Панцерегер I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Панцерягер I)
Направо към: навигация, търсене
Панцерегер I
Bundesarchiv Bild 169-0110, Russland, Panzerjäger 1.jpg
Тактико-технически данни
Националност Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Тип самоходно противотанково оръдие
История на производство и служба
Производител Алкет
Брой произведени 132[1] (Алкет)
На въоръжение в Вермахт
Конфликти Втора световна война
Габаритни характеристики
Тегло t
Дължина 4,14 m
Ширина 2,013 m
Височина 2,1 m
Броня и въоръжение
Броня (челна) 13 mm
Броня (странична) 13 mm
Броня (задна) 13 mm
Основно въоръжение 4,7 cm Pak 36(t) L/43.4
74[1] снаряда
Технически данни
Силова установка Майбах NL38TR, 6 цилиндров
74,6 kW 100 к.с.
Окачване спирална и листова пружина
Макс. скорост 40 km/h (по шосе)
Запас от ход 140  km (по шосе)
Ширина на ров 1,4 m
Вертикално препятствие 0,37 m
Екипаж 3
Панцерегер I в Общомедия

Панцерегер I (на немски: Panzerjäger I, в превод: ловец на танкове) е първото самоходно противотанково оръдие на Нацистка Германия, използвано през Втората световна война.

Базирано е на шасито на Панцер I модел В и е въоръжен с 47 mm противотанковото оръдие PaK L/43 на Шкода. Доказва се като евтино и сравнително ефективно решение, срещу френските танкове, и служи за удължаване на срока на използваемост на остарелите Панцер I танкове.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

С началото на производството на Панцер I през 1934 г. не е предвиждано използването му в бойни действия, а само като тренировъчни машини. Въпреки това е използван в първите години на войната поради недостатъчния брой нови танкове. В края на 1940 г. Панцер I е изваден от въоръжение и германската армия използва останалите машини за изграждането на първите немски самоходни оръдия.[1]

Първото решение представлява монтирано 37 mm противотанково оръдие PaK 35/36 върху шасито на Панцер I. В средата на 1940 г. е взето решение, че това оръдие е недостатъчно за борбата с бъдещите противникови танкове. По тази причина е използвано чехословашкото 47 mm противотанково оръдие, което осигурява добра огнева мощ на машината в ранните етапи на войната. Този вариант е приет на въоръжение под означение Panzerjäger I für 4,7 cm PaK(t).[1]

Фирмата Алкет преоборудва 132 машини. За целта е премахнат купола и е изградена работна платформа в задната част, над отделението на двигателя. Оръдието е защитено от малък щит, отворен отгоре и отзад. Екипажът на машината включва механик водач, разположен както при Панцер I и двама мъже обслужващи оръдието. Стандартно машината носи 74 снаряда, но при нужда могат да бъдат добавени още. Използваните шасита са основно на Панцер I модел В.[1]

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Панцерягер I служи в Северна Африка и по време на началните етапи на настъплението в Съветския съюз. Оръдието се оказва ефективно срещу противниковата бронетехника, но липсата на цялостна защита на машината прави екипажа уязвима цел. С появата на нови решения Панцерягер I е изтеглен от фронта и е използван за охранителни задачи. Използван е на Балканите по време на операции срещу партизани. След края на 1942 г. на част от машините използвани на Източния фронт е премахнато оръдието и са използвани за пренос на муниции, а няколко броя са превъоръжени с 47 mm френски оръдия. Няколко Панцерягер I остават на въоръжение до след средата на 1944 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228. с. 43.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228. с. 544.