Вирбелвинд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вирбелвинд
Wirbelwind, CFB Borden, 1.jpg
Тактико-технически данни
Националност Флаг на Нацистка Германия Нацистка Германия
Тип Самоходна противовъздушна установка
На въоръжение 1944 - 1945 г.
Габаритни характеристики
Тегло 22 t
Дължина 5,89 m
Ширина 2,88 m
Височина 2,76 m
Основно въоръжение 2-cm Flak 38
Допълнително въоръжение 7,92-mm MG 34
Скорострелност 3200 изстрела/мин. (2-cm)
1 350 изстрела/мин. (7,92-mm)
Макс. далекобойност 200 km
Технически данни
Силова установка 12-цилиндров Майбах HL 120 TRM
296 к.с. (221 kW)
Окачване ресорно
Макс. скорост 40 km/h (по шосе)
Екипаж 5 души
Вирбелвинд в Общомедия

Флакпанцер IV Вирбелвинд (на немски: Flakpanzer IV „Wirbelwind“; в превод: Противовъздушен танк IV „Вихър“) е немска самоходна противовъздушна установка, базирана на танка Панцер IV. Разработена е през 1944 г. като наследник на Möbelwagen.

През първите години на Втората световна война немският Вермахт проявява малко интерес в разработването на самоходни противовъздушни оръдия, но докато Съюзниците натрупват въздушно превъзходство, нуждата от повече подвижни и добре въоръжени самоходни противовъздушни оръдия се увеличава. В началото на лятото на 1944 г. СС-Хауптщурмфюрер Карл Вилхелм Краузе от 12-та СС танкова дивизия Хитлерюгенд измисля идеята за Флакпанцер IV Вирбелвинд.[1] Той представя концепцията на СС-Оберщурмбанфюрер Макс Вюнше, командващ на 12-ти СС танков полк, а тя впоследствие бива одобрена от Хитлер. Производството на Вирбелвинд започва през юли 1944 г., когато са произведени първите 17 бройки.

Кулата на Панцер IV е премахната и заменена от отворена кула с девет страни, в която е поставено четирицевно оръдие 2-cm Flak 38. Предпочитан е дизайн със затворена кула, но това се оказва неподходящо, поради големия дим, който се произвежда от противовъздушното оръдие. Формата на кулата ѝ печели прякора „Бисквитена кутия“ (на немски: Keksdose). Производството на машината се осъществява от Остбау Верке в Жаган, Силезия. Въпреки това, в сражение 2-сантиметровите снаряди се оказват недостатъчно ефективни срещу самолети и така е създаден по-мощен наследник, който в крайна сметка замества Вирбелвинд. Това е Флакпанцер IV Оствинд, който е въоръжен с 3,7-cm Flak 43.[2]

Комбинацията от броня и скорострелност от четирите цеви на Вирбелвинд го прави много ефективен срещу леко бронирани сухопътни цели (например камиони и бронирани коли), а пехотата е особено уязвима срещу него.[3]

Между 87 и 105 установки Вирбелвинд са създадени от поправени шасита на Панцер IV, но поради несъответствие в записаните производствени брой от Остбау Верке и Вермахта, точният брой вероятно никога няма да бъде узнат.[2] На Източния фронт са изпратени около 90 бройки, а на Западния – около 16.

В днешно време са запазени два екземпляра Вирбелвинд. Единият се намира в град Кил, Германия, а вторият се намира във военновъздушната база Борден в Онтарио, Канада.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Flakpanzer IV Wirbelwind and Ostwind. // Achtungpanzer.com, 18 март 2013. Посетен на 19 юни 2014.
  2. а б Chamberlain, Peter. Encyclopedia of German Tanks of World War II. Cassell, 1999. ISBN 978-1854095183. с. 110 – 111.
  3. Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of WWII: The Comprehensive Guide to Over 1,500 Weapons Systems, Including Tanks, Small Arms, Warplanes, Artillery, Ships, and Submarines. Sterling Publishing Company, Inc., 2002. ISBN 978-1-58663-762-0. с. 166 – 167.
  4. Surviving Pz. IV Variants