11-та армия (Германия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
11-та армия
11. Armee
Активна 1915 - ноември 1918
5 октомври 1940 - 21 ноември 1942
26 ноември 194421 април 1945
Държава Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Клон Balkenkreuz.svg Вермахт
Тип Полева армия
Битки/войни Първа световна война

Втора световна война

Командири
Изтъкнати
командири
Аугуст фон Макензен
Макс фон Галвиц
Ерих фон Манщайн

11-та армия (на немски: 11. Armee) участва и в двете Световни войни.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Самоходна мортира стреля към Севастопол.

През 1940 г. в разгара на Втората световна война армията отново е активна за немската инвазия в Съветския съюз.

Като част от група армии „Юг“ тя воюва в Русия по време на Операция Барбароса. През септември 1941 г. Ерих фон Манщайн поема нейното командване. Бившият й командир е бил генерал-полковник Ойген Ритер фон Шоберт, които загинал в самолетна катастрофа, когато самолета му кацнал в руско минно поле.

Преди началото на Операция Барбароса, 11-та армия има следния състав:

    • 7-ми корпус
...
    • 30-ти корпус
...
    • 42-ри корпус
...
    • 54-ти корпус
...
    • Планинско-стрелкови корпус
...

Армията е натоварена с задачата за нахлуването в Крим и в преследването на вражеските сили по фланговата линия на група армии „Юг“, която напредва дълбоко в Русия.

Битка за Севастопол[редактиране | редактиране на кода]

Фронтовата линия в Крим през декември 1941 до май 1942 година.

От 1941 г. армията воюва в южна Русия и до средата на лятото на 1942 г. тя обсажда Севастопол. Не участва в Операция Блау, когато група армии „Юг“ атакува дълбоко в южната част на Русия и се отпрявя към Сталинград (който е бил следващата мишена на немците), но въпреки това тя отрязва пътя на руснаците по море и по този начин решава съдбата на останалите руски защитници. След тази операция близо около 100,000 души маршируваха в плен. За постиженията си в Битката при Керч и при щурма на Севастопол Манщайн е бил издигнат в чин генерал-фелдмаршал, а доволният от победата Хитлер, който одобрил Кримския щит отбелязал положените усилия на 11-та армия. След това генерал-фелдмаршала препоръчал армията за един от двата кръстосани протока при Керч и за нападението над Кубан, от което ще и се отдаде възможност да помогне при превземането на Ростов или да се присъедини към резерва на група армии „Юг“. Впоследствие вместо това една част от 11-та армия, заедно с тежката обсада е била прехвърлена към група армии „Север“. По-късно Манщайн е бил изпратен да следи намалението на Лелинград а остатаците от 11-та армия са били разпределени към група армии „Център“ и група армии „Юг“. Главната квартира на армията е била неактивна от 21 ноември 1942 г. и се е използва от новосъздадената група армии „Дон“.

Състав на армията по време на Обсадата на Севастопол[редактиране | редактиране на кода]

По време на Битката при Севастопол германската 11-та армия беше съставена от 9 пехотни дивизии (в това число влизат и 2 дивизии изпратени в допълнение към армията по време на битката), два корпуса и също два румънски стрелкови корпуса, плюс различни спомагателни сили включително и 150 танка, както и няколко стотици самолета. Освен тези помощи тя съдържа и една от най-тежките и концентрирани полеви артилерии на Вермахта.

Генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн.

От октомври 1944 до април 1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Beevor, Antony. Berlin: The Downfall 1945, Penguin Books, 2002, ISBN 0-670-88695-5.
  • Tessin, Georg Verbände und Truppen der deutschen Wehrmacht und Waffen-SS 1939 - 1945, Volume 3, Biblio Verlag, 1974, ISBN 3-7648-0942-6.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Според други източници генерал Винклер заменя генерал Галвиц като командващ 11-та армия на 10.08.1916 година.