Направо към съдържанието

Александър Чапрашиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Чапрашиков
български политик
Роден
Починал
около 1950 г. (69 г.)

Учил вНационален военен университет
Политика
ПартияДемократическа партия
Убеждениялиберализъм
Депутат
Народен представител в:
XVIII ОНС   XIX ОНС   
Семейство
БащаГеорги Чапрашиков
Братя/сестриСтефан Чапрашиков
Крум Чапрашиков
Други родниниИван Чапрашиков (чичо)

Александър (Санде) Георгиев Чапрашиков е български военен, търговец и политик.[1]

Александър Чапрашиков е роден в 1880 година в Дупница. Син е на търговеца Георги Чапрашиков и брат на Крум Чапрашиков и Стефан Чапрашиков. През 1902 година завършва Военното училище в София. След три годишна служба, напуска армията и завършва право в Париж. По-късно се отдава на търговия с тютюн заедно с брат си Крум.[2]

Участва в Първата световна война като запасен капитан, помощник-началник на разузнавателна секция. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[3]

Александър Чапрашиков е деец на Демократическата партия. След възстановяването на градското бюро на партията в Дупница в април 1919 година, Чапрашиков става негов председател, Димитър Манойлов и д-р Крум Войнов са подпредседатели, а М. С. Чомаков – секретар.[4] Депутат е в XVIII и XIX обикновено народно събрание.[5]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Александър Чапрашиков е арестуван и съден от така наречения Народен съд.[6] Имуществото му е конфискувано, а семейството му е изселено в Лясковец, където Александър Чапрашиков умира. В 1954 година умира и съпругата му, а двете им деца Анна и Георги остават на улицата.[2]

Къщата му в София, за която Чапрашиков харчи разточително, е обявена за паметник на културата в 1978 година.[7][8]

Александър Чапрашиков се познава с Димитър Димов и е прототип на образа на Барутчиев младия в романа му „Тютюн“ – млад и образован мъж, но грандоман и разсипник.[8][9]

 
 
 
 
 
 
Стоимен
Чапрашиков
 
Спасуна
Измирлиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Чапрашиков
(1842 – 1887)
 
 
 
 
 
Иван Чапрашиков
(1854 – 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Чапрашиков
(1874 – 1944)
 
Александър Чапрашиков
(1880 – около 1950)
 
Крум Чапрашиков
(1882 – 1934)
 
Никола Чапрашиков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Чапрашикова
(1918 – 2006)
 
Георги Чапрашиков
(1919 – 1983)
 
 
  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 134.
  2. а б Екимова-Мелнишка, Мариана, Александър Н. Геров. Къщите говорят. София, Нов български университет. ISBN 978-954-535-942-2. с. 62.
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 116-117
  4. Вътрешната политика на България през капитализма: 1878 - 1944. София, Институт за история, Българска академия на науките, 1980. с. 135.
  5. Научни трудове: История, том 7 – 8, Академия за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП, 986, стр. 148.
  6. Семерджиев, Петър. Народният съд в България 1944-1945: Кому и защо е бил необходим. София, Македония Прес, 1998. ISBN 954-8823-16-0. с. 326.
  7. Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.
  8. а б Иванова, Екатерина. Димитър Димов: автор, време и герои. София, Държ. издателство „Народна просвета“, 1985. с. 154.
  9. Куюмджиев, Кръстьо. Критика и литературен живот. София, Български писател, 1977. с. 192.