заряд – до 250 м/сек.

Проблем при стрелбата са представлявали и отделяните газове. Тъй като са били много, изхвърлянето им в бойното отделение би предизвикало задушаване на екипажа. Задържането им в самата минохвъргачка пък би предизвикало експлозия. Дизайнерите на оръжието създават сложна система за отвеждането на газовете отвън, която му придава особен външен вид.

Допълнителното въоръжение се е състояло от една лека 7,62-мм картечница и един 90 мм гранатомет NbK 39 Nahverteidigungswaffe с малък обсег, за защита от други бронирани машини или пехота.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Щурмтигър е бил предназначен като щурмово оръжие в помощ на пехотата срещу укрепени сгради или силно застроени вражески райони. Тъй като обаче е създаден сравнително късно, той е служил почти изцяло като отбранително оръжие, най-вече на Западния фронт. Използван е при Варшавското въстание и Арденската офанзива, където се доказва като отлично дефанзивно оръжие. Днес са запазени няколко екземпляра от общо 18-те произведени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jentz, Thomas L., Panzer Tracts No. 8 „Sturmgeschuetz – s.Pak to Sturmmoerser“, Darlington Productions, Inc, 1999, ISBN 1-892848-04-X
  2. Jentz, Thomas L., Panzer Tracts No. 8 „Sturmgeschuetz – s.Pak to Sturmmoerser“, Darlington Productions, Inc, 1999, ISBN 1-892848-04-X
  • World War II Tanks, Terry J. Gander, HarperCollins Publishers, 1995

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]