Hummel

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Hummel
SdKfz 165 Hummel, Musée des Blindés, France, pic-2.JPG
Тактико-технически данни
Националност Flag of Germany (1935–1945).svg Германия
Тип самоходна артилерия
История на производство и служба
На въоръжение в Вермахт
Конфликти Втора световна война
Габаритни характеристики
Тегло 24 t
Дължина 7,17 m
Ширина 2,97 m
Височина 2,81 m
Броня и въоръжение
Броня (челна) 30 мм
Броня (странична) 20 мм
Броня (задна) 20 мм
Основно въоръжение 150 мм sFH 18/1 L/30
18 снаряда
Допълнително въоръжение 7.92 мм картечница MG-34
600 патрона
Технически данни
Силова установка Майбах HL 120 TRM V-12
300 к.с.
Окачване листови пружини
Макс. скорост 42 km/h (по шосе)
Запас от ход 215  km (по шосе)
Екипаж 6
Hummel в Общомедия

Hummel е германско самоходно артилерийско оръдие, базирано на шасито Geschützwagen III/IV и въоръжено с 150 мм гаубица.

Използвано е от Вермахта по време на Втората световна война от края на 1942 г. до края на войната. Към днешна дата са оцелели шест бройки от машината, всичките музейни експонати.

Пълното означение е Panzerfeldhaubitze 18M auf Geschützwagen III/IV (Sf) Hummel (Sd.Kfz. 165). На 27 февруари 1944 г. Хитлер нарежда името Hummel (от немски: пчела) да бъде свалено, тъй като го счита за неподходящо за бойна машина.[1]

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Батарея от Hummel в готовност за стрелба, централно-южна Русия, юни 1943 г.
Hummel преминава през хълм в централно-южна Русия, юни 1943 г.

Hummel е проектиран през 1942 г., след като се проявява нуждата за мобилна артилерийска поддръжка за танковите войски по време на операция „Барбароса“.[1] Наличната към този момент самоходна артилерия във Вермахта се оказва с ограничени възможности.

Първата разгледана възможност е да се сложи гаубица 10,5-cm leFH 18 върху шаси на Panzer III, но тя е отхвърлена в полза на същото оръдие, но върху шаси на Panzer IV. Построен е един прототип.

Проектът е отхвърлен в полза на по-мощната гаубица 15-cm sFH 18 върху специално проектиран Geschützwagen III/IV, който комбинира елементи на Panzer III (управление и кормилна система) и Panzer IV (окачване и двигател).[1] Същото шаси се използва и при Nashorn.

Двигателят е преместен в центъра на превозното средство, за да се направи място за леко бронирано бойно отделение с открит покрив в задната част, което да приютява екипажа и оръдието.[1] По-късните модели има малко променено отделение на водача и предна структура, предлагаща повече място за радио оператора и водача.[1]

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като основният Hummel може да носи само ограничено количество амуниции, се налага разработването на Munitionsträger Hummel. Той представлява стандартен Hummel, но без гаубицата и със специални места за поставяне на амунициите. При нужда, те пак могат да се снабдят с 15-cm гаубица от обикновения Hummel.

Към края на войната са произведени 714 Hummel, заедно със 150 носачи на амуниции със същия дизайн.

Бойна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Hummel за пръв път участва в мащабен бой при Курск, когато около 100 участват в бронирани артилерийски батальони (Panzerartillerie Abteilungen) на танковите дивизии. Те са сформирани в отделни тежки самоходни артилерийски батареи, като всяка от тях има по шест Hummel и един носач на амуниции.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Rickard, John. Hummel (Bumblebee)/15cm Schwere Panzerhaubitze auf Fahrgestell Panzerkampfwagen III/IV (Sf). // historyofwar.org. Посетен на 29 юли 2014.