Южнокурилск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Южнокурилск
Южно-Курильск
— селище от градски тип —
Знаме
      
Герб
Страна Русия
Федерален субектСахалинска област
РайонЮжнокурилски
Надм. височина40 m
Население7105 души (2016)
КметВасилий Соломко
Основаване1946
Първо споменаване1646 г.
Пощенски код694500
Телефонен код+7 42455
МПС код65
Часова зонаUTC+11:00
Официален сайтwww.yuzhnokurilsk.ru
Южнокурилск в Общомедия

Южнокурилск (на руски: Южно-Курильск; на японски: 古釜布; на айнски: Фурукамаппу) е селище от градски тип в Сахалинска област, Русия.

Разположено е на остров Кунашир от Курилските острови и има излаз към Южнокурилския проток. Административен център е на Южнокурилски градски окръг. Към 2016 г. има население от 7105 души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището през зимата.
Централният площад на Южнокурилск.
Селището от птичи поглед.

Усвояване на о. Кунашир[редактиране | редактиране на кода]

Историята на селището е свързана с историята на Курилските острови като цяло. В Русия Курилите първоначално стават известни след експедициите на Иван Москвитин и съратниците му, след които изследователя Нехорошко Колобов разказва за айните (местните жители на Курилите) през 1646 г. както и похода на Владимир Атласов през 1697 г. След тези събития Курилските острови и Сахалин се усвояват съвестно от японци и руснаци. Към края на 18 век на Курилите се появяват руски селища от заточеници и доброволци. Основани са японски фабрики, укрепени пунктове с военни гарнизони. През 1769 г. офицерът Иван Чьорни получава известие, че японци населяват Кунашир.[2]

Айнско селище[редактиране | редактиране на кода]

Отслабена от Кримската война, през 1855 г. Русия подписва Симодския трактат, според който отдава на Япония части от южните Курили, в това число и о. Кунашир. По това време на мястото на съвременното селище съществува айнско селище с име Фурукамаппу, което преведено от айнски означава „място за търговия, обмяна“. Заедно със съседните села Окинокотан и Исоянбецу се наброяват 50 къщи. По времето на японската администрация до 1945 г. на острова са основани и други селища.[2]

Основаване на селището[редактиране | редактиране на кода]

Кунашир минава под съветска власт на 1 септември 1945 г. в резултат на Курилската десантна операция. На 2 февруари 1946 г. островът е включен в състава на Сахалинска област (тогава Южносахалинска област). С Указ на Президиума на Върховния Съвет на РСФСР от 5 юни 1946 г. е основано руско селище и е наименувано Южнокурилск. Тече активно строителство със силите на съветските войници и японските военнопленници, които са държани в отделен лагер на острова.[2]

С решение на съветското правителство цялото японско население от Курилските острови е преселено в Япония на о. Хокайдо през лятото на 1947 г. По това време на Курилите име много преселници и сезонни работници от различни краища на СССР. Рибното стопанство на Кунашир и Шикотан започва да увеличава значително своето производство.[2]

След цунами, което удря Южнокурилск прз 1953 г., много обществени обекти са построени наново на 30 m по-високо отпреди и получават названието „нов район“. Земетресение от 1994 г. с епицентър в открито море на изток от о. Хокайдо нанася огромни щети на сградите в селището и много от тях са построени наново.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Южнокурилск е най-голямото населено място на Курилските острови.

Население по години
1959[3] 1970[4] 1979[5] 1989[6] 2002[7] 2009 2010
3478 3214 4633 6344 5751 6465 5832
2011 2012 2013 2014 2015 2016[1]
5869 6249 6579 7048 7196 7105

По данни от 2002 г. селището е населено от: 80,3% руснаци, 8,2% украинци, 1,2% татари, 1,1% беларуси, 1% казахи и 8,2% от други народности.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Южнокурилск се проявява като мусонен. Класифицира се като умереноконтинентален, граничещ със субарктичен, поради ниските летни температури. Поради влиянието на Тихия океан, най-топлите месеци са август и септември, а октомври е по-топъл от юни. Климатът в този район е аномалия и необичайно студен за географската му ширина, имайки предвид близостта до тропика и морското влияние.

  Климатични данни за Южнокурилск 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 8,5 9,3 11,9 20,9 26,2 29,0 30,4 30,5 27,8 22,4 18,2 14,8 30,5
Средни максимални температури (°C) −1,6 −2,4 0,3 4,9 8,7 11,4 14,8 18,3 17,5 13,4 7,6 1,5 7,9
Средни температури (°C) −4,2 −5,3 −2,4 1,7 5,2 8,6 12,4 15,9 15,1 10,8 4,7 −1 5,1
Средни минимални температури (°C) −6,4 −7,8 −4,7 −0,5 3,0 6,8 10,7 14,1 13,0 8,3 2,0 −3,3 2,9
Абсолютни минимални температури (°C) −16,5 −20,3 −18 −11,4 −3,1 0,3 2,8 7,0 4,3 −1 −7,6 −13,6 −20,3
Средни месечни валежи (mm) 61 38 74 85 128 104 145 146 172 121 107 72 1253
Източник: Погода и Климат[8]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основният отрасъл в селището е риболовът и свързаните с него промишлености.[2]

Южнокурилск е обслужван от летище Менделеево разположено на 15 km югозападно. Има на разположение и пристанище с редовни пътнически и товарни превози.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Южно-Курильск“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​