Алекси Чанов
| Алекси Чанов | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
Алекси Чанов, известен още и като Дедо Алексо Чанев-Кехайов,[1] е деец на Българското възраждане и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Алекси Чанов е роден в село Плевня, Драмско, днес Петруса, Гърция. Той е сред лидерите на българската екзархийска партия в Драмско и един от първенците на родното си село. Ползва се с доверие и влияние пред богатите бейове в Драма и правителствените кръгове. Енергичен и авторитетен, неговата дума е закон за съселяните му.[2] Участва в народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[3] Подпомага финансово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 200 гроша.[4] На 20 май 1878 година Алекси Чанов заедно с Печо Хаджиоглу от името на Драмската българска община подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[5] Поддържа връзка с хаджи Димко Хаджииванов от Горно Броди.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кочов, Апостол. Църковно-училищните борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.106.
- ↑ Кочов, Апостол. Църковно-училищнитe борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.106.
- ↑ Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 2-3, София, 1931, стр.139
- ↑ Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.
- ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 621.
