LT vz.35

LT vz.35
	LT vz.35
	Panzer 35(t) изложен във военния музей в Белград.
Тактико-технически данни
Националност	Чехословакия
Тип	лек танк
История на производство и служба
Проектант	Шкода
Производител	Шкода, ЧКД
Произвеждан	1936 – 1940
Брой произведени	434 (включително модификации T-11 и R-2)
На въоръжение	1936 – 1950
На въоръжение в	Чехословакия; Германия; България; Румъния
Конфликти	Втора световна война
Габаритни характеристики
Тегло	10.5 t
Дължина	4.90 m
Ширина	2.16 m
Височина	2.20 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)	25 mm
Броня (странична)	16 mm
Броня (задна)	8 mm
Основно въоръжение	37 mm KwK 34(t) L/40
Допълнително въоръжение	2×7,92 mm картечници ZB 35 или ZB 37
Технически данни
Силова установка	Шкода T-11; 120 к.с. (90 kW);
Макс. скорост	40 km/h (по шосе)
Запас от ход	193 km (по шосе); 120 km (прес. терен)
Ширина на ров	1.981 m
Вертикално препятствие	0.787 m
Екипаж	4
	LT vz.35 в Общомедия

LT vz. 35 или LT-35 е чехословашки лек танк, използван от Германия по време на Втората световна война под означението Panzerkampfwagen 35(t) или накратко Panzer 35(t).

Разработка

През октомври 1934 г. чехословашката армия обявява поръчка за нов среден танк с означение S-ll-a. През юни следващата година започват първите тестове, които показват много проблеми, свързани с бързата разработка. Въпреки това през октомври е направена поръчка за 160 машини. Първите пет са доставени в началото на 1936 г., но поради големия брой дефекти са върнати на Шкода за модификации.^[1]

По-късно са направени две нови поръчки. Една от чехословашката армия, с означение LT vz.35 за 138 броя, и една от румънската армия, с означение R-2 за 126 броя.^[1]

Постепенно проблемите са изчистени и танкът придобива добра репутация. След окупирането на Чехословакия германската армия приема останалите машини на въоръжение. Те получават означението Panzerkampfwagen 35(t). В допълнение са построени още 219 машини. Остават на въоръжение до 1942 г., когато започват да изпълняват ролята на влекачи за артилерийски оръдия и мортири или машини за поддръжка към танковите батальони.^[1]

Необичайното при този танк е, че превключването на предавките и управлението е улеснено с използването на сгъстен въздух, за да се намали умората на механик-водача. Това позволява извършване на дълги преходи с висока скорост. Системата показва проблеми при ниските зимни температури на Източния фронт.^[1]

Техническо описание

Корпус

Корпусът на танка е защитен с броня с дебелина, варираща от 12 mm до 35 mm. В предната лява част се намира картечар, а вдясно от него механик-водача. В купола са разположени командирът, изпълняващ ролята на стрелец, и пълнач, който е и радио оператор.^[1]

Ходова част

Окачването от всяка страна се състои от осем опорни колела (по две на талига), водещо и паразитно колело. Водещото колело е разположено в задната част, а паразитното в предната. Освен тях има и две поддържащи ролки.^[1]

Въоръжение

Основното въоръжение на танка се състои от 37,2 mm оръдие Шкода vz 34. Коаксиално на оръдието е разположена картечница – 7,92 mm „Збройовка Бърно“ ZB 35 или ZB 37, а още една е монтирана на корпуса. Боезапасът възлиза на 72 снаряда за оръдието и 1800 патрона за картечниците.^[1]

Двигател и трансмисия

Двигателят е 4-цилиндров карбураторен двигател Шкода Т-11 с мощност 120 к.с. при 1800 об/мин. Двигателят и трансмисията са разположени в задната част на корпуса. Скоростната кутия разполага с една задна и шест предни предавки.^[1]

Модификации

Т-11 – стандартно на танковете се монтира 37,2 mm оръдие A-3/L 40. В края на 1938 г. Афганистан поръчва 10 танка, на които е монтирано по-съвременно оръдие A-7/L 48. Окупацията на Чехословакия осуетява сделката и тези танкове са предадени през 1940 г. на България.

PzKpfw.35(t) – буквата t означава „tschechisch“ (чешки) – трофейните танкове са модифицирани от германците, които увеличават боекомплекта до 78 снаряда и 2250 патрона за картечниците, добавят подкалибрени снаряди, заменят чехословашката радиостанция с немска. 112 танка от тази модификация влизат в състава на 1 лека дивизия на Вермахта.

PzKpfw.35(t), командирски – преди кампанията срещу Франция 20 танка са оборудвани с допълнителна командирска радиостанция. На тези танкове е премахната картечницата в корпуса.

R-2 – румънска версия на танка, произвеждана по лиценз. Основната разлика е в опростената конструкция на бронелистовете на куполата.

TACAM R-2 – на основата на танка R-2 е създадено самоходно щурмово оръдие. На мястото на демонтираната купола се поставя 76 mm съветско оръдие ЗИС-3.

Танкът в България

Първите постъпки пред германското военно командване за доставка на нови танкове за българската армия прави ген. Руси Русев в качеството си на главен инспектор на въоръженията в министерството на войната през 1939 г. Той настоява за доставянето на 30 – 40 леки танка, необходими за изграждане на прикриващ фронт срещу Турция. В периода февруари-април 1940 г. първите 26 танка Шкода LT vz.35 от резервите на Вермахта са доставени в България. До октомври същата година са доставени още 10 машини директно от заводите на Шкода. На тези 10 машини, известни и като Т-11, е монтирано по-съвременното 37,2 mm оръдие А-7/L 48 вместо стандартното А-3/L 40. В българската армия танковете Шкода LT vz.35 са заведени под името бойна кола „Шкода“. Те формират трета рота към Бронираната дружина бойни коли от това време. От 1 януари 1941 г. вследствие реорганизацията на дружината танковете са разпределени в първите 3 от общо 4 роти на дружината, която след 25 юли 1941 г. вече е Първа дружина към Бронирания полк. Макар и със слабо въоръжение танковете участват в първата фаза на т.нар. Отечествена война, където понасят загуби още в първите сражения – в боевете край Пирот – Бела паланка (15 – 17 септември). Танковете са използвани успешно в боевете при Кочани и Подуево. През 1945 г. са бракувани и претопени 13 танка, а след 1947 г. съгласно клаузите на мирния договор и останалите бройки са свалени от въоръжение. Заедно с танковете T-IV „Майбах“ в средата на 50-те години няколко танка са вкопани по границата с Турция като дълговременни огневи съоръжения от отбранителната линия „Крали Марко“. Запазен е само един екземпляр с лафет за оръдие A-3, които се намира във външната експозиция на Националния военноисторически музей.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228.

Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945, С., Анжела, 2000.
Танки мира, Смоленск, Русич, 2001, с. 86 – 87

Портал „Втора световна война“

[Bishop-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228.

[1]