Направо към съдържанието

Боргвард IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Боргвард IV
Боргвард IV в Германския танков музей, Мунстер.
Тактико-технически данни
НационалностГерманска империя
История на производство и служба
ПроизводителБоргвард
Произвеждан1942 - 1944
Брой произведени12 тестови машини
616 Ausf A
260 Ausf B
305 Ausf C
На въоръжение приВермахт
КонфликтиВтора световна война
Габаритни характеристики
Тегло3,6 t
Дължина3,65 m
Ширина1,8 m
Височина1,19 m
Броня и въоръжение
Основно въоръжение500 кг експлозив
Технически данни
Силова установкаБоргвард 6M RTBV
Макс. скорост38 km/h (по шосе)
Запас от ход212  km (по шосе)
Екипаж1
Боргвард IV в Общомедия

Боргвард IV или Sd.Kfz. 301 (на немски: Sonderkraftfahrzeug 301 – машина със специално предназначение 301) е бронирана машина за полагане на тежки взривни заряди с дистанционно управление, проектирана и използвана от Германия през Втората световна война. Официалното ѝ обозначение е Schwerer Ladungsträger Borgward B IV – носител на тежки товари Боргвард B IV. Среща се също като Sonderschlepper B IV и Gerät 690.

История на създаването

[редактиране | редактиране на кода]

По време на битката за Франция инженери от 1-ва танкова дивизия преобразуват Панцер I в машини за разрушаване на бункери и разчистване на мини. Използвани са да поставят експлозивни заряди с таймер на бункери и в минни полета, без да губят машината. През октомври 1941 г. на Боргвард е поверена разработката на машина със специално предназначение с дистанционно управление. Дизайнът е базиран на техния транспортьор на боеприпаси Munitionsschlepper VK301.[1]

Задната част на Боргвард IV в Германския танков музей, Мунстер.

През април 1942 г. е произведена тестова серия от 12 машини. Страничната броня е с дебелина 5 mm.[1]

Разработени са три модела – Ausf. A, Ausf. B и Ausf. C (на немски: Ausführung или накратко Ausf., в превод: модел). От модел А са произведени 616 машини в периода май 1942 – юни 1943 г., а от модел B са произведени 260 в периода юли – ноември 1943 г. Двигателят е Боргвард 6M RTBV с мощност от 49 конски сили при 3300 оборота в минута. За разлика от тестовата серия при модел A към страничната и задната броня са добавени 8 mm бронирани плочи, увеличени до 10 mm при модел B. При модел B също така е преместена радио антената напред и е подобрен модулът за дистанционно управление.[1]

Броня на модел A[1]
броня (mm/под ъгъл) челна странична задна горна/долна
купол 8/24° 8/21° няма няма
надстройка 10/47° 5+8/0° 5+8/19° 3/90°
корпус 10/79° 5+8/0° 5+8/55° 4/90°
Боргвард IV в бронетанковия музей в Кубинка.

Модел C е представен през декември 1943 г. и включва подобрена броня и опростена конструкция. Между декември 1943 и септември 1944 г. са произведени 305 машини. Двигателят е сменен с Боргвард 6B с мощност от 78 конски сили при 3000 оборота в минута.[2]

Броня на модел C[2]
броня (mm/под ъгъл) челна странична задна горна/долна
купол 15/22° 8/22° няма няма
надстройка 20/57° 20/0° 20/30° 6/90°
корпус 20/79° 20/0° 20/55° 6/90°

Недостатък на тези машини е невъзможността на оператора да наблюдава целта от безопасно разстояние. Правени са опити за поставяне на камера в челната част.[2]

В края на войната на няколко машини са монтирани установки за изстрелване на Raketen Pz B 54.[2]

Оперативно използване

[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1943 г. 312-а танкова рота, част от група армии „Център“, успешно използва тези машини за разчистване на минни полета в района на Курск.[1]

Оцелели екземпляри на Боргвард IV са изложени във военноисторическия музей във Виена[3], бронетанковия музей в Кубинка[4], музея на американското наследство в Голям Бостън, САЩ, и германския танков музей в Мунстер. Пети в работно състояние е изложен в музея „Овърлорд“ в Колвил-сюр-Мер.

На 31 март 2010 г. по време на изкопни работи при южната жп гара във Виена е открит добре запазен Боргвард IV заедно с други реликви от Виенската операция. Военноисторическият музей го възстановява и добавя към своята изложба.[3]

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Peter, Chamberlain et al. Encyclopedia of German tanks of World War Two. Arms and Armour Press, 1978 (1993). ISBN 1-85409-214-6. (на английски)
  1. а б в г д Chamberlain 1973, с. 152.
  2. а б в г Chamberlain 1973, с. 153.
  3. а б Kampfzone Südbahnhof // Wiener Zeitung, 31 март 2010 г. Посетен на 17 март 2024 г.
  4. WWII German tanks and carriers // Бронетанков музей в Кубинка. Посетен на 17 март 2024 г.