Направо към съдържанието

90 mm/50 Mod. 1938/1939

от Уикипедия, свободната енциклопедия
90 mm/55 корабно зенитно оръдие Mod. 1938/1939
90 mm/50 Mod. 1938/1939
История на производството
Разработено1938 г.
Страна на производство Италия
ПроизводителGio. Ansaldo & C.и
OTO
История на службата
Години на експлоатацияот 1940 г.
На въоръжение в Италия Кралски ВМС на Италия
Войни и конфликтиВтора световна война
Характеристики на оръдието
Калибър, mm90
Дължина на ствола, mm/калибра4500/50
Тип затворКлинов-хоризонтален
Маса на оръдието със затвора, kg
1960
Маса на снаряда, kg10,1
Начална скорост на снаряда, m/s
860
Принцип на зарежданеУнитарно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута
12[1]
Характеристики на артилерийската установка
Обща маса на АУ, kg19 072
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °
-5°/+75°
Ъгъл на завъртане, °-120°/+120°
Максимална далечина на стрелбата, m
13 000 (при +45°)
Досегаемост по височина, m
10 800

90 mm/50 Mod. 1938/1939 e корабно зенитно оръдие с калибър 90 mm разработено и произвеждано в Италия. Състои на въоръжение в Кралските ВМС на Италия. Оръдието е проектирано от компанията Ansaldo, също така се произвежда по лиценз от компанията OTO. Разликите между моделите са незначителни. Най-съвършеното зенитно оръдие в италианския флот в периода на Втората световна война. Използва се на линейните кораби от типа „Андреа Дория“ и „Литорио“[1]. Като цяло, се показва недостатъчно ефективно, като средство за ПВО на линкорите. На базата на това оръдие е разработено 90 mm/53 зенитно оръдие за сухопътните войски и частите на ПВО, състоящо на въоръжение до началото на 1950-те години.

90 mm зенитно оръдие се разработва от компанията Ansaldo в края на 1930-те години за замяна на стандартното среднокалибрено зенитно оръдие на флота 100 mm/47 OTO Mod. 1928, което вече не съответства на изискванията на новото време, особено по скорострелност и скорост на насочване. Първите образци на оръдието са готови към 1938 г. и през същата година са поставени на броненосния крайцерСан Джорджо“. Изпитанията преминават доста удовлетворително и е решено тези оръдия да се поставя на модернизируемите линкори „Андреа Дориа“ и най-новите линкори „Литорио“. Освен това е планирано с тях да се въоръжат и планираните за строеж леки крайцери от типа „Констанцо Чано“.

  1. а б Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 342.
  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Малов А., Патянин С. Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой. М., «Яуза», „Коллекция“. ЭКСМО, 2010. ISBN 978-5-699-39675-7.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 90 mm/50 Mod. 1938/1939 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​