Embraer E-Jet

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Embraer E-Jet
Embraer 190-100IGW, Bulgaria Air JP7414546.jpg
Описание
Националност Флаг на Бразилия Бразилия
Тип Пътнически самолет
Производител Ембраер
Произведени бройки 1090
Първи полет 19 февруари 2002 г.
Използван от ЛОТ Полски АвиолинииБългария Ер
Тактико-технически данни
Екипаж 2 Пилота
Embraer E-Jet в Общомедия

Фамилията Ембраер E-Jet (на английски: Embraer E-Jet family е серия теснофюзелажни самолети с два двигателя, произведени от бразилския самолетен производител Ембраер. Представени са за първи път на авиошоуто в Париж през 1999 г. и влизат в производство през 2002 г. Серията е голям успех за бразилския производител и самолетите се ползват както от малки регионални авиокомпании, така и от най-големите авиокомпании по целия свят. Към юни 2016 г. са произведени 1238 броя.

Дизайн и разработка[редактиране | редактиране на кода]

Линията „Ембраер E-Jet“ е съставена от две семейства пътнически самолети и един бизнес джет. По-малките Е170 и Е175 създават базовия модел, на база на който са направени и по-големите Е190, Е195 и бизнес джетът Lineage 1000, които са издължени версии с по-мощни двигатели, по-големи крила, хоризонтални стабилизатори и колесници. Е170 и Е175 са 95% идентични, също както и Е190 и Е195. Двете семейства са 89% идентични, като споделят еднакво напречно сечение на фюзелажа, еднаква авионика, Honeywell Primus Epic Electronic Flight Instrument System (EFIS). Всички самолети от линията са оборудвани с уинглет за подобрен разход на гориво.

Всички самолети от линията са със салон с по 4 седалки на редица (2+2) и споделят един дизайн на фюзелажа (двоен мехур), който Ембраер е разработил, за да има достатъчно място над главата на изправен човек без да се навежда. Е190 и Е195 имат същия максимален брой пасажери, като ранните версии на Боинг 737 и имат двигатели, които са по-тихи, което ги прави удобни за летища с тежки ограничения за звука.

Второ Поколение на семейството Е-Jets[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2011 г. Ембраер обяви, че работи по модифицирана версия на семейството с подобрени двигатели. Новата версия на самолетите ще имат по-модерни двигатели с по-нисък разход на гориво и по-голям диаметър на вентилатора. Самолетите ще бъдат оборудвани и с по-високи колесници и крила с нов дизайн. Подобренията целят по-голяма конкурентоспособност на пазара след появата на новия Bombardier CSeries. Очаква се новите самолети да влязат в експлоатация през 2018 г.

GEPratt & Whitney и Rolls-Royce са възможни доставчици на новите двигатели. Двигателят на Pratt & Whitney беше избран през януари 2013 г. Honeywell Primus Epic 2 бе избран за пакета авионика на самолета.

През февруари 2012 г. Ембраер обявява че разработват нов модел със 130 места.

Оперативна История[редактиране | редактиране на кода]

Първият Е170 е доставен през март 2004 г. на ЛОТ Полски Авиолинии, следвано от дъщерната компания на US Airways MidAtlantic Airways и Алиталия. ЛОТ е извършил първия пътнически полет с Е170 на 17 март 2004 г. от Варшава до Виена. Най-голямата поръчка за серията е от JetBlue за 100 Е190 с опции за още 100.

Четиристотната машина е доставена през 2008 г. на Republic Airlines в САЩ. Същата година на 6 ноември Jet Blue поставя рекорд за най-дълъг полет с Е190 от Анкоридж в Аляска до Бъфало, Ню Йорк. Полетът е дълъг 4,989 km (2,694 nm), като той е извършен с празен самолет на непътнически полет. Самолетът впоследствие се връща на работа в базата на авиокомпанията на летище Кенеди в Ню Йорк след двумесечна чартърна операция с кандидатката за вицепрезидент Сара Пейлин. През септември 2009 г. шестотният произведен самолет от серията е доставен на ЛОТ. Kenya Airways получава дванадесетият си самолет от серията, който е също и деветстотният произведен самолет от серията „Ембраер“ E-Jet на 10 октомври 2012 г.

На 13 септември 2013 г. с церемония в завода на Ембраер в Сао Хосе дос Кампос е доставен самолетът със сериен номер 1000. На самолета има изрисувано специално лого, за да отбележи доставката.

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

E175 на Air Canada се изкачва.
E195 на Flybe
Кокпита на Ембраер Lineage 1000.

Е170 и Е175[редактиране | редактиране на кода]

Моделите Е170 и Е175 са в клас до 80 места и са по-малките модели от серията. Задвижвани са от два двигателя General Electric CF34-8E с 14,200 паунда (62.28 kN) тяга всеки. Самолетът конкурира Бомбардие CRJ-700 и Бомбардие CRJ-900 и турбовитловият Бомбардие Q400. Самолетът е замислян да замести нишата заемана от BAe 146 и Фокер 70.

Е170 е първият произведен от серията. Прототипът 170 – 001, регистриран като PP-XJE е произведен на 29 октомври 2001 г. и изпълнява първия си полет 119 дни по-късно на 19 февруари 2002 г. Самолетът е показан публично на конференцията на регионалните авиокомпании през май 2002 г. След добрата реакция от страна на авиокомпаниите, компанията пуска и Е175, по-издължената версия на Е170 полита за първи път през юни 2003 г. Първият америнански превозвач, използвал самолета е US Airways след сертифицирането му от FAA, като първият му полет е на 4 април 2004 г. Прототипът 170 – 001 извършва последния си полет на 11 април 2012 г. след което бива нарязан за части в САЩ.

Е190 и Е195[редактиране | редактиране на кода]

Е190 и Е195 са по-големите модели от серията, те са оборудвани с нови, по-големи крила, по-голям хоризонтален стабилизатор и нови по-мощни двигатели, GE CF34-10E,[4] с 18,500 паунда (82.30 kN) всеки. Тези самолети конкурурат Бомбардие CRJ-1000, CS100, Боинг 717, Боинг 737 – 600 и Еърбъс А318.

Първият полет на Е190 е извършен на 12 март 2004 г. от самолета с регистрация PP-XMA, а първият полет на Е195 е извършен на 7 декември същата година от самолет с регистрация PP-XMJ. Първият клиент за Е190 е американстката JetBlue, те правят и най-голямата поръчка за самолета от 100 самолета с опция за още 100. Първият клиент за Е195 е британската компания Flybe с поръчка за 14 и опция за още 12 самолета.

Е190 е в клас самолети за къси и средни авиокомпании и се използва от много от най-големите компании в света, оборудван с бизнес класа.

Ембраер Lineage 1000[редактиране | редактиране на кода]

На 2 май 2006 г. Ембраер обявява, че планира да пусне бизнесджет от серията. Ембраер Lineage 1000 е направен на базата ан Е190, но е с разширен обхват от 7800 км (4200 nm) и луксозен салон с до 19 седалки. Първите два самолета са доставени през декември 2008 г.

Нереализирани варианти[редактиране | редактиране на кода]

Е195Х[редактиране | редактиране на кода]

Ембраер разглеждали възможността за произвеждане на удължена версия на Е190 с до 130 места в отговор на запитване на Америкън Еърлайнз за самолет, кйто да замести старите им MD-80. Проектът е кръстен Е195Х, но е прекратен от Ембраер през май 2010 г. поради съмнения за твърде малък обхват на самолета.

Поръчки и доставки[редактиране | редактиране на кода]

Модел Снимка Твърди поръчки Опции Доставки Незавършени поръчки
E-170 Cirrus Airlines E170 D-ALIE Start.jpg 193 12 188 5
E-175 Embraer 175 (Air Canada) 091.jpg 421 353 249 172
E-190 Austral Líneas Aéreas Embraer 190AR LV-CHQ.jpeg 580 135 515 65
E-195 Flybe emb195 g-fbeh arp.jpg 145 2 138 7
Total 1339 502 1090 249

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

  • На 24 август 2010 г. на полет на Хенан Еърлайнз с номер 8387, Ембраер 190 излита от Харбин, Китай се разбива на около 1 км преди пистата в Ичун, Китай. При катастрофата загиват 42 човека.[1]
  • На 29 ноември 2013 г. на полет на Мозамбик Еърлайнз с номер 470, Ембраер 190 се разбива в Намибия при което загиват 33 човека на борда (27 пасажери и 6 човека екипаж). Вторият пилот е отишъл до тоалетната, при което е бил заключен извън кокпита от капитана, който е разбил самолета.[2]

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Варианти E-170
(ERJ170-100)
E-175
(ERJ170-200)
E-190
(ERJ190-100)
E-195
(ERJ190-200)
Пилоти 2 Пилота
Максимален брой пасажери 80
[3]
88
[4]
114
[5]
122
[6]
Дължина 29,90 м 31,68 м 36,24 м 38,65 м
Размах на крилете 26,00 м 28,72 м
Височина 9,67 м 10,28 м
Празно тегло 21 140 кг 21 810 кг 28 080 кг 28 970 кг
Максимално тегло за излитане 35 990 кг (STD)
37 200 кг (LR)
38 600 кг (AR)
37 500 кг (STD)
39 790 кг (LR)

40 370 кг (AR)

47 790 кг (STD)
50 300 кг (LR)
51 800 кг (AR)
48 790 кг (STD)
50 790 кг (LR)
52 290 кг (AR)
Максимален полезен товар 9100 кг (STD&LR)
9840 кг (AR)
10 080 кг (STD&LR)
10 360 кг (AR)
13 080 кг 13 650 кг
Разбег при излитане (При максимално тегло) 1644 м 2244 м 2056 м 2179 м
Двигатели GE CF34-8E турбофани
61.4 kN (13,800 lbf) тяга всеки
63.2 kN (14,200 lbf) APR тяга всеки
GE CF34-10E турбофани
82.3 kN (18,500 lbf) тяга всеки
89 kN (20,000 lbf) APR тяга всеки
Максимална скорост 890 км/ч (481 възела, Mach 0.82)
Обхват STD: 3,334 км (1,800 nm)
LR: 3,889 km (2,100 nm)
AR: 3,892 km (2,102 nm)
STD: 3,334 км (1,800 nm)
LR: 3,889 km (2,100 nm)
AR: 3,706 km (2,001 nm)
STD: 3,334 км (1,800 nm)
LR: 4,260 km (2,300 nm)
AR: 4,448 km (2,402 nm)
STD: 2,593 км (1,400 nm)
LR: 3,334 km (1,800 nm)
AR: 4,077 km (2,201 nm)
Максимално гориво на борда 9,335 кг 12,971 кг
Максимална височина на полета 12,500 м
Тяговъоръженост 0.42:1 0.39:1 0.41:1 0.39:1
Разрез на фюзелажа и кабината
Външна ширина 3,01 м
Ширина на кабината 2.74 м
Външна височина 3.35 м
Височина на кабината 2.00 м

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. seattletimes.nwsource.com
  2. www.reuters.com
  3. Embraer 170 Specifications. // Embraercommercialjets.com. Посетен на 16 октомври 2012.
  4. Embraer 175 Specifications. // Embraercommercialjets.com. Посетен на 16 октомври 2012.
  5. Embraer 190 Specifications. // Embraercommercialjets.com. Посетен на 16 октомври 2012.
  6. Embraer 195 Specifications. // Embraercommercialjets.com. Посетен на 16 октомври 2012.