Направо към съдържанието

LT vz.35

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от LT vz. 35)
LT vz.35
Panzer 35(t) изложен във военния музей в Белград.
Тактико-технически данни
Националност Чехословакия
Типлек танк
История на производство и служба
ПроектантШкода
ПроизводителШкода, ЧКД
Произвеждан1936 – 1940
Брой произведени434 (включително модификации T-11 и R-2)
На въоръжение1936 – 1950
На въоръжение в Чехословакия
Германия
България
Румъния
КонфликтиВтора световна война
Габаритни характеристики
Тегло10.5 t
Дължина4.90 m
Ширина2.16 m
Височина2.20 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)25 mm
Броня (странична)16 mm
Броня (задна)8 mm
Основно въоръжение37 mm KwK 34(t) L/40
Допълнително въоръжение2×7,92 mm картечници ZB 35 или ZB 37
Технически данни
Силова установкаШкода T-11
120 к.с. (90 kW)
Макс. скорост40 km/h (по шосе)
Запас от ход193  km (по шосе)
120  km (прес. терен)
Ширина на ров1.981 m
Вертикално препятствие0.787 m
Екипаж4
LT vz.35 в Общомедия

LT vz. 35 или LT-35 е чехословашки лек танк, използван от Германия по време на Втората световна война под означението Panzerkampfwagen 35(t) или накратко Panzer 35(t).

През октомври 1934 г. чехословашката армия обявява поръчка за нов среден танк с означение S-ll-a. През юни следващата година започват първите тестове, които показват много проблеми, свързани с бързата разработка. Въпреки това през октомври е направена поръчка за 160 машини. Първите пет са доставени в началото на 1936 г., но поради големия брой дефекти са върнати на Шкода за модификации.[1]

По-късно са направени две нови поръчки. Една от чехословашката армия, с означение LT vz.35 за 138 броя, и една от румънската армия, с означение R-2 за 126 броя.[1]

Постепенно проблемите са изчистени и танкът придобива добра репутация. След окупирането на Чехословакия германската армия приема останалите машини на въоръжение. Те получават означението Panzerkampfwagen 35(t). В допълнение са построени още 219 машини. Остават на въоръжение до 1942 г., когато започват да изпълняват ролята на влекачи за артилерийски оръдия и мортири или машини за поддръжка към танковите батальони.[1]

Необичайното при този танк е, че превключването на предавките и управлението е улеснено с използването на сгъстен въздух, за да се намали умората на механик-водача. Това позволява извършване на дълги преходи с висока скорост. Системата показва проблеми при ниските зимни температури на Източния фронт.[1]

Техническо описание

[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът на танка е защитен с броня с дебелина, варираща от 12 mm до 35 mm. В предната лява част се намира картечар, а вдясно от него механик-водача. В купола са разположени командирът, изпълняващ ролята на стрелец, и пълнач, който е и радио оператор.[1]

Окачването от всяка страна се състои от осем опорни колела (по две на талига), водещо и паразитно колело. Водещото колело е разположено в задната част, а паразитното в предната. Освен тях има и две поддържащи ролки.[1]

Основното въоръжение на танка се състои от 37,2 mm оръдие Шкода vz 34. Коаксиално на оръдието е разположена картечница – 7,92 mm „Збройовка Бърно“ ZB 35 или ZB 37, а още една е монтирана на корпуса. Боезапасът възлиза на 72 снаряда за оръдието и 1800 патрона за картечниците.[1]

Двигател и трансмисия

[редактиране | редактиране на кода]

Двигателят е 4-цилиндров карбураторен двигател Шкода Т-11 с мощност 120 к.с. при 1800 об/мин. Двигателят и трансмисията са разположени в задната част на корпуса. Скоростната кутия разполага с една задна и шест предни предавки.[1]

Т-11 – стандартно на танковете се монтира 37,2 mm оръдие A-3/L 40. В края на 1938 г. Афганистан поръчва 10 танка, на които е монтирано по-съвременно оръдие A-7/L 48. Окупацията на Чехословакия осуетява сделката и тези танкове са предадени през 1940 г. на България.

PzKpfw.35(t) – буквата t означава „tschechisch“ (чешки) – трофейните танкове са модифицирани от германците, които увеличават боекомплекта до 78 снаряда и 2250 патрона за картечниците, добавят подкалибрени снаряди, заменят чехословашката радиостанция с немска. 112 танка от тази модификация влизат в състава на 1 лека дивизия на Вермахта.

PzKpfw.35(t), командирски – преди кампанията срещу Франция 20 танка са оборудвани с допълнителна командирска радиостанция. На тези танкове е премахната картечницата в корпуса.

R-2  – румънска версия на танка, произвеждана по лиценз. Основната разлика е в опростената конструкция на бронелистовете на куполата.

TACAM R-2 – на основата на танка R-2 е създадено самоходно щурмово оръдие. На мястото на демонтираната купола се поставя 76 mm съветско оръдие ЗИС-3.

Танк LT vz. 35 с лафет за оръдие A-3/L40 на българската армия от външната експозиция на Националния исторически музей – София, България
Танк LT vz. 35 с лафет за оръдие A-3/L40 на българската армия от външната експозиция на Националния исторически музей – София, България

Първите постъпки пред германското военно командване за доставка на нови танкове за българската армия прави ген. Руси Русев в качеството си на главен инспектор на въоръженията в министерството на войната през 1939 г. Той настоява за доставянето на 30 – 40 леки танка, необходими за изграждане на прикриващ фронт срещу Турция. В периода февруари-април 1940 г. първите 26 танка Шкода LT vz.35 от резервите на Вермахта са доставени в България. До октомври същата година са доставени още 10 машини директно от заводите на Шкода. На тези 10 машини, известни и като Т-11, е монтирано по-съвременното 37,2 mm оръдие А-7/L 48 вместо стандартното А-3/L 40. В българската армия танковете Шкода LT vz.35 са заведени под името бойна кола „Шкода“. Те формират трета рота към Бронираната дружина бойни коли от това време. От 1 януари 1941 г. вследствие реорганизацията на дружината танковете са разпределени в първите 3 от общо 4 роти на дружината, която след 25 юли 1941 г. вече е Първа дружина към Бронирания полк. Макар и със слабо въоръжение танковете участват в първата фаза на т.нар. Отечествена война, където понасят загуби още в първите сражения – в боевете край Пирот – Бела паланка (15 – 17 септември). Танковете са използвани успешно в боевете при Кочани и Подуево. През 1945 г. са бракувани и претопени 13 танка, а след 1947 г. съгласно клаузите на мирния договор и останалите бройки са свалени от въоръжение. Заедно с танковете T-IV „Майбах“ в средата на 50-те години няколко танка са вкопани по границата с Турция като дълговременни огневи съоръжения от отбранителната линия „Крали Марко“. Запазен е само един екземпляр с лафет за оръдие A-3, които се намира във външната експозиция на Националния военноисторически музей.

  1. а б в г д е ж з Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228.
  • Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945, С., Анжела, 2000.
  • Танки мира, Смоленск, Русич, 2001, с. 86 – 87