Леки крайцери тип „Констанцо Чано“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Констанцо Чано“
Classe Constanzo Ciano
Флаг Италия Италия
Клас и тип Леки крайцери от типа „Констанцо Чано“
Живот
Състояние не са строени
Характеристика
Дължина 189 m
Ширина 19 m
Газене 6,9 m
Задвижване 2 парни турбини Parsons;
2 гребни винта;
115 000 к.с.
Скорост 33 възела
(61 km/h)
Водоизместимост 9615 t (стандартна)
11 810 t (пълна)
Броня пояс: 30+100 mm;
палуба: 10 – 15+45 mm;
кули: 140 mm;
траверси: 30+100 mm;
бойна рубка: 140 mm
Въоръжение
Артилерия 2x2 и 2x3 152-mm;
Зенитна артилерия:
8x1 90-mm;
4x2 37 -mm;
6x2 20-mm
Торпеда 2x3 533-mm ТА[1][2]

Констанцо Чано (на италиански: Constanzo Ciano) са серия леки крайцери на италианския флот планирани за построяване преди началото на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са поръчани 2 единици: „Констанцо Чано“ (на италиански: Constanzo Ciano) и „Луиджи Рицо“ (на италиански: Luigi Rizzo). Проектът е разработен на базата на много успешните крайцери от типа „Дука дели Абруци“. Във военноморската литература са известни и като „Кондотиери F“ (Condottieri F). Всичко се предполага построяването на шест крайцера от този тип, със залагането на първите два през 1940 г. Във връзка с влизането на Италия във Втората световна война плановете за постройката са отменени. Командването на флота счита, че е по-важно да се ускори построяването на разрушители и торпедни катери[3].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Командването на италианския флот е напълно удовлетворено от характеристиките на леките крайцери от типа „Дука дели Абруци“, влезли в строй през 1937 г., които стават първите пълноценни леки крайцери на флота и не отстъпват по своите бойни качества на леките крайцери на водещите морски държави[4]. За това възникват и планове за развитие на удачния проект. Всичко според програмата за 1939 – 1940 г. са планирани за построяване шест леки крайцера. Основно те повтарят типа „Дука дели Абруци“. Дебелината на бронята на оръдейните кули на главния калибър и броневата палуба е незначително увеличена, надстройките имат малко по-различна форма. Главната особеност на крайцерите трябва да бъде замяната на остарелите 100-mm/47 зенитни оръдия с най-новите 90-mm/50 оръдия, поставени в еднооръдейни кули, стабилизирани по две равнини[5]. Първоначалният проект предвижда оснащаването на крайцерите с новите 65-mm зенитни автомати, но тяхната недовършеност води до връщането към традиционните за флота 37-mm сдвоени зенитни оръдия. Освен това, за първи път на италиански крайцери изначално се предвижда поставянето на 20-mm сдвоени зенитни автомати вместо традиционните голямокалибрени зенитни картечници[2]. Предполага се снабдяването на крайцерите с един или два катапулта и носене на до четири хидросамолета[5].

Според някои данни, три от шестте нови крайцера са предназначавани за базиране в района на Червено море. Поради това за тях е планирано поставянето на комбинирана дизел-паротурбинна енергетична установка. Дизели Fiat с обща мощност 15 000 к.с. трябва да задвижват среден винт. Така се предполага обезпечаването на радиус на действие от базата в Сомалия до бреговете на Австралия. Също е планирано, за първи път във флота, крайцерите да имат подводна защита[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-83170-303-2.
  2. а б Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
  3. Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia.
  4. Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.. Все крейсера Второй мировой. 266 с.. ISBN 5-699-19130-5.
  5. а б Трубицын С.Б.. Легкие крейсера Италии. 1934 – 1972. 39 с.. ISBN 978-5-98830-029-8.
  6. Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.. Все крейсера Второй мировой. 267 с..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.. Все крейсера Второй мировой. ISBN 5-699-19130-5.
  • Трубицын С.Б.. Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972. ISBN 978-5-98830-029-8.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-83170-303-2.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Констанцо Чиано““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.