Facebook Messenger

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Facebook Messenger
Информация
ВидУеб приложение и софтуерно приложение
РазработчикFacebook Inc.
Начална версия9 август 2011
Операционна системаWindows Mobile, iOS, Android, macOS
Език на интерфейсамултиезичен (111 езика)
Статусактивен
Лицензбезплатен, частен
Уебсайтwww.messenger.com
Facebook Messenger в Общомедия

Facebook Messenger (също известен като Messenger, Месинджър) [1] е платформа и приложение за изпращане на съобщения на Facebook. Първоначално е създаден като „Facebook chat“ през 2008. През 2010 услугата е преработена и Facebook пуска приложения за iOS и Android през 2011. Следват нови приложения за различни операционни системи. Създадено е и мобилно уеб приложение, като функциите му са отделени от Facebook, а от потребителите се изисква да ползват или уеб интерфейс за десктоп компютри, или да изтеглят някое от самостоятелните мобилни приложения.

Потребителите могат да изпращат съобщения и да споделят снимки, видео, стикери, аудио и файлове, да реагират на съобщенията на другите потребители и да си взаимодействат с ботове. Услугата поддържа също гласови и видео разговори. Самостоятелните приложения поддържат ползването на повече от един акаунт, разговори с „криптиране от край до край“ по избор и играене на игри.

След отделянето му от основната платформа на Facebook, Messenger има 600 милиона потребители през април 2015, които нарастват до 900 милиона през юни 2016, 1 милиард през юли 2016 и 1,2 милиарда през април 2017.

Рилийзи[редактиране | редактиране на кода]

Лого от 2007
Лого от 2011

Платформата за чат към уебсайта е пусната за потребители през април 2008 [2]. Следващият рилийз е от 2010.

Сигурност на съобщенията[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2014 „Electronic Frontier Foundation“ (EFF) прибавя Facebook Messenger (Facebook chat) в своята класация за сигурно изпращане на съобщения (на английски: Secure Messaging Scorecard). Той получава резултат 2 от максимум 7 точки. Получава точки за криптирането на комуникацията и за скоро извършен независим одит на сигурността. Не получава други точки, защото комуникациите не са криптирани с ключове, до които доставчикът няма достъп, потребителите не могат да потвърдят самоличността на контактите, старите съобщения не са сигурни, ако са откраднати криптиращите ключове, изходният код не е отворен за независим преглед и дизайнът на сигурността не е подобаващо документиран.[3][4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stenovec, Timothy. The Real Reason Facebook Is Forcing You To Download Messenger // The Huffington Post. AOL, 13 август 2014. Посетен на 24 март 2017.
  2. Facebook Chat begins to roll out
  3. Secure Messaging Scorecard // Electronic Frontier Foundation, 5 април 2016. Посетен на 25 март 2017.
  4. Perez, Sarah. Majority Of Top Messaging Apps And Tools Fail EFF’s Security Review // TechCrunch. AOL, 5 ноември 2014. Посетен на 25 март 2017.
  5. Mlot, Stephanie. Only 6 Messaging Apps Are Truly Secure // PC Magazine. Ziff Davis, LLC, 5 ноември 2014. Посетен на 25 март 2017.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Facebook Messenger в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​