Направо към съдържанието

Сегашно време

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сегашното време е глаголно време, изразяващо действие или състояние, което е налице в момента на говоренето (т.е. сегашния момент). Няма значение кога в миналото е започнало, нито кога в бъдещето ще завърши, важното е да бъде непрекъснато и продължаващо в сегашния момент.[1]

Сегашното време изразява също общи истини (валидни винаги); обичайно повтарящи се действия или състояния около момента на говорене, дори да не са налични точно в момента на говорене. В определени случаи то може да се употребява вместо минало и бъдеще време.

В българския език има три глаголни спрежения. Те се различават по завършека на глаголната основа, който личи най-ясно в 3 л. ед.ч. сег.вр.: тогава глаголът няма окончание, така че тази форма съвпада с глаголната основа.

  • Ако глаголната основа завършва на ,
    то глаголът е от първо спрежение.
  • Ако глаголната основа завършва на ,
    то глаголът е от второ спрежение.
  • Ако глаголната основа завършва на или ,
    то глаголът е от трето спрежение.

Формите на глагол в сегашно време се получават, като се добавят към основата следните окончания за лице и число:

ед.ч. мн.ч.
1 л. -а/-я/-м -м/-ме
2 л. -те
3 л. -ат/-ят/-т

Бележки по таблицата:

  • Глаголите от III спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на , а в 1 л. мн.ч. – на -ме.
    Пример: аз отварямние отваряме.
  • Глаголите от I и II спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на -а/-я, а в 1 л. мн.ч. – на .
    Примери:
    аз четание четем;
    аз брояние броим.
    В западните български говори е широко прието окончанието -ме за всички спрежения в 1 л. мн.ч. (четеме, летиме). Тези форми не се приемат в българския книжовен език (допускат се само в поезията поради метрически съображения).[1]
  • Глаголите от II спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на , независимо дали пред основната гласна стои съгласна, или друга гласна.
    Примери:
    той летиаз летя;
    той броиаз броя;
    той таиаз тая.
    Единственото изключение е случаят, когато пред основната гласна стои шушкав звук (ж, ш, ч или дж): тези звукове са винаги твърди в българския книжовен език, затова окончанието в 1 л. ед.ч. е .
    Примери:
    той лежиаз лежа;
    той грешиаз греша;
    той мълчиаз мълча.
  • Глаголите от I спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на –a, когато пред основната гласна стои съгласна; в противен случай окончанието е (добавянето на звука [й] към окончанието се нарича йотация).
    Примери: чета, сека; но играя, милея.
    Обаче глаголите от III разред на I спрежение завършват на мека съгласна + я.
    Примери: капя, къпя, сипя.
  • Глаголите от III спрежение имат окончание в 3 л. мн.ч.
  • Глаголите от I и II спрежение имат окончание -ат или -ят в 3 л. мн.ч. Предпоследната буква (а или я) е същата като окончанието за 1 л. ед.ч.
  • При глаголите от I и II спрежение основната гласна изпада в 1 л. ед.ч. и в 3 л. мн.ч.
    Пример: той четете четат, не: те четеат.
    Това явление може да създаде впечатлението, че основната гласна е част от окончанието, което не е така.[1]

С формообразуването на глаголите в сегашно време са свързани някои исторически звукови закони. Много отдавна не е било възможно изговарянето на к, гх) пред е и и. В тези позиции при глаголите от I спрежение в сегашно време:

  • к преминава в ч;
  • г преминава в ж.

Примери: секасече; могаможеш.

При спрягане на глагол в сегашно време ударението не се мести.
Последната сричка на глагол от III спрежение не може да е ударена.

Описаните закономерности се илюстрират от следните примери:

I спрежение
1 л. ед.ч. чета̀ пека̀ мо̀га игра̀я
2 л. ед.ч. четѐш печѐш мо̀жеш игра̀еш
3 л. ед.ч. четѐ печѐ мо̀же игра̀е
1 л. мн.ч. четѐм печѐм мо̀жем игра̀ем
2 л. мн.ч. четѐте печѐте мо̀жете игра̀ете
3 л. мн.ч. чета̀т пека̀т мо̀гат игра̀ят
II спрежение
1 л. ед.ч. летя̀ тая̀ кроя̀ устро̀я лежа̀ греша̀ търча̀
2 л. ед.ч. летѝш таѝш кроѝш устро̀иш лежѝш грешѝш търчѝш
3 л. ед.ч. летѝ таѝ кроѝ устро̀и лежѝ грешѝ търчѝ
1 л. мн.ч. летѝм таѝм кроѝм устро̀им лежѝм грешѝм търчѝм
2 л. мн.ч. летѝте таѝте кроѝте устро̀ите лежѝте грешѝте търчѝте
3 л. мн.ч. летя̀т тая̀т кроя̀т устро̀ят лежа̀т греша̀т търча̀т
III спрежение
1 л. ед.ч. глѐдам отва̀рям
2 л. ед.ч. глѐдаш отва̀ряш
3 л. ед.ч. глѐда отва̀ря
1 л. мн.ч. глѐдаме отва̀ряме
2 л. мн.ч. глѐдате отва̀ряте
3 л. мн.ч. глѐдат отва̀рят

Окончанията -а(т) и -я(т) за 1 л. ед.ч. и за 3 л. мн.ч. на глаголите от I и II спрежение се изговарят съответно като [ъ(т)], [йъ(т)] и [ ' ъ(т)]. Поради редукцията на неударените гласни явлението е ясно забележимо само под ударение.
Примери:
а̀з чета̀ [а̀с четъ̀] – тѐ чета̀т [тѐ четъ̀т];
а̀з кроя̀ [а̀с кройъ̀] – тѐ кроя̀т [тѐ кройъ̀т].
а̀з летя̀ [а̀с лет'ъ̀] – тѐ летя̀т [тѐ лет'ъ̀т].

Това правило важи само в сегашно време;
то не важи за глаголите в минало време.
Пример:
— сегашно време, 1 л. ед.ч.: а̀з летя̀ [а̀с лет'ъ̀];
минало свършено време, 3 л. ед.ч.: то̀й летя̀ [то̀й лет'а̀].

Изключения:

  1. Глаголът зна̀я е от I спрежение и се спряга като глагола игра̀я:
    зна̀я, зна̀еш, зна̀е, зна̀ем, зна̀ете, зна̀ят.
    Но той има и дублетна форма за 1 л. ед.ч.: знам с окончание , което не е характерно за I спрежение.
  2. Глаголът ям е от I спрежение и се спряга така, сякаш основната му форма е яда̀ (обаче няма такава форма):
    ям, ядѐш, ядѐ, ядѐм, ядѐте, яда̀т.
  3. Глаголът дам е от I спрежение и се спряга така, сякаш основната му форма е дада̀ (обаче няма такава форма):
    дам, дадѐш, дадѐ, дадѐм, дадѐте, дада̀т.

Основната употреба на сегашното време е за обозначаване на действия, протичащи във или около момента на говорене. Тук спадат:

  • Действия или състояния в самия момент на говорене:
    В момента Петър играе футбол.
  • Продължителни действия или състояния около момента на говорене:
    Все още живея под наем.
  • Повтарящи се действия или състояния около момента на говорене, дори да не са налични точно в този момент:
    Тези дни кашлям доста. (Говорещият може да не кашля точно в момента на говорене.)
  • Постоянни истини, вкл. научни закони:
    Небето е синьо.
    Младостта е по-хубава от старостта.
    Две и две прави четири.
    Енергията не се създава и не се унищожава.
    На морското равнище водата кипи при 100 градуса по Целзий.
  • Пословици и поговорки (могат да се отнесат към постоянните истини):
    Дървото се превива, докато е младо.

Сегашното време има и преносна употреба:

  • Вместо бъдеще време – за сигурни (например запланувани) събития:
    Утре постъпвам в болница.
  • Вместо минало или бъдеще време – за създаване на ярка картина (все едно че събитията се разиграват пред очите на събеседниците) може да се употребят няколко последователни глагола в сегашно време в рамките на по-голям текст, чието основно време е минало или бъдеще:
    Разказах за затрудненията си и моят приятел веднага ми предложи помощ.
    Ставам, стискам му ръката цели пет минути и горещо му благодаря!
  • Вместо минало време – за създаване на цялостен разказ (това е т.нар. сегашно историческо време):
    Априлското въстание избухва през 1876 година.
    Това глаголно време се използва и в енциклопедиите, вкл. в Уикипедия.
  • Вместо минало или бъдеще време – след глагол за умствена или сетивна дейност:
    Мислех, че не разбираш. Ще мисля, че не разбираш.
    Еднакво правилни са изреченията
    Видях го, че идва. и Видях го, че идваше.
    В тези случаи езиковата практика дава предпочитание на изразите със сегашно време.[1]

Сегашното време на глаголите от несвършен вид (например чета) може да се употребява самостоятелно:
Чета интересна книга.

Сегашното време на глаголите от свършен вид (например прочета) не може да се употребява самостоятелно, а само в подчинени изречения:
Искам да прочета тази книга.
Какво ще науча, ако прочета тази книга?
Тези изрази се отнасят за бъдещето, въпреки че са в сегашно време. Подобна промяна в смисъла настъпва и с глаголите от несвършен вид:
Искам да чета интересни книги.
Тук действието четене е бъдещо въпреки сегашното време на глагола.

  1. а б в г Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 110 – 113.