Анжела Димчева

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анжела Димчева
българска поетеса
Родена
Учила вСофийски университет

Анжела Иванов Димчева е българска поетеса, литературен критик и журналист, доктор по наукознание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анжела Димчева е родена в София на 12 февруари 1963 г.[1] в семейството на Иван Димчев (юрист) и Анастасия Димчева (фармацевт). Дядо ѝ по майчина линия – д-р Ангел Григоров – завършил медицина във Виена в 1929 г., е известен хирург в град Фердинанд. Дядо ѝ по бащина линия – кап. Христо Димчев, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, следва юридически науки в Загреб и Лозана, завършва право в София (1904).Той е член на Демократическия сговор през 20-те години и близък съратник на министър-председателя Андрей Ляпчев. Прадядо ѝ по майчина линия е Йордан Захариев, член-кор. на БАН, виден учен от първата половина на 20 век – географ, етнограф, фолклорист, езиковед, пръв председател на Организацията за връщане на Западните покрайнини (1924 г.)

Анжела Димчева завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ в София (1981) и специалностите „Българска филология“ и „Английски език“ в СУ „Климент Охридски“ (1987).[1] Доктор по наукознание (УниБИТ) със защитена дисертация на тема: „Аксиология на общуването, систематичност и контрасти на общокултурните взаимодействия в контекста на Международните писателски форуми в България през ХХ и ХХІ век“.

Работи като преводач от английски език в НИСИ (1981 – 1982), като филолог в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши – ДЛИДЮ (1987 – 1989), като частен издател през 90-те години на 20 век (ИК „Анжели“), като редактор във в. „Словото днес“ (2008 – 2012), като отг. редактор на сп. „Световете“ (2011 – 2012).[2] Основател и редактор на онлайн изданието Sofia Ars Net (от 2015 г. до днес). Постоянен автор на страниците за култура на в. „Труд“ (от 2014 г. до днес). Секретар-ковчежник на Българския ПЕН център (от февруари 2019 до март 2023). Член на УС на Фондация „Българско слово“ към в. „Труд“ (от 2017 г. до днес). Работи и като PR на Музей-галерия „Анел“ (София), поддържа информационния сайт за култура SofiaPress. Председател на Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“,Национален студентски дом – София, и развива обществена дейност в полза на пишещи млади хора.[3] Международен и прессекретар на Съюза на българските писатели (от 1 септември 2021). Председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за литература и член на Международното жури, Брюксел – 2021.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Анжела Димчева започва да пише стихове и фейлетони на 15-годишна възраст. Първата ѝ публикация е фейлетон във в. „Средношколско знаме“ (1979). Следват стихове в сп. „Родна реч“, а през 80-те и 90-те години публикува журналистически материали, есета, фейлетони, литературна критика и поезия в над 30 издания.[5]

След 2005 г. публикува във вестниците „24 часа“,[6] „Култура“,[7] „Преса“, „Труд“,[8] „Словото днес“, сп. „Световете“, „Литературен вестник“, сп. „Знаци“, сп. „Море““, и др., както и в онлайн изданията – „Литернет“, „Литературен клуб“, „Литературен свят“ и Fakel.bg, Tetradkata, Epicenter, ArtDay и др.

Нейни стихове са преведени и публикувани на следните езици: руски, немски, английски, полски, италиански, испански, шведски, украински, сръбски, гръцки, арабски, румънски, албански, македонска книжовна норма, хърватски и турски език.

Член е на Съюза на българските писатели,[9] Съюза на българските журналисти, Асоциацията на софийските писатели, Българския ПЕН център (2014 - 2023).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Специална награда от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо, Италия, 2014

Носителка е на наградата за поезия „Лиричен кръстопът на музите – София“ (2010), Първа награда от „Литературна олимпиада за поезия“ (Варна, 2012), Трета награда на Националния литературен конкурс „В полите на Витоша“ (2014),[5][10] ; Специалната награда от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо, Италия, 2014; носител на наградата „Златно перо – 2016“ на СБЖ за публикациите ѝ във в. „Труд“,[11]; Награда за журналистика на Столичната библиотека (2017); Втора награда от Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша“ – 2018,[12]; Наградата „Стилиян Чилингиров“ на Националния студентски дом (2019), Награда за журналистика на Столичната библиотека (2021), Годишна награда за литературна критика - 2022, на Съюза на българските писатели за сборника "Под лазера на критика (изд. "Богианна", 2021). Награда на Министерство на културата "Златен век - печат на цар Симеон Велики" - златен (2023) [13]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Предспомен“ (1989), изд. „Народна младеж“[14]
  • „Температура на духа“ (1996), ИК „ПАН“; корица и илюстрации: Пламен Капитански; ISBN 954-657-058-3 [14]
  • „Сезони на душата“ (2009), ИК „Персей " ISBN 978-054-8308-20-5 [14]
  • „Крехка суета“ (2013, ISBN 978-619-1610-17-4; второ издание – 2016), избрани стихове, ИК „Персей“,[15] предговор Любомир Левчев, послеслов Неда Антонова; корица и илюстрации: Ангелина Павлова
  • „Сезони душі“ (2014), Украйна, издателство „Твердиня“ (серія „Сучасна балканська поезія“),[16] превод Виктор Мелник, предговор Елка Няголова; ISBN 978-617-517-184-4
  • „Дубльор за Ада“ / „Stand-in for Hell“ (2019), неопостпоезия / neo-postpoetry) билингва (български / английски), издателство „Български писател“, София, 2019 / Bulgarian Writer Publishing House, Sofia; корица и илюстрации: Калин Николов; ISBN 978-619-204-173-1 [17]

Лирична проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Игли в съня“ / „Голки уві сні“. Лирични фрагменти / Ліричні фрагменти. (2017). Превод Микола Мартинюк и Виктор Мелник / Пер. з болгар. Миколи Мартинюка та Віктора Мельника; обклад. ѝ ілюстр. Райни Дамяні. – Луцьк: ПВД „Твердиня“, 148 с.[18] предговор Любомир Левчев, послеслов Кирил Топалов; корица и илюстрации: Райна Дамяни; ISBN 978-617-517-254-4
  • „Nadelstiche im Traum“ (2021) / „Игли в съня“, билингва: български / немски език. ANTHEA VERLAG – Detlef Stein. Превод: Румяна Захариева / Rumjana Zacharieva; корица и илюстрации: Петко Антонов / Petko Antonov; ISBN 978-3-89998-367-8

Литературна критика и литературна история[редактиране | редактиране на кода]

  • „И критиката е любов“ (2013) - статии, портрети, рецензии, интервюта, ИК „Персей“[19][20] ; корица и илюстрации: Ангелина Павлова; ISBN 978-619-1610-18-1
  • „Под лазера на критика“ (2021) - статии, рецензии, есета, издателство „Богианна“; корица: Райна Дамяни; ISBN 978-954-676-171-2
  • „Дипломация чрез литература. Аксиологичен прочит на Международните писателски срещи в София (1977 - 1986)“ (2023) - монография, идателство "Светлана Янчева - Изида" ЕООД; предговор - проф. д.п.н. Александра Куманова; ISBN 978-619-235-132-8

Съставителство, редакторство, предговори[редактиране | редактиране на кода]

  • „Антология на българската поезия – ХХІ век“ (2015): редактор – Анжела Димчева; съставители – проф. Михаил Неделчев, Васил Сотиров, Максим Максимов, Федя Филкова, Маргарита Петкова, Ивайло Диманов, Анжела Димчева.[21]
  • „Иде ли“ (Проза), „Български писател“, 2018 – антология, издадена по повод 105-годишнината на СБП: съставители и редактори: Боян Ангелов, Анжела Димчева, Благовеста Касабова; „Пеещо дърво“ (Поезия), „Български писател“, 2018 – антология, издадена по повод 105-годишнината на СБП: Анжела Дичева – член на редакционния съвет.[22]
  • „Съвременна българска поезия“ (2 тома, билингва: български – турски език), изд. „Алп яйънларъ“ (Бурса, Турция, 2018). Превод и съставителство – Ахмет Емин Атасой; редактор на българския том: Анжела Димчева.
  • „Гласове от Българския П.Е.Н." // Voices of the Bulgarian PEN - антология, билингва: български / английски, УИ „Св. Климент Охридски“, 2021. Съставители: Маргарит Жеков и Анжела Димчева; предговор и редакция: Анжела Димчева
  • Анжела Димчева е редактор на десетки книги, между които издания на Михаил Арнаудов („Родопските помаци“,2010),[23] Спас Антонов („Занимателен лексикон“, 1992), Ангелина Жекова („Защо в гората няма телевизор“, 1992), Димитър Васин („Малко е да се обичаме“ 2011, „А да пристигна закъснявам...“ – предговор, 2012, „Отключено“, 2014, „Изкупление“ 2015, „Някога, когато дойда“, 2015 „...И в най-своята есен“, 2018, „Пътечка по стръмното“, 2019, "Димитровчета", 2020, "А скрито никога не вземам", 2020),[24] Тодор Биков („Стихослужения“ – предговор,2012),[25] Мина Карагьозова („Ранени от словото“ – послеслов, 2013),[26] Ахмет Емин Атасой („Огнена книга“, 2012, „Това оставям“, „Пеперуди и лешояди“, „Премълчаното на два езика“, „Все още съм потребен“ – предговор, 2019, "Живот на кръстопът" - предговор, 2022), Павлина Павлова („Вещици в детския сън“, „Дуели на честта“, „Петър Дънов – Спасителят“), Светла Радкова („Неща за обичане“ – послеслов, 2015),[27] Теодор Христов („През моите очи“ – предговор, 2015, „Нощта на моя ден“ – предговор, 2017),[28] Михаил Тошков („Следи от ФЕНИКС в пепелта“ – предговор), Благой Ранов („Хляб с вкус на шоколад“ – послеслов, 2016), Дилян Бенев („Гръмоблясъци“), Катя Кремзер („Пясъчна роза“ – послеслов, 2017, "Дланите на Господ" - послеслов, 2023), Даниел Тунев („Чудовища и милосърдие“ – предговор, 2017), Екатерина Пенчева („Réservé за любовта“ – предговор, 2018, „Ноември по пианото се тича“ – послеслов, 2020, "Глътка вода изворна" - послеслов, 2021), Рада Добриянова („Капки от дни“, 2018), Румяна Захариева ("Кръгло време" - предговор, 2018), Атанас Капралов „Приближаване до взрива“ – послеслов, 2018), Дарина Шнайдер ("Тайно чекмедже" - послеслов, 2019), Ивайло Балабанов („Принос към европейската история“, послеслов, 2020; "Час для любовi" - Украйна, 2020), Николай Г. Николов ("Секс и копърка" - послеслов, 2020), Владислав Кацарски ("Бленувани залези" - послеслов, 2021, "Чудесница" - послеслов, 2023), Джина Дундова-Панчева ("От слънце сенки си направих" - послеслов, 2023) и др.[29]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Биографична справка за Анжела Димчева в Литернет.
  2. ↑ Биографична справка за Анжела Димчева в Литературен клуб.
  3. ↑ kulturni-novini.info
  4. ↑ European Union Prize for Literature announces the 2021 laureates | EU Prize for Literature // www.euprizeliterature.eu. Архивиран от оригинала на 2021-05-26. Посетен на 18 юни 2021.
  5. ↑ а б Биографична справка за Анжела Димчева в Литературен свят.
  6. ↑ Статии на Анжела Димчева във в. „24 часа“
  7. ↑ „Сатирикът емблема (90 години от рождението на Радой Ралин)“, в. „Култура“, бр. 11 (2717), 22 март 2013 г.
  8. ↑ www.trud.bg, архив на оригинала от 3 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150103223942/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4131608, посетен на 3 януари 2015 
  9. ↑ „Абсурди и корупция в Съюза на българските писатели“, fakel.bg, 6 юни 2014 г.
  10. ↑ „Славянска прегръдка“ – Варна, 2014
  11. ↑ sbj-bg.eu
  12. ↑ artsofia.bg
  13. ↑ http://sbj-bg.eu/article/details/56468
  14. ↑ а б в Михаил Тошков, „Рискът да си насаме със себе си (Есе за поезията на Анжела Димчева – „Предспомен“, 1989 г., „Температура на духа“, 1996 г., „Сезони на душата“, 2009 г.)“
  15. ↑ „Крехка суета (Стихове от едноименната нова стихосбирка на Анжела Димчева)“, fakel.bg, 19 юли 2013 г.
  16. ↑ „На Волині побачили світ „ангельські ризи“ від Анжели Димчевої“, „Волинська правда“, 4 юли 2014.
  17. ↑ bnt.bg
  18. ↑ tverdyna.ucoz.ua
  19. ↑ Евгения Гигова, „И критиката е любов“, actualno.com, 28 март 2013 г.
  20. ↑ Симеон Янев, „Критическа продукция на СБП – 2013“
  21. ↑ kulturni-novini.info
  22. ↑ bnr.bg
  23. ↑ www.duma.bg
  24. ↑ literaturensviat.com
  25. ↑ fakel.bg
  26. ↑ fakel.bg
  27. ↑ kulturni-novini.info
  28. ↑ literaturensviat.com
  29. ↑ literaturensviat.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анжела_Димчева&oldid=12221229“.