Щурмгешюц IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Sturmgeschütz IV
Sturmgeschutz iv Muzeum Broni Pancernej CSWL 2.JPG
Sturmgeschütz IV в музея на бронята в Познан
Тактико-технически данни
Националност Нацистка Германия
Тип щурмово оръдие
История на производство и служба
Проектант Fried. Krupp Grusonwerk AG
Производител Fried. Krupp Grusonwerk AG
Произвеждан 1943 - 1945
Брой произведени 1108+31
На въоръжение 1944 - 1945 (Нацистка Германия)
На въоръжение в Нацистка Германия,
СССР – трофейни,
Румъния – трофейни
Конфликти Втора световна война
Габаритни характеристики
Тегло 23 t
Дължина 6,7 m
Ширина 2,95 m
Височина 2,20 m
Броня и въоръжение
Броня (челна) 80 mm
Броня (странична) 30 mm
Броня (задна) 20 mm
Основно въоръжение 75-mm оръдие StuK 40 L/48, 63 снаряда
Допълнително въоръжение 1 x 7,92-mm MG 34 х 600 патрона
Технически данни
Силова установка 12-цилиндров V-образен бензинов Maybach HL120 TRM
Окачване ресорно, листово
Макс. скорост 40 km/h (по шосе)
Запас от ход 210  km (по шосе)
Ширина на ров 2,20 m
Вертикално препятствие 0,6 m
Екипаж 4
Sturmgeschütz IV в Общомедия

Щурмгешюц IV (на немски: Sturmgeschütz IV, StuG IV) е немско щурмово оръдие, използвано през Втората световна война. Изградено е на основата на шасито на танка Panzer IV с модифицирана горна част от щурмовото оръдие Sturmgeschütz III и въоръжено със 75-mm оръдие StuK 40 L/48 на Rheinmetall-Borsig.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите опити на „Круп Грюзон“ (Fried. Krupp Grusonwerk AG) за създаване на щурмово оръдие на основата на шасито 9BW – Panzer IV Ausf. G, датират от февруари 1943 г. [1] Прототипът с горна част от Sturmgeschütz III Ausf. F и с челен брониран лист под наклон достига маса над 28 t. През 1943 г. започват изпитанията на ново щурмово оръдие, при което се използва горната част на успешното самоходно оръдие StuG III Ausf. G и на основата на танка Panzer IV. Първоначално е предвиждано серийната продукция на новото щурмово оръдие да започне, след като се прекрати това на танковете Panzer IV, но тяхното производство продължава до края на бойните действия в Европа. През септември 1943 г., след като заводите Алкет (Alkette) са сериозно разрушени от съюзническите бомбардировки и продукцията на щурмови оръдия рязко спада, е взето решение ускорено да се въведе в експлоатация новата машина. На 16 и 17 декември 1943 г. прототипите на Jagdpanzer IV и Sturmgeschütz IV са показани пред Хитлер и е одобрено незабавното им производство. По немския ведомствен рубрикатор щурмовото оръдие Sturmgeschütz IV (съкратено StuG IV) се води като Sd.Kfz. 167. До края на войната серийно са произведени 1108 машини и още 31 са от преработени шасита на повредени танкове Panzer IV. [2]

Техническо описание[редактиране | редактиране на кода]

Компоновка[редактиране | редактиране на кода]

Машината има класическа компоновка – в предната част се намира трансмисионното и отделението за управление, в средната част – бойното отделение, а в задната част е двигателят.

В предната част са разположени главният фрикцион, скоростната кутия, механизмите за завиване, органите за управление, контролните прибори и радиостанция. Отпред вляво е мястото за механик-водача. За разлика от StuG III то е изнесено в отделна бронирана кабина. В бойното отделение отляво са мерачът и зад него – командирът на оръдието, а вдясно е разположен пълначът-радист. В задната част се намира двигателят, охладителната и смазочната система. [3]

Защита[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът на машината е изграден от заварени бронирани листове. Челната броня е с дебелина 80 mm. Бордовете са с дебелина 30 mm, дъното, задната и горната част – 20 mm. Машините, произведени до септември 1944 г. имат и нанесено върху корпуса антимагнитно покритие цимерит (Zimmerit). На бордовете се монтират 5-милиметрови плътни защитни екрани (Schürtzen), а при по-късните версии – и решетест тип (Thoma Schürtzen). Като допълнителна защита допълнително на кабинката на механик-водача и част от предната броня се поставят и бетонни блокчета.

Двигател и трансмисия[редактиране | редактиране на кода]

Двигателят е 12-цилиндров V-образен бензинов „Maybach“ HL 120 TRM с водно охлаждане, с мощност 300 к.с. (221 kW) при 3000 об./мин. Бензинът се съхранява в три резервоара с общ обем от 470 л. Горивоподаването се осъществява от две горивни помпи Solex. Има два двукамерни карбуратора 40 JFF II.

Трансмисията се състои от скоростна кутия, карданна предавка, тридисков главен фрикцион със сухо триене Fichtel&Sachs 120/HD, планетен механизъм за завиване, бордови предавки и механични спирачки Krupp. Скоростната кутия е тип ZF (Zahnradfabrik Friedrichshafen AG) SSG 77 с 6 скорости за движение напред и 1 за назад, тривална със съосно разположени водещ и воден вал и пружинно-дискови синхронизатори. [4]

Ходовата част е същата както при PzKpfw IV Ausf F. Водещите колела са отпред, а ленивците и механизмът за натягане на веригата – отзад. На всеки борд има осем опорни ролки с гумен бандаж с диаметър 470 mm и четири поддържащи ролки (като ходовата част на Panzer IV Ausf. H). Опорните ролки са сдвоени в четири балансирани тельожки. Окачването на тельожките е от листови ресори. В късните версии поддържащите ролки са намалени на три от всяка страна и са без гумен бандаж (като ходовата част на Panzer IV Ausf. J). Веригите са изградени от по 99 трака Kgs 61/400/120, с ширина 400 mm. През пролетта и есента за преодоляване на кални пътища се използват по-широки тракове, тип Ostketten. [5]

Машинното отделение е съоръжено с автоматична противопожарна система – при достигане на температура над 120° биметален датчик задейства пожарогасител, покриващ горивните помпи и карбураторите с противопожарна смес.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Основното въоръжение е 75-mm оръдие StuK 40 L/48, оборудвано с дулен спирач. Боекомплектът за оръдието включва 63 унитарни снаряда. Те могат да бъдат бронебойни PzGr39, подкалибрени PzGr 40, кумулативни GR 38 HL/B, фугасни SpGr 34 и димни NbGr. Оръдието се задейства от електроспусък. [6]

Като допълнително въоръжение в горната част на лафет Rundumfeuer MG е монтирана 7,92-mm картечница MG-34 (или MG-42), с боекомплект 500 патрона. Пълначът може да стреля с нея дистанционно, без да излиза от бойното отделение. Екипажът разполага допълнително и с картечен пистолет MP40 или MP44 – Sturmgewehr 44, с боекомплект 384 патрона. На по-късните версии в тавана на бойното отделение има допълнителен отвор за 27-mm противопехотен гранатомет Nahverteidigungswaffe. [7]

Възстановен Stug IV от по-късните модификации. Вижда се опората за оръдието и променената стойка за картечницата.
Възстановен Stug IV от по-късните модификации. Вижда се опората за оръдието и променената стойка за картечницата.

Наблюдение и комуникация[редактиране | редактиране на кода]

Наблюдението от бойните процепи се осъществява с призми от триплексов стъклоблок. Механик-водачът използва за наблюдение две призми, монтирани в горната част на кабинката му. За наблюдение и целеуказване командирът използва артилерийски далекомер Sf 14z, а за допълнителен обзор куполката му е ообрудвана със 7 призми. Мерачът използва прицели Sfl. Z.F. 1a (Selbstfahrlafetten-Zielfernrohr) – за близки цели, и Rblf 36 – за далечни цели. Прицелът Sfl. Z.F. 1a е калибриран до 2000 m за бронебойни снаряди и до 1500 m за кумулативни.

За радиовръзка се използват УКВ радиостанции FuG 15 SE 10 U и FuG 16. Вътрешната връзка се осъществява чрез разговорно устройство за четирима човека FuG Spr.

За сигнализация командирът разполага и с 27-mm сигнален пистолет Walther LP или LP-42.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Пленено от Съюзниците щурмово оръдие StuG IV от ранна продукция в Италия, юни 1944 г. Вижда се разликата в кабината на механик-водача с тази на StuG III, което се намира на заден план.
Пленено от Съюзниците щурмово оръдие StuG IV от ранна продукция в Италия, юни 1944 г. Вижда се разликата в кабината на механик-водача с тази на StuG III, което се намира на заден план.

Краткият производствен цикъл на StuG IV е причина за малко модифицирания на първоначалната машина. На първите 30 бройки, произведени от „Нибелунгенверк“ (Nibelungenwerke) са монтирани оръдия със старата маска от Stug 40 Ausf. F8. Всички останали машини са съоръжени с маска тип „свинска глава“ (Saukopfblende).

По-късната версия на StuG IV има няколко характерни отлики:

  • ходовата част е с по 3 опорни ролки, а не с по 4;
  • люковете на пълнача се отварят в посока ляво-дясно, а не напред-назад;
  • дулният спирач на оръдието е променен и е добавена опора за оръдието при походно положение;
  • добавена е курсова картечница, стреляща през отвор в оръдейната маска; ауспусите на двигателя са два и са вертикални;
  • в тавана на бойното отделение е добавен отвор за противопехотен гранатомет.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

StuG IV са използани както в частите на щурмовата артилерия, така и в танковите части. Организацията на частите е същата както и на тези с StuG III и StuG 40. Трудно се определя броят на постъпилите в отделните части щурмови оръдия, доколкото не е правено изрично разграничение между с StuG III и StuG IV. В периода 1944-45 г. са използвани и са попълване на загубите в танковите батальони. [8]

Изкарване на възстановен StuG IV в Полша
Изкарване на възстановен StuG IV в Полша

Към момента има запазени само 3 щурмови оръдия StuG IV – 2 в Полша и 1 в Латвия. [9]

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carruthers, Bob. Sturmgeschutze: Armoured Assault Guns (Hitler's War Machine). Pen & Sword Military, 2013. ISBN 9781781592182. с. 118.
  2. Ledwoch, Janusz. Sturmgeschütz IV Sd Kfz 167. Militaria, 2006. ISBN 83-7219-261-8. с. 48.
  3. Carruthers, Bob. Sturmgeschutze: Armoured Assault Guns (Hitler's War Machine). Pen & Sword Military, 2013. ISBN 9781781592182. с. 118.
  4. Ledwoch, Janusz. Sturmgeschütz IV Sd Kfz 167. Militaria, 2006. ISBN 83-7219-261-8. с. 48.
  5. Ledwoch, Janusz. Sturmgeschütz IV Sd Kfz 167. Militaria, 2006. ISBN 83-7219-261-8. с. 48.
  6. Ledwoch, Janusz. Sturmgeschütz IV Sd Kfz 167. Militaria, 2006. ISBN 83-7219-261-8. с. 48.
  7. Ledwoch, Janusz. Sturmgeschütz IV Sd Kfz 167. Militaria, 2006. ISBN 83-7219-261-8. с. 48.
  8. Chamberlain, Peter и др. Encyclopedia of German Tanks of World War Two. Arms & Armour, 1993. ISBN 9781854092144. с. 118.
  9. Ledwoch, Janusz. Sturmgeschütz IV Sd Kfz 167. Militaria, 2006. ISBN 83-7219-261-8. с. 48.
  • Doyle, Hilary и др. Sturmgeschütz III and IV. Osprey Publishing Ltd., 2001. ISBN 1-84176-182-6. с. 48.
  • Ledwoch, Janusz. Sturmgeschütz IV Sd Kfz 167. Militaria, 2006. ISBN 83-7219-261-8. с. 48.
  • Carruthers, Bob. Sturmgeschutze: Armoured Assault Guns (Hitler's War Machine). Pen & Sword Military, 2013. ISBN 9781781592182. с. 118.
  • Chamberlain, Peter и др. Encyclopedia of German Tanks of World War Two. Arms & Armour, 1993. ISBN 9781854092144. с. 118.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]