Голяма синя чапла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ardea herodias)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голяма синя чапла
Le Grand Heron Profil.jpg
Le Grand Heron.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Pelecaniformes Пеликаноподобни
семейство: Ardeidae Чаплови
род: Ardea Чапли
вид: Ardea
herodias
Голяма
синя чапла
Научно наименование
Уикивидове Ardea herodias
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение[1]
Great Blue Heron-rangemap.gif
Голяма синя чапла в Общомедия

Голяма синя чапла (Ardea herodias) е северноамериканска птица от семейство Чаплови. Тя е близък роднина на срещащата се в България сива чапла.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Голямата синя чапла е разпространена в цяла Северна Америка с изключение на арктическите райони на Канада и Аляска. Среща се и в цяла Централна Америка, Карибските и Галапагоските острови. В Русия се наблюдава популация на остров Ратманов в Беринговия проток. Екземпляри от вида макар и рядко се срещат и на Хавайските острови, в Европа като Испания, Азорските острови[2] и Англия[3]. Обитава разнообразни биоми с изключение на пустинни и високопланински територии.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват пет подвида на голямата синя чапла както следва:[2]

  • Ardea herodias herodias Linnaeus, 1758 – основния подвид.
  • Ardea herodias fannini Chapman, 1901 – среща се по северозападното тихоокеанско крайбрежие.
  • Ardea herodias wardi Ridgway, 1882 – среща се от Канзас и Оклахома до северна Флорида.
  • Ardea herodias occidentalis Audubon, 1835 – среща се в южна Флорида и Карибските острови.
  • Ardea herodias cognata Bangs, 1903 – среща се на Галапагоските острави.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Голямата синя чапла е най-голямана чапла обитаваща Северна Америка. Висока е 97 – 137 cm, тежи 2,1 – 2,5 kg. Мъжките са по-едри от женските. Средният размах на крилете е 213 cm. Крилете са дълги, клюна е светложълт, дълъг и завършва конично. Опашката е къса, краката са дълги и зелени. Шията е също дълга. Оперението по горната част на тялото е сиво, а по шията има бели, черни и рижави ивици. При мъжките в задната част на главата се образува гъст кичур от черни пера.

Известно е че най-дълго живялата голяма синя чапла е умряла на 23 години. Живеят средно по 15 години. Най-уязвими са те в първата година от своя живот когато умират 69% от малките. Основна опасност за яйцата са американската врана и гарванът гробар. Новоизлюпените пилета и малките чапли са плячка за орли, еноти, мечки, лешояди и други хищни животни.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Птиците са активни предимно в сутрешните и вечерните часове, когато ловуват риба. Те водят самотен начин на живот и предпочитат да ловуват сами. Гнездят в колонии както с представители на своя вид, така и с чапли от други видове. В северните ареали птиците са прелетни като презимуват в южните части на континента. Основната храна за тях е рибата, но в менюто им влизат и жаби, гущери, саламандри, змии, водни кончета, раци и други дребни животинки.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Големите сини чапли отглеждат по едно потомство в годината. Периодът на размножаване е от март до май в северното полукълбо и от ноември до април в южното. Женската снася от 2 до 7 бледосини яйца. По правило птиците от северните популации снасят по-голям брой яйца. И двамата родителя участват в мътенето което продължава 26 – 30 дена. Те хранят малките около 2 месеца, докато не станат способни да летят и не намират сами храна. Половата зрялост настъпва на 22 месечна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. BirdLife International. Ardea herodias. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 23 май 2010. (на английски)
  2. а б del Hoyo, J., Elliott, A., & Sargatal, J., eds. (1992). Handbook of the Birds of the World Vol. 1. Lynx Edicions, Barcelona ISBN 84-87334-10-5.
  3. "Heron in UK, 3K miles off target