Юлия Рябчинска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлия Рябчинска
съветска каякарка
Родена
Починала
Погребана Украйна
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Мюнхен 1972 K-1 500 м
Световно първенство по фехтовка
Златен медал Белград 1971 K-4 500 м

Юлия Петровна Рябчинска (на украински: Ю́лія Петрі́вна Рябчи́нська; моминско име – Бабак; 21 януари 1947 г., Песчанка, Виницка област, Украинска ССР – 13 януари 1973 г., Поти, Грузинска ССР) е украинска съветска[1] каякарка, олимпийска шампионка през 1972 г. и световна шампионка през 1971 г., заслужил майстор на спорта на СССР (1972).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Юлия Рябчинска започва спортния си път, когато е слешателка на курсове за медицински сестри във Виница, с треньор Анатолий Иванов. Тя се качва за първи път на лодка на 20-годишна възраст, скривайки от треньора неумението си да плува. Първите официални състезания на Рябчинска са гонките за Купата на Голям Днепър, където тя сензационно завършва първа.[2]

През 1968 г., на украинското първенство в Донецк, тя заема второ място, след като покрива норматива за майстор на спорта.

През 1969 г., на шампионата на СССР в Хмелницки, тя заема 4-то място в състезания на четворка каяк и 5-то място в двойка каяк.

През 1970 г. тя отново става пета в двойката на шампионата на СССР и шеста в четворката.

През 1971 г. Рябчинска, която се състезава за „Локомотив“ Одеса, на заключителния тренировъчен лагер в Тракай преди Олимпийските игри в Мюнхен, печели решителната надпревара срещу двукратната олимпийска шампионка Людмила Пинаева за правото да представя страната на Олимпийските игри. „Неистовото трудолюбие, постоянството и великолепните качества на боец заставиха треньорите на националния отбор да ѝ обърнат внимание. Талантливата каякарка беше включена в националния отбор и през 1971 г. на световното първенство в Белград тя получи първите си златни медали в щафетното състезание в представянето в четворка каяк“, пише олимпийският шампион от Сеул Иван Клементиев.

1972 г. е съдбоносна година в кариерата на спортистката. На олимпийския гребен канал „Фелдмохинг“ на разстояние 500 м на единичен каяк, Рябчинска демонстрира майсторска класа: 132 загребвания в минута и предимство на финала пред най-близката съперница от четири метра (0,86 сек).[3]

На 13 януари 1973 г. Юлия Рябчинска трагично загива по време на тренировъчен лагер в Поти, Грузия, удавяйки се в река Капарча. Лодката на олимпийската шампионка се преобръща в ледената вода, когато спортистите, участвали в тренировъчните състезания, се връщат в олимпийската база.[3]

Първоначално искат да погребат Юлия Рябчинска в Одеса на Алеята на славата, което е подкрепено със специално разрешение от първия секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна, Владимир Шчербицки. Но в последния момент съпругът ѝ, Александър, настоява тя да бъде погребана в родната си Песчанка.[3]

През 1973 г. с решение на Държавния комитет по спорта на СССР е създаден ежегодният Международен мемориал „Юлия Рябчинска“, който, до разпадането на Съветския съюз, се провежда в Москва на гребния канал в Крилатское и се смята за едно от най-престижните състезания в света на гребането. По-късно турнирът мигрира в Украйна, провежда се в Тернопол, Днепропетровск, Житомир. За първи път състезанието се провежда в Одеса, където тя е тренирала и работила, през 2000 г. и постига голям успех.[4]

В Одеса, по инициатива на треньора на Рябчинска Генадий Дяченко, е открит Музей на спортната слава „Юлия Рябчинска“.

Награди и постижения[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден Почетен знак.
  • Олимпийски шампион през 1972 г. (единичен каяк, 500 м).
  • Световен шампион през 1971 г. (каяк-четворка: заедно с Екатерина Куришко, Наталия Бойко и Людмила Пинаева).
  • Шампион на СССР през 1971 г. (каяк-четворка и щафета 4 × 500 като част от националния отбор на Украйна заедно с Л. Маслий, Г. Бойко и Е. Куришко).
  • Сребърен медалист от шампионата на СССР през 1971 г. (единична каяк, 500 м).
  • Бронзов медалист от шампионата на СССР през 1972 г. (двойка каяк с Г. Осминина).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. РЯБЧИНСЬКА Юлія Петрівна в Украинска съветска енциклопедия
  2. Антонина Середина.. Юлия Рябчинская (Из записок тренера). // Книга Советские олимпийцы. Посетен на 2011-03-31.
  3. а б в Крест над водой. // Советский спорт. Посетен на 31 март 2011 г.
  4. Анна Шпак.. Биография Юлии Рябчинской. // Команда. Посетен на 31 март 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рябчинская, Юлия Петровна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.