Sturer Emil

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Sturer Emil
German heavy SP gun on VK3001(H) chassis.JPG
Модел на Sturer Emil
Тактико-технически данни
Националност Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Тип прототип на унищожител на танкове
История на производство и служба
Произвеждан 1942 - 1943
Брой произведени 2
На въоръжение 1942 - 1943
На въоръжение в Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Конфликти Втора световна война
Габаритни характеристики
Тегло 35 t
Дължина 9,7 m
Ширина 3,16 m
Височина 2,7 m
Броня и въоръжение
Броня (челна) 15 – 50 mm
Основно въоръжение Рейнметал 128 mm PaK 40 L/61
Допълнително въоръжение 7.92 мм картечница MG-34
Технически данни
Силова установка Майбах L116 300 hp
Макс. скорост 25 k km/h (по шосе)
Екипаж 5
Sturer Emil в Общомедия

Sturer Emil (12,8 cm Selbstfahrlafette auf VK3001(H) „Sturer Emil“) е прототип на германски унищожител на танкове от времето на Втората световна война. Шасито на танка е базирано на прототипа на Хеншел – VK3001, а въоръжението е 128 mm K L/61 танково оръдие на Рейнметал.

Конструирани са два прототипа (наименовани Макс и Мориц), които служат на Източния фронт – изпратени са за войскови изпитания в 3-а рота на 521-ви тежък изтребително-противотанков дивизион (3/schwere Panzerjager Abteilung 521), действащ в състава на група армии „Юг“. Използвани са за бойни действия в Донските степи, а после и в обсадата на Сталинград. Единият е унищожен, а другият е пленен в Сталинград през 1943 г. с 22 белега за успешни попадения, отбелязани на дулото. Плененият танк е изложен в музея на танкове Кубинка.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]