Юрий Онуфриенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юрий Онуфриенко
Руски космонавт
Информация
Роден6 февруари 1961 г. (63 г.)
с. Рясное, Золочевски район, Харковска област, СССР, (дн. Украйна)
Националностукраинец
Сегашна професиялетец
Званиеполковник от ВВС на Русия
Престой в космоса389 денонощия 14 часа 45 мин
СелекцияГрупа ЦПК-10/ВВС-10 (1987)
МисииСоюз ТМ-23/ Мир, STS-108-Експедиция 4-STS-111
Емблема на мисията
Пенсиониране17 март 2004
Юрий Онуфриенко в Общомедия

Юрий Иванович Онуфриенко е Герой на Русия, летец-космонавт на Русия, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 февруари 1961 г. в с. Рясное, Золочевски район, Харковска област, Украинска ССР. Учи в Золочевското средно училище №1, което завършва през 1978 г. След това постъпва в Ейското висше военно-авиационно училище за летци „В. Комаров“, което завършил през 1982 г. с диплом на „летец-инженер“.

От 7 декември 1982 г. служи в 229-и авиационен полк в Далечноизточния военен окръг отначало като летец, а от 22 май 1983 — старши летец. От 21 ноември 1984 г. служи в 209-и авиационен полк.

На 22 април 1989 г. е зачислен като кандидат за космонавт-изпитател в Центъра за подготовка космонавти (ЦПК). От юни 1989 г. до януари 1991 г. преминава курс по общокосмическа подготовка и на 1 февруари 1991 г. му е присвоена квалификацията „космонавт-изпитател“. От април 1991 до април 1994 г. преминава подготовка по програмата за полети до орбиталната станция „Мир“.

От 1992 г. до април 1994 преминава подготовка във факултет „Аерокосмология“ в Международния център за образователни системи, след завършване на който получава квалификацията „инженер-еколог“ и международен сертификат за титлата „магистър по екологичен мениджмънт“.

От 1994 до 1995 няколко пъти влиза в дублиращи екипажи като командир на екипажа.

Първи космически полет[редактиране | редактиране на кода]

Първия си космически полет извършва от 21 февруари до 2 септември 1996 г. като командир на космическия кораб (КК) „Союз ТМ-23“ и орбиталната станция „Мир“ заедно с Юрий Усачев и Шанън Лусид (САЩ). По време на полета извършва шест излизания в открития космос с обща продължителност 30,5 часа. Общата продължителност на полета е 193 денонощия 19 часа 7 минути и 35 секунди.

От 28 юли 1997 г. влиза в дублиращия екипаж на Експедиция-1 на МКС като командир на екипажа, а също така и в основния екипаж на Експедиция-3 на МКС заедно с Михаил Тюрин. Във връзка с промяна на екипажите на 20 октомври 1997 г. е назначен за командир на дублиращия екипаж на Експедиция-2 на МКС и основния екипаж на Експедиция-4 на МКС заедно с Карл Уолц (САЩ) и Даниел Бурш (САЩ).

Втори космически полет[редактиране | редактиране на кода]

Втория си космически полет извършва от 5 декември 2001 г. до 19 юни 2002 г. като командир на Експедиция-4 на МКС заедно с Карл Уолц и Даниел Бърш. Полетът започва със совалката „Индевър“, мисия STS-108. По време на полета извършва две излизания в открития космос с обща продължителност 12 часа и 2 минути. Кацането на Земята става отново с Индевър, мисия STS-111. Общата продължителност на полета е 195 денонощия 19 часа 39 минути и 17 секунди.

На 17 март 2004 г. е назначен за заместник началник на 1-во управление на „Центъра за подготовка на космонавти“.

Има 2-ри разряд по скиспорт и шахмат; занимава се с риболов, фотография и тенис.

Награди и звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Герой на Русия (16 октомври 1996) – за успешно осъществяване на международния космически полет на орбиталния научноизследователски комплекс „Мир“ и проявени при това мъжество и героизъм[1]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ – IV степен (2 февруари 2004) – за мъжество и висок професионализъм, проявени при осъществяване на космическия полет на Международната космическа станция[2]
  • Орден на Почетния легион (Франция, 1997)
  • Два медала „За космически полет“ (НАСА)
  • Медал „За обществени заслуги“ (НАСА)
  • Летец-космонавт на Русия (16 октомври 1996) – за успешно осъществяване на международния космически полет на орбиталния научноизследователски комплекс „Мир“ и проявени при това мъжество и героизъм[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ на Президента на Русия от 16 октомври 1996 г. № 1444
  2. Указ на Президента на Русия от 2 февруари 2004 г. № 126
  3. Указ на Президента на Русия от 16 октомври 1996 г. № 1443

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]