Александър Горски
| Александър Горски | |
| руски хореограф | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 октомври 1924 г.
|
| Погребан | Ваганковско гробище, Пресненски район, Русия |
| Музикална кариера | |
| Активност | от 1899 г. |
| Александър Горски в Общомедия | |
Александър Горски (рус. Александр Алексеевич Горский, 6 август 1871 – 1924) е руски балетен хореограф, известен с възстановяването на класическите балети на Петипа и Иванов „Лебедово езеро“, „Дон Кихот“ и „Лешникотрошачката“. Горски се стреми към „по-голям натурализъм, реализъм и характерност“ [1] в балета. Той цени актьорските умения над показната техника (множество пируети или високи скокове). Неговите интерпретации са противоречиви и често използва творци извън танцовия свят, за създаването на декорите и костюмите в продукциите.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 6 август 1871 г. в предградие на Санкт Петербург, Русия. На осемгодишна възраст, заедно със сестра си, постъпва в Имперската балетна школа в Санкт Петербург. [2] Там учи при Платон Карсавин (баща на Тамара Карсавина), Н. И. Волков и Мариус Петипа. След завършване на балетната школа се присъединява към балетната трупа на Имперските театри и израства от член на кордебалета до солист. Танцува роли в „Зле опазеното момиче“, „Вълшебната флейта“ и „Пробуждането на Флора“ (Le Réveil de Flore).
През 1895 г. Горски се сближава с Владимир Степанов, който създава система за танцова нотация. След смъртта на Степанов Горски усъвършенства системата и по-късно я преподава в Имперската балетна школа.[3] Голяма част от балетния репертоар на театъра е нотирана и запазена в т.нар. „Сбирка на Сергеев“ в Харвард.
През 1900 г. Горски е номиниран за главен мъжки солист на Имперския театър в Санкт Петербург, но осем дни по-късно е преместен в балета на Болшой театър[3], който е в криза. Горски е назначен за първи балетмайстор в Москва. В своето преподаване той използва „свободни танцови движения за разлика от академичните, замразени форми“ [4] от предишния класически балетен стил. Вдъхновява се от Айседора (Изадора) Дънкан, според която танцът е естествен израз на душата, и от актьорската система на Константин Станиславски. [5]
Хореография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Горски създава много балети, но остава най-известен с преработката на балетите на Мариус Петипа. С това той проправя пътя за хореографи като Михаил Фокин[6]. Някои от балетите на Горски са „Дъщерята на Гудула“ (на руски: Дочь Гудулы, редакция на „Есмералда“), „Саламбо“, „Етюди“ (дивертименто по музика на Григ, Шопен и Рубинщайн) и „Любовта е бърза“. [7]
От класическия репертоар на Болшой театър Горски поставя редакции на творби на Петипа и Иванов: „Зле опазеното момиче“ през 1903 г. (версията на Горски ще стане основа за почти всяка постановка, постановена в Русия и на запад за десетилетия), „Лебедово езеро“ през 1901 г., „Дон Кихот“ през 1900 г., „Баядерка“ (с Василий Тихомиров) през 1904 г., „Раймонда“ през 1905 г., „Лешникотрошачката“, както и редакцията на Петипа на „Конче-Гърбоконче“ на Артур Сен-Леон през 1901 г. [8]
„Дон Кихот“
[редактиране | редактиране на кода]Горски възражда „Дон Кихот“ през 1900 г. с музикални части на френския композитор Антоан Симон. Тази редакция е в основата на почти всяка по-късна постановка на балета. Най-голямата промяна, извършена от Горски в хореографията на Петипа, е в танците на кордебалета. Вместо да бъдат „подвижен фон“, те се превръщат във важна част от драматургията, нарушавайки симетрията и линиите, характерни за Петипа. Движението им е характерно и реалистично. [8] Критиката е разнородна – някои почитатели считат, че версията е шедьовър; други – че е бъркотия, „характерна за аматьорските изпълнения“.[9] Въпреки това „динамичният, бурен ритъм и лекото веселие на Дон Кихот, какъвто го познаваме днес, се дължат в голяма степен на Горски“.
„Лебедово езеро“
[редактиране | редактиране на кода]До 1920 г. Горски поставя няколко пъти „Лебедово езеро“ с множество промени на версията на Петипа и Иванов. Той редактира валса на селяните в първо действие, добавя характерни танци, нарушава правите геометрични линии на Петипа и завършна първо действие с носене на факли.[10] Второ действие е променено, за да се усили драматичният ефект. Лебедите танцуват в ята в кръгове по начин, който съвременните критици намират за непоносим.[11]
„Лешникотрошачката“
[редактиране | редактиране на кода]Именно Горски първи представя фантастичните сцени в „Лешникотрошачката“ като сънища на Клара. Друга съществена промяна е ролите на Клара и Лешникотрошачката / Принца да бъдат изпълнявани не от деца, а от възрастни, като по този начин връзката между двамата герои е романтична, а не платоническа. Обикновено заслугата се отдава на Васили Вайнонен, но именно Горски първо ги въвежда. [12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Minden, Eliza Gaynor. The Ballet Companion. New York: Simon and Schuster, 2005.225
- ↑ Beaumont, Cyril W. The Ballet Called Swan Lake. Brooklyn, New York: Dance Horizons, 1982. 64
- ↑ а б Beaumont, Cyril W. The Ballet Called Swan Lake. Brooklyn, New York: Dance Horizons, 1982. 65
- ↑ Souritz, Elizabeth. Soviet Choreographers in the 1920s. N.p.: Duke University Press, 1990. 87
- ↑ Scholl, Tim. From Petipa to Balanchine. New York: Taylor & Francis, 1994. 58
- ↑ Scholl, Tim. From Petipa to Balanchine. New York: Taylor & Francis, 1994. 56
- ↑ Souritz, Elizabeth. Soviet Choregraphers in the 1920s. N.p.: Duke University Press, 1990. 30
- ↑ а б Souritz, Elizabeth. Soviet Choregraphers in the 1920s. N.p.: Duke University Press, 1990. 31
- ↑ Beaumont, Cyril W. The Ballet Called Swan Lake. Brooklyn, New York: Dance Horizons, 1982. 66
- ↑ Souritz, Elizabeth. Soviet Choregraphers in the 1920s. N.p.: Duke University Press, 1990. 116
- ↑ Souritz, Elizabeth. Soviet Choregraphers in the 1920s. N.p.: Duke University Press, 1990. 117
- ↑ www.amazon.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Горски, Театър на американския балет
|
