Янко Янев (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Янко Янев
български философ, поет и есеист
Янко Янев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Янко Янев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ИнтересиФилософия на историята, история на философията
ПовлиянХегел, Ницше
Янко Янев в Общомедия

Янко Янев е български философ, поет, и есеист с националсоциалистически възгледи.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янко Янев е роден в Пещера на 20 ноември 1900 г. През 1919 г. заминава за Германия, за да следва драматургия, но се ориентира към изучаване на философия и история. Учи в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Завършва като доктор по философия с дисертация на тема „Живот и свръхчовек“.[2]

След завръщането си в България работи в библиотеката на Софийски университет от 1923 г. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение.

След 1934 г. се установява за постоянно в Германия, където чете лекции в Берлинския университет по културна история на България.

Загива по време на англо-американските бомбардировки на Дрезден през Втората световна война на 13/14 февруари 1945 г.

Философия и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Неговите философски възгледи се формират под въздействието на Хегел. Привърженик е на индивидуализма в българска литература (пише и издава статии и монографии за Димо Кьорчев, публикува статии за д-р Кръстьо Кръстев и Пейо Яворов); проповядва философията на Ницше, а част от творбите му са настолни четива за нацистки младежки организации в Германия и след Втората световна война са забранени.

Янев е интерпретатор на немския класицизъм и романтизъм – автор е на публикации за Г. Е. Лесинг, Р. М. Рилке, Х. фон Клайст в списанията „Българска мисъл“ и „Златорог“). Автор е, също така, на книги с поезия, есеистика, философия.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Антихрист“ (1926)
  • „Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел“ (1927; 1996)
  • „Хегел. Личност, съдба, философия“ (1928; 1996)
  • „Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес“ (1928)
  • „Димо Кьорчев. Художествена биография“ (1932)
  • „Петър Чаадаев. Личност и философия“ (1932)
  • „Героичният човек“ (1934)
  • „Образът на младото поколение“ (1935)

На немски[редактиране | редактиране на кода]

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Янев е шести прав от ляво надясно на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  • „Der Mythos auf dem Balkan“ (1936)
  • „Sudosteuropa und der deutsche Geist“ (1938)
  • „Demonie des Jahrhunderts“ (1939)
  • "Zwischen Abend und Morgen, eine Balkanrhapsodie" (1943)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Цацов. „Българският Дионисиев комплекс“. Велико Търново, Фабер, 2008 ISBN 978-954-775-857-5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Troebst, Troebst. Das makedonische Jahrhundert: von den Anfängen der nationalrevolutionären Bewegung zum Abkommen von Ohrid 1893-2001. ausgewählte Aufsätze, Südosteuropäische Arbeiten 130. Т. Untersuchungen zur Gegenwartskunde Südosteuropas 40. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2007. ISBN 3486580507. с. 170.
  2. а б Биографична справка за Янко Янев в Литернет.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]