Юлиус Фучик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлиус Фучик
Julius Fučík
Роден 23 февруари 1903 г.
Починал 8 септември 1943 г. (40 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Чехия Чехия
Награди Международна награда за мир (посмъртно)
Юлиус Фучик в Общомедия

Юлиус Фучик (на чешки: Julius Fučík; 1903–1943) е чешки журналист, литературен и театрален критик, публицист и общественик-антифашист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Къщата на Фучик в Пилзен

Юлиус Фучик е роден на 23 февруари 1903 г. в Прага, столицата на Чехия, влизаща тогава в състава на Австро-Унгария. Учи във философския факултет на Пражкия университет. От 1921 г. е член на компартията на Чехословакия, а през 1920-те става един от редакторите на печатните органи на компартията на Чехословакия – вестника „Руде право” (“Rudé právo”) и журнала „Творба“ (“Tvorba”).

Юлиус Фучик е убеден антифашист, а по време на Втората световна война— деец отСъпротивата. В периода на немската окупация на Чехословакия той публикува под псевдоним цикъл патриотични статии и есе. От 1941 г. Фучик е член на нелегалния ЦК на компартията на Чехословакия и ръководи изданията на партията.

През април 1942 г. е арестуван от гестапо. Намирайки се в пражкия затвор Панкрац, той написва най-известната си книга, „Репортаж с примка на шията“ (на чешки: Reportáž psaná na oprátce), в която се появява известната фраза: „Хора, обичах ви. Бдете!” (на чешки: Lidé, měl jsem vás rád. Bděte!).

През 1945 г. книгата на Фучик е публикувана и по-късно преведена на 74 езика. Книгата е документално-художествено свидетелство за борбата на антинацистското движение на Съпротивата в Чехословакия по време на войната. Тя е и изложение на размислите на Фучик за смисъла на живота и за отговорностите на всеки човек за съдбата на света. За книгата си, през 1950 г. Юлиус Фучик посмъртно е удостоен с Международна награда за мир. Към началото на 21 век, книгата е преведена на повече от 80 езика – повече отколкото „Приключенията на храбният войник Швейк”.

През 1943 г. Фучик е убит в известния берлински затвор Пльотцензее. Той е осъден от Народния съдебен състав на Роланд Фрайслер, впоследствие осъдил участниците от заговора от 20 юли.

Образът на Фучик и следващите поколения[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на Фучик на гарата Холешовице в Прага; 2008 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]