Направо към съдържанието

Айватовци

Тази статия е за селото в Скопско, Северна Македония. За селото в Солунско, Гърция вижте Айватово.

Айватовци
Ајватовци
— село —
Гледка на Айватовци от Айватовски рид
Гледка на Айватовци от Айватовски рид
42.0053° с. ш. 21.6107° и. д.
Айватовци
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаБелимбегово
Географска областСкопско поле
Надм. височина1046 m
Население232 души (2002)
Пощенски код1041
МПС кодSK
Айватовци в Общомедия

Айватовци (понякога книжовно Хайватовци, на македонска литературна норма: Ајватовци) е село в рамките на община Белимбегово (Илинден), Северна Македония.

Айватовци е разположено в източната част на Скопската котловина на няколко километра от магистралата Скопие - Куманово.

Църквата „Свети Трифон“

В края на XIX век Айватовци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 190 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хайватовци има 176 българи екзархисти.[2]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Айватовци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Айдовце (Ajdovce) като село с неясен етнически състав.[5]

Според преброяването от 2002 година в Айватовци живеят 232 жители.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 231
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0
Църквата „Св. Спас“ в Айватовци.
Родени в Айватовци
  • Милан Арсов Аврамов, земеделец, македоно-одрински опълченец, Кюстендилска дружина, Втора рота на Втора скопска дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[7]
  • Тодор Стоянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[8]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 21 септември 2007 
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 680.