11-а армия (Германия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 11-та армия (Германия))
Направо към навигацията Направо към търсенето
11-а армия
11. Armee
Информация
Активна 1915 – ноември 1918
5 октомври 1940 – 21 ноември 1942
26 ноември 194421 април 1945
Държава Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Клон Balkenkreuz.svg Вермахт
Тип полева армия
Битки/войни

Първа световна война

Командири
Изтъкнати
командири
Аугуст фон Макензен
Макс фон Галвиц
Ерих фон Манщайн

11-а армия (на немски: 11. Armee) е германска полева армия, която участва и в двете световни войни.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Самоходна мортира стреля към Севастопол

През 1940 г. в разгара на Втората световна война армията отново е активна за германската инвазия в Съветския съюз.

Като част от група армии „Юг“ тя воюва в СССР по време на Операция Барбароса. През септември 1941 г. Ерих фон Манщайн поема нейното командване, след като дотогавашният ѝ командир генерал-полковник Ойген Ритер фон Шоберт загива в самолетна катастрофа, когато самолета му каца в руско минно поле.

Преди началото на Операция Барбароса, 11-а армия има следния състав:

  • 7-и корпус
  • 30-и корпус
  • 42-ри корпус
  • 54-ти корпус
  • Планинско-стрелкови корпус

Армията е натоварена с нахлуването в Крим и в преследването на вражеските сили по фланговата линия на група армии „Юг“, която напредва дълбоко в Русия.

Битка за Севастопол[редактиране | редактиране на кода]

Фронтовата линия в Крим през декември 1941 до май 1942 г.

От 1941 г. армията воюва в южна Русия и до средата на лятото на 1942 г. обсажда Севастопол. Не участва в Операция Блау, когато група армии „Юг“ атакува дълбоко в южната част на Русия и се отправя към Сталинград (който е следващата мишена на немците). Въпреки това тя отрязва пътя на руснаците по море и по този начин решава съдбата на останалите руски защитници. След тази операция близо 100 хил. души са взети в плен. За постиженията си в битката при Керч и при щурма на Севастопол Манщайн е издигнат в чин генерал-фелдмаршал, а доволният от победата Хитлер, който одобрил Кримския щит отбелязал положените усилия на 11-а армия. След това генерал-фелдмаршалът препоръчва армията за един от двата кръстосани протока при Керч и за нападението над Кубан, от което ще ѝ се отдаде възможност да помогне при превземането на Ростов или да се присъедини към резерва на група армии „Юг“. Впоследствие вместо това една част от 11-а армия заедно с тежката обсадна техника е прехвърлена към група армии „Север“. По-късно Манщайн е изпратен да следи намалението на Ленинград, а остатаците от 11-а армия са разпределени към група армии „Център“ и група армии „Юг“. Главната квартира на армията е неактивна от 21 ноември 1942 г. и се е използва от новосъздадената група армии „Дон“.

Състав на армията по време на обсадата на Севастопол[редактиране | редактиране на кода]

По време на битката при Севастопол германската 11-а армия е съставена от 9 пехотни дивизии (в това число влизат и 2 дивизии, изпратени в допълнение към армията по време на битката), два корпуса, както и два румънски стрелкови корпуса, плюс различни спомагателни сили, включително 150 танка и няколко стотици самолета. Освен тези сили тя включва и една от най-тежките и концентрирани полеви артилерии на Вермахта.

Генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн

От октомври 1944 до април 1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Beevor, Antony. Berlin: The Downfall 1945, Penguin Books, 2002, ISBN 0-670-88695-5
  • Tessin, Georg Verbände und Truppen der deutschen Wehrmacht und Waffen-SS 1939 – 1945, Volume 3, Biblio Verlag, 1974, ISBN 3-7648-0942-6

Бележки[редактиране | редактиране на кода]