Леки крайцери тип „Констанцо Чано“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Констанцо Чано“
Classe Constanzo Ciano
Флаг Италия Италия
Клас и тип Леки крайцери от типа „Констанцо Чано“
Живот
Състояние не са строени
Характеристика
Дължина 189 m
Ширина 19 m
Газене 6,9 m
Задвижване 2 парни турбини Parsons;
2 гребни винта;
115 000 к.с.
Скорост 33 възела
(61 km/h)
Водоизместимост 9615 t (стандартна)
11 810 t (пълна)
Броня пояс: 30+100 mm;
палуба: 10 – 15+45 mm;
кули: 140 mm;
траверси: 30+100 mm;
бойна рубка: 140 mm
Въоръжение
Артилерия 2x2 и 2x3 152 mm;
Зенитна артилерия:
8x1 90 mm;
4x2 37 mm;
6x2 20 mm
Торпеда 2x3 533 mm ТА[1][2]

Констанцо Чано (на италиански: Constanzo Ciano) са серия леки крайцери на италианския флот планирани за построяване преди началото на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са поръчани 2 единици: „Констанцо Чано“ (на италиански: Constanzo Ciano) и „Луиджи Рицо“ (на италиански: Luigi Rizzo). Проекта е разработен на базата на много успешните крайцери от типа „Дука дели Абруци“. Във военноморската литература са известни и като „Кондотиери F“ (Condottieri F). Всичко се предполага построяването на шест крайцера от този тип, със залагането на първите два през 1940 г. Във връзка с влизането на Италия във Втората световна война плановете за постройката са отменени. Командването на флота счита, че е по-важно да се ускори построяването на разрушители и торпедни катери[3].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Командването на италианския флот е напълно удовлетворено от характеристиките на леките крайцери от типа „Дука дели Абруци“, влезли в строй през 1937 г., които стават първите пълноценни леки крайцери на флота и не отстъпват по своите бойни качества на леките крайцери на водещите морски държави[4]. За това възникват и планове за развитие на удачния проект. Всичко според програмата за 1939 – 1940 г. са планирани за построяване шест леки крайцера. Основно те повтарят типа „Дука дели Абруци“. Дебелината на бронята на оръдейните кули на главния калибър и броневата палуба е незначително увеличена, надстройките имат малко по-различна форма. Главната особеност на крайцерите трябва да бъде замяната на остарелите 100 mm/47 зенитни орудия с най-новите 90 mm/50 оръдия, поставени в еднооръдейни кули, стабилизирани по две равнини[5]. Първоначалният проект предвижда оснащаването на крайцерите с новите 65 mm зенитни автомати, но тяхната недовършеност води до връщането към традиционните за флота 37 mm сдвоени зенитни оръдия. Освен това, за първи път на италиански крайцери изначално се предвижда поставянето на 20 mm сдвоени зенитни автомати вместо традиционните голямокалибрени зенитни картечници[2]. Предполага се снабдяването на крайцерите с един или два катапулта и носене на до четири хидросамолета[5].

Според някои данни, три от шестте нови крайцера са предназначавани за базиране в района на Червено море. Поради това, за тях е планирано поставянето на комбинирана дизел-паротурбинна енергетична установка. Дизели Fiat с обща мощност 15 000 к.с. трябва да задвижват среден винт. Така се предполага обезпечаването на радиус на действие от базата в Сомалия до бреговете на Австралия. Също е планирано, за първи път във флота, крайцерите да имат подводна защита[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-83170-303-2.
  2. а б Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
  3. Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia.
  4. Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.. Все крейсера Второй мировой. 266 с.. ISBN 5-699-19130-5.
  5. а б Трубицын С.Б.. Легкие крейсера Италии. 1934 – 1972. 39 с.. ISBN 978-5-98830-029-8.
  6. Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.. Все крейсера Второй мировой. 267 с..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.. Все крейсера Второй мировой. ISBN 5-699-19130-5.
  • Трубицын С.Б.. Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972. ISBN 978-5-98830-029-8.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-83170-303-2.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Констанцо Чиано““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.